Хвани мига

сп. Мениджър - 128 стр.
Хвани мига

Пепа ВИТАНОВА

Или защо пожълтяват медиите
АМЕРИКАНСКИЯТ медиен магнат Конрад Блек обичал да казва: "Многото жълто е проява на лош вкус само по отношение на облеклото. В медиите е проява на добър маркетингов подход".
Човек винаги е бил любопитен да научи кой, с кого, кога и как, да разбули срамните тайни на звездите, да надникне в баните и спалните им. Затова и повечето печатни и електронни издания гледат да задоволят тази изконна потребност на аудиториите си. Сериозната тематика има шанс за реванш единствено ако се случи нещо изключително - война, революция, природен катаклизъм, финансовите кризи обикновено са с обратен ефект - в борбата за оцеляване медиите залагат на жълтото.
Олекването на сюжетите и естетиката в печатните издания и телевизиите не се случва само у нас. През 2005 г. участвах в посветена на етиката в медиите сесия на Залцбургския семинар, където колеги от около 50 страни споделяха едно и също: ако в едно издание трябва да се избира между два текста (репортажи, емисии) - единия сериозен, другия лековат, редакторите винаги предпочитат лековатия. В цяла Европа печатът в основата си жълтее - от мухата се прави слон, раздухват се измислени сюжети. Американските издатели са по-консервативни, но там пък от десетилетие триумфира друг вид принизяване -вестниците са принудени да пълнят цели страници с купони за намаления на стоки в магазините. Така голяма част от вестниците отдавна не се купуват, за да се четат, а за да се изрязват купоните.
"В края на миналия век и особено след разпада на тоталитарните режими се появи един феномен, близък до еуфорията след период на дълга военна служба. Светът се атомизира, изпадна в опиянение, в нирвана. Ние живеем в епоха на релаксацията. Епоха на дрогата (в най-широкия смисъл на тази дума), в която властва култът към всеизпълнения миг: всичко тук и тутакси. Забележете, че както в рекламния и медийния, така и в житейския сленг се появи лозунгът "Хвани мига" - казва проф. Калин Янакиев от философския факултет на СУ "Св. Климент Охридски".
Според колегата му проф. Валери Динев медиите са такива, какъвто е народът: "Хората у нас оскотяха и изпростяха. Бойко Борисов е прав - човешкият материал в България деградира. Университетът е като пристан, автономна територия на духовността, но мръднеш ли на метър от него, и чалга манталитетът те залива".
Преподавателите от Историческия факултет са на мнение, че пожълтяването на медиите е стимулирано и от предстоящите избори. Властта се нуждае от безоблачност и комфорт, от иху-аху в сутрешните телевизионни блокове и разтоварващи теми в печатния поток. В повечето медии е наложена сработваща автоцензура, която отсява сериозните анализи и поощрява лековатия жанр. Опозиционните медии пък изобличават управляващите по най-първосигнален начин - чрез клюки, манипулации, лъжи. Липсва национално значима идея, смислена цел, позитивна посока. "Проблемът на нашите медии не е жълтото, а това, че продават измислена, пластмасова реалност. Бягат от сериозните проблеми, замазват темите. Издателите са участници в голямата игра на далавера в България, това е тревожното. Кризата на качествените медии е основната причина за триумфа на жълтенията", смята бащата на модерния български печат Валери Найденов. Според него ожълтяването на медиите в характерния по-обиден за човешкото достойнство оттенък у нас е заради липсата на добра съдебна практика. В нормалния свят страхът от възмездието ражда добродетелта, а в България всеки може да си пише каквото си иска, защото знае, че няма да бъде осъден. А ако бъде, ще се раздели със символична сума. Ако съдът постановяваше не 1000 лв. обезщетение за клевета, а 100 хил. лв., всеки щеше да внимава какво публикува и говори.
Друга отличителна черта на нашия медиен пазар е омесването на сериозното и жълтото. Истински голям жълт ежедневник нямаме. Така и не се появи българският "Сън" (водещият английски вестник с 5 млн. тираж), както не се роди българският "Ню Йорк Таймс". Седмичникът "Уикенд" има основните жълти характеристики, но в него се появяват и сериозни разследвания и анализи. "От този вестник са тръгнали не само светски клюки: колко е отслабнала Ани Салич и ще се развежда ли ДесиСлава. От "Уикенд" стартира скандалът с писмото с инициали Р. Овч. Първи написахме за аферата "Куйович" и за това как Георги Коритаров е изнудвал Валентин Златев", казва издателят на "Уикенд", "Контра" и "Шок" Мартин Радославов.
Някои определят "168 часа" като първия наш вестник с жълти характеристики. Но той всъщност беше първият свободен вестник. Първият, който заложи на игровото начало в списването и оформлението на изданието, на закачката, провокацията и остроумните заглавия. "И доказахме, че това е успешната формула. Достигнахме тираж от 140 хил., отказаха ни повече хартия, иначе можеше да минем 200 хиляди" - разказва Валери Найденов. Той смята, че днес тиражите на печатните медии са неясна и променлива материя. Може да печаташ 100 хил., а да продаваш реално 40 хиляди. Или един вестник, който обяви 60 хил. тираж да е по-зле от друг, който има 6 хил., но почти няма брак. "В медийната среда понятията, свързани с тиража и рекламите, станаха много условни. Медията не е вече това, което беше. Променя се пред очите ни. Хартиеният носител не е толкова важен и ще става все по-маловажен. В този смисъл не може да се каже, че "Уикенд" е с по-голям тираж от "Стандарт" или "Сега", или "Дневник", които имат много силни сайтове и конгломерат от свързани с тях интернет страници - имотни портали, портали за търсене на работа и пр., и чиито сумарни рекламни приходи от всички дъщерни електронни подразделения ще стават все по-големи."
Относително нещо са и рейтингите на телевизиите. Трудно е да се каже какво точно гледат хората. Факт е, че нараства броят на зрителите, които предпочитат научни, спортни, детски и филмови канали.
Тревожна тенденция е намаляването дела на националната продукция в телевизиите и подценяването на аудиторията. Както обобщи собственикът на "Дарик радио" Радосвет Радев: "Все едно има вкаран софтуер за опростачване на населението". Олекването в жанра Валери Найденов свързва и с многото жени на ръководни позиции в медиите:
"Феминизирането превърна журналистиката в нещо като чиклит или в специализиран жанр от рода на филмите с Хю Грант".
Проф. Калин Янакиев предпочита да използва други понятия: "Има осезаем дефицит на разум в обществото и медиите. Настъпи времето на страстите. Залети сме от вехт национализъм до бабаитско празнословие. Демобилизацията обаче не може да продължи още дълго. Човечеството трябва да влезе в нов ритъм на отговорност. Хората трябва да бъдат събудени от унинието. И медиите трябва да помогнат за това".