Уроци за големи вестници

Дневник - 13 стр.
Уроци за големи вестници

Джеймс МАКЕНЗИ, Ройтерс

Вневзрачна част на източен Париж е в ход поредната сутрешна планьорка за журналисти. Тя прилича на това, което правят по редакциите в цял свят, но с едно важно изключение - тази се предава чрез блог на живо и читателите могат да участват в нея. Заседанието е качено на Rue89 (www.rue89.com) новинарски сайт, създаден през 2007 г. от бивши журналисти на ляво ориентирания всекидневник „Либерасион“. Той е само един от интерактивните новинари, нароили се покрай икономическата криза, притиснала и френската преса. Подобни на Rue89 са американската група блогове на Gawker Media или френските Mediapart (www. mediapart.fr) и Bakchich (www.bakchich.info). Те веднага запълниха ниша, за заемането на която традиционните медии се оказаха твърде тромави или изобщо не я бяха забелязали. „Казват, че нямаме международни теми“, пише един от журналистите на лаптопа си. „Какво по-точно искат да кажат? А предлагат ли нещо конкретно?“, пита главният редактор Паскал Риш. В края на планьорката предложението на читателите за статия за Афганистан все пак не е прието. Но въпреки това Риш смята, че подобно взаимодействие между журналисти и читатели вече демонстрира какво ни очаква в бъдеще и как новинарските медии отговарят на предизвикателството на интернет. Мнозина потребители, които са на „ти“ с техниката, вече изоставиха традиционните канали за информиране като вестниците и телевизията и преминаха към интернет платформи от типа на „Уикипедия“ и „Туитър“. Но Риш смята, че подобно „набиране на новини от тълпата“ има своите ограничения. „Идеята, която напоследък все по-често чуваме - че всички искат да бъдат журналисти, е абсолютно идиотска“, смята той. „Хората не обичат да звънят в полицията, за да проверят някакви факти. От друга страна пък, не искат някой да им спуска новините отгоре.“ Но битката във виртуалното пространство се ожесточава, защото и големите вестникарски брандове масирано навлизат с онлайн проекти. Притиснати от недостига на рекламни приходи, те се опитват да задържат и разширят публиката си сред хората, четящи през клавитурата на компютрите или мобилните телефони, докато пият кафе и хапват кроасан. Пресата и електронните медии са принудени да вървят след онлайн рекламата, която е по-евтина, достига до точно определени аудитории и лесно може да бъде измерен ефектът от кампании и промоции. В този дух кризата докара трудни времена за медийната индустрия, но и в същото време от нея печелят големите играчи, инвестиращи солидно в пренасяне на силата на своя бранд и в онлайн пространството. Според данните на OJD - организацията за мониторинг на тиражите във Франция, имена като „Фигаро“, „Монд“ и спортния „Екип“ в момента привличат големи дялове от четящите в интернет. „Винаги е едно и също, когато се появи нов посредник - първо нещата се объркват“, обяснява Франсиз Морел, главен редактор на „Фигаро“ - тежката артилерия на консервативните медии, започнал като сатиричен седмичник в далечната 1826 г. „Но в същото време смятам, че интернет е изключително полезен за нас. Той увеличава влиянието на „Фигаро“, подсилва връзката с читателите ни и ни носи допълнителни приходи.“ С някои изключения продажбите на френските вестници намаляват трайно, сочат данните на OJD. През миналата година средният тираж на „Фигаро“ е бил 340 хиляди, или с близо 9000 бройки по-малко спрямо 2004 г. „Монд“ е паднал с над 40 хиляди до 340 хиляди бройки всеки ден. В същото време четенето в интернет буквално експлодира. Онлайн версията Lemonde.fr е отчела през януари приблизително 48 милиона посещения, а Lefigaro.fr - над 23 милиона. Това поставя двата сайта на всекидневниците сред топ 10 по посещаемост редом с този на „Екип“ и справочника „Жълти страници“. „Положението при сайтовете за новини е доста добро, даже бих казал много добро“, коментира шефът на OJD Патрик Бартмон. „Преди няколко години, когато започнахме да замерваме и онлайн аудиторията, общото усещане беше, че те ще бъдат смазани от големите портали като Yahoo, но това не се случи. Оказа се, че те имат много мощни брандове.“ Тенденцията е сходна - и дори в известен смисъл по-драматична - навсякъде по света: засега лек спад на продажбите на хартиени издания, но бързо растящ интерес към новинарски сайтове на големи имена като „Билд“, „Франкфуртер алгемайне цайтунг“, „Кориере дела сера“, „Е л Паис“, „Гардиън“, „Таймс“. В САЩ регионалните вестници изпопадаха като домино, но някои водещи издания си отрязаха доминиращи позиции онлайн, които разширяват влиянието им отвъд традиционните потребители. Сред установените англоезични компании „Бритиш медикъл джърнъл“, Си Ен Ен, „Гардиън“ и „Нейчър пъблишинг груп“ успяха да добавят през интернет значително повече идентичност към брандовете си. Въпреки това няма отговор на големия въпрос как да се изкарат такива приходи, каквито носи обикновеното купуване на хартиения вестник на щанда, особено когато рекламните бюджети се свиват.
***
„Когато няма пари, става с акъл“ - тази поука е особено валидна в днешната криза. „Дневник“ разказва примери как по света бизнесът се учи на изобретателност.