Лъвът, който глътна "Пума"

сп. Мениджър - 83 стр.
Лъвът, който глътна "Пума"

Николета ВЕЛКОВА

Агресивният и властен Франсоа Пино притежава още няколко икони в бизнеса - „Кристис", „Гучи" и „Ив Сен Лоран"
ВЕНЕЦИЯ НЕ СТРАДА от липса на туристи. Но тази година не само броят, а и класата им ще скочи още. Защото световният хайлайф едва ли ще пропусне предстоящото откриване на новата елитна арт галерия. Тя ще е със 141 експоната от уникалната частна колекция на 39. по богатство в света - французина Франсоа Пино. Той успя да спечели търг за реставрирането на западналата архитектурна забалежителност от 17. в. "Пунта дел Догана" в състезание не с кой да е, а с мощната фондация "Гугенхайм". И вложи 26 млн. долара в преобразяването на 2500 кв. м площ.
Прочутият колкото със 17-те си милиарда долара богатство, толкова и с ценната си художествена сбирка от абстрактни творби Пино вече има една галерия във Венеция - в Палацо Граси на Канале гранде. Там от три години са изложени голяма част от притежаваните от него произведения на модерното изкуство. Сега ще покаже на публиката още от съкровищата си, на които много се е възхищавал приятелят му Жак Ширак още преди да стане президент.
Роденият на 21 август 1936 г. в Бретан в семейството на беден лесничей Франсоа Пино е типичен представител на зодия Лъв.
Агресивен и властен, той буквално се е направил сам в бизнеса, а девизът му е "Конкурентите ми или умират, или аз ги изяждам". Още 16-годишен напуска училище, убеден, че за да преуспее, не е необходимо да си губи времето с повече учене. След две-три години неуспешни опити да направи своя "удар" заминава за Алжир, където по онова време се разгаря войната с местното националноосвободително движение.
Всякакви слухове се носят за заниманията му в Алжир - от спекула със захар до трафик на оръжие и наркотици. Факт е, че Пино се връща от вече бившата френска колония с достатъчно пари, за да купи собствена дъскорезница и да подхване печеливш бизнес. Основава компанията си Pinault Group, започва да търгува с дървесина и търпеливо да развива мрежа от запознанства и полезни контакти. Според някои от онова време е и приятелството му с все още начинаещия политик Жак Ширак. Дружбата им се скрепява навеки след съдбовна случка през 1976 г. Тогава Пино разубеждава Ширак да се качи на един влак. И същият влак се оказва взривен от терористи. Така Ширак остава завинаги задължен на приятеля си, който на практика му спасява живота. Отблагодаряването не закъснява - на всяко властово ниво, на което се издига, Ширак усърдно фаворизира Пино и неговия бизнес.
Самият дързък бизнесмен бретонец също не стои със скръстени ръце, а бързо надушва сладостния аромат на печалбите от борсова спекула. Така през 1973 г., малко преди тогавашния срив на борсата, той продава своята Pinault Group на британци за 30 млн. франка. После се разразява кризата и след по-малко от година Пино си купува компанията обратно само за... 5 милиона. Така за една година успява да спечели повече, отколкото през предишните пет.
Тази схема му се услажда и по-късно той многократно я прилага, окончателно премахвайки всякакви скрупули и задръжки от методите си за правене на бизнес. Запазена марка му става бруталното поглъщане на фирми, в които отначало купува само малък дял, а след като ги довежда до безизходица, принуждава или подмамва останалите акционери да му отстъпят и своите проценти. Постига с лекота желаното и без никакво съжаление "изчиства" стария персонал от горе до долу, за да стисне всичко в собствената си твърда хватка.
Така постъпва и с купената през 1991 г. първа своя верига магазини Conforma, и с последвалата я през 1992 г. Printemps, и с третата, La Redoute - след още две години, и със специализираната за продажба на книги, музика и филми FNAC. Бизнес империята на Пино се преименува на PPR и с капитала си от над 16 млрд. долара става най-голямото обединение за търговия на дребно във франция, а може би и в Европа. Ненаситният бретонец обаче не спира. Изкупува буквално всичко -фабриката за чорапи Orcanta, фармакологичната компания SCOA, скандинавската група за колетна търговия Ellos, продавачите на офис оборудване Guilbert и Nice-day... Започват да го наричат "октопод", който търгува "с всичко - от кламери до трактори". Самият Пино само се забавлява от прозвищата.
От края на 80-те и началото на 90-те има още едно забавление - открива света на изкуството и разбира, че той също е зареден с възможности за печалба. Но и за слава. Започва да трупа колекцията си от уникални художествени творби и бързо се прочува като изтънчен ценител.
През 1998 г. се възползва от поредния спад на пазара на изкуствата и купува лондонската аукционна къща "Кристис" - същата, която заедно с посестримата си "Сотбис", контролира над 90% от сделките с произведения на изкуството. Пино е първият чужденец, вмъкнал се в тази 222-годишна светая светих на британския бизнес. И прави каквото си знае - първо преустройва традиционното лондонско седалище на тръжната къща в... хотел с бутици. След което окончателно удря заварения персонал под лъжичката - разпорежда всички заседания на управителния съвет да са на френски. Година по-късно в "Кристис" остава да работи само един британски поданик, останалите бягат накъдето им видят очите. Още по-грубо действа Пино с основния конкурент на "Кристис" -"Сотбис". Разравяйки документите, той разбира, че от 1992 г. ръководствата на двете уж съперничещи си тръжни къщи са се разбрали да съгласуват помежду си размера на комисионите от своите клиенти. Преценява, че това ще е сериозен удар в гърба на "Сотбис", и веднага информира полицията. Избухва грамаден скандал, в който най-потърпевша е "Сотбис". Правителството на САЩ я глобява 45 млн. долара, докато "Кристис" е освободена от отговорност "заради съдействие на правосъдието"...
Не по-различни са методите, чрез които Пино се сдобива с престижните модни марки "Гучи" и "Ив Сен Лоран". При първата сделка му се налага да се пребори със своя бивш служител Бернар Арно, който, усвоил хватките му, междувременно играе самостоятелно и дори вече го бие по богатство. При втората сделка също има премеждие - там 150 шивачки се опълчват срещу новия бос и дори успяват да изкопчат от него по 2500 долара компенсация. Такава дреболия обаче не може да го развълнува. Някогашният син на лесничей е влязъл прекалено навътре в света на блясъка и лукса, за да се тревожи от въжделенията на работничките си. Негови вече са телевизионният канал TF1, списание "Поан", футболният отбор "Рен", курортът "Вайл резорт" в САЩ...
Година преди да закръгли седмия десятък на живота си, Пино решава, че е време да предаде бизнеса на порасналия си междувременно първороден син франсоа-Анри Пино. Кани го в свой любим ресторант в Париж и по време на вечерята му предава един златен ключодържател с ключовете от офиса на главния изпълнителен директор. Франсоа-Анри ги поема с трепет и по-късно ще си спомня как баща му казал: "Вече си на 40 и ако аз бях на твое място, щях да искам да поема нещата в свои ръце".
Синът не пада по-долу от бащата. Комбинативен, пробивен, пълен с енергия и с дръзки идеи, той не се задоволява кротко да ръководи PPR и принадлежащата също на баща му винарска изба "Шато Латур", една от най-добрите във Франция. Големият удар на Пино-младши е рискованото купуване през 2007 г. на западналата марка за спортни стоки "Пума" -трета в света след "Найк" и "Адидас". Отначало PPR взема 27,1% от базираната в Херцогенаурах компания, а по-късно процентите стигат до 65 с тенденцията "Пума" да бъде окончателно глътната от френските "лъвове".
Малките акционери негодуват, защото са наясно с методите на фамилията Пино - притесняват се, че французите вземат компанията с единствената цел да я разиграват на борсата. Франсоа-Анри обаче уверява, че целта му е да печели от продуктите на самата "Пума", като кръстосва нейния спортен стил с високия лукс на "Гучи". В едно свое интервю той направо подканя потребителя: "Какво ще кажете за комбиниране на "Гучи" със серията на "Пума" за джогинг?". Забележителното е, че след това рисковано ашладисване и продажбите на "Пума", и бизнесът с луксозни стоки на PPR започват да вървят все по-оживено.
Щастливо завърши любовната история между напористия Франсоа-Анри Пино и мексиканската кинозвезда Салма Хайек, партньорката на Антонио Бандерас от "Десперадо". Двамата се ожениха на романтична сватба точно в Деня на влюбените т.г. Те имат дъщеря, която се роди на 21 септември 2007 година.
Зли езици приписват на Пино-младши и любовна афера с френската правосъдна министърка Рашида Дати, която наскоро също роди дъщеря на име Зохра от неизвестен баща. Франсоа-Анри Пино усилено е спряган от френската булевардна преса за родител на бебето. Лоша реклама няма...