Блогърите - тези умни, "странни" хора

Про&Анти - 5 стр.
Блогърите - тези умни, "странни" хора

Доц. д-р Любима ЙОРДАНОВА, политолингвист

Какво бихте казали, ако прочетете следния текст: "Би ли изключил тази ламперия отзад, че Акробатът ми умира при опит за print? Опитвам се да запазя като пдф разговора." Странен текст, нали? Необичаен. И най-важното - неразбираем за повечето хора. Все още. А ако случайно срещнете автор, който нарича себе си "Зелен Бетон", или друг, който пише за себе си като за "Комитата"? А ако прочетете твърде истинния за много българи текст: "Струва ми се, че избираме врагове, а не представители, защото, като "се намърдат", се държат все едно сме им направили нещо." Или срещнете в нета автор, който си е измислил никнейм "Балтазар Иванович" и мисли за себе си като за "синеок негър със северняшка кавалерийска униформа". Така го представя и приложената снимка. Странно, нали? На друга територия сме. Да, така е. На територията на блогърите в Интернет, тези умни, странни за повечето от нас хора, които имат толкова необичаен начин на общуване помежду си. Просто си пишат, вместо да разговарят, по телефона например. Разговарят през интернет, през националните граници. Обсъждат заедно проблем. В обсъждането се включват и други хора. Спорят, в спора се ражда истината. Мнения различни, но не срещнах несдържано поведение, просто аргументи "за" и "против" в търсене на някакво решение на дискутирания проблем. Мрежата е място за социални контакти. Тя е за всички. И за конкретната личност, където тя свободно може да изрази мнението си. И да го защити с аргументи. Наблюдавах бързината, с която се развиваха идеите и вземаха решения, паралелно с бързината на присъединяване на нови блогъри към инициативата, появата на лотото на "България е наша", текстовете на протеста и редакцията им, банерите, видеоклиповете като доказателствен материал, които допълваха снимките от януарския мирен протест през 2009 г., почти мигновените публикации за конкретното събитие и анализи, което едва ли би било възможност без интернет. Какво представлява блогосферата Самите блогъри я схващат като общество със свой характер, предимства и проблеми. Какво обхваща блогосферата? Всички: блогове, канали, форуми и инициативи в интернет. От своя страна блоговете са: професионални или лични, забавни, тематични - например политически и др. Тази класификация ще продължи да се уточнява. Особено ми хареса възприемането на блогосферата от самите блогъри едновременно като модел, генерална репетиция и бъдещ "мозъчен тръст" на гражданското общество. Блогосферата е тази, която трябва да приучи политиците да се вслушват в гласа на гражданите, не на партийните членове, а именно на гражданите без партийна значка или членска книжка. Така смятат част от блогърите и мисля, че са прави. Всъщност именно наличието на блогосферата с най-различните й прояви ще укрепи гражданското общество и ще му даде живителни сокове, за да се развива. И у нас. Блогърите и традиционните медии Според блогърите блоговете не са коректив на медиите, а тяхно естествено продължение. Разбира се, отваря се и една скоба, че мнозинството от младите хора търсят информация и анализи в мрежата. Много от тях имат списък с RSSи на доверени автори и ги следят редовно. На този етап телевизията и вестниците се проверяват само за бързи новини и "за да се посмеем как са изкривили нещата". Такова е мнението на блогърите. Традиционните медии, било то електронни или не, се подчиняват на медийната политика в държавата въобще, на политиката на самата медия и на редакционната политика. Т.е. който и да е материал минава през няколко сита на цензура. Най-страшна от всички е, разбира се, автоцензурата. Като контраст, блоговете са форма на изразяване на личността. Там пише конкретният човек, пише за това, което е видял, и това, което е преживял. Затова той пише от първо лице. Защото има своята свобода на изразяване на мнение независимо от редакторска намеса и медийна политика. Блогърите и обществото Обществото очаква от блоговете да бъдат независими и неконтролируеми, като тези характеристики се възприемат често като еквивалент на обективността. Веднага се прави уговорката, че колкото корумпирани журналисти има, толкова и поръчкови блогове могат да се намерят. Колкото до контрола върху блоговете, той се оказва непостижима задача, защото четирите власти, които биха искали да подчинят действията на блогърите, не разбират какво става в блогосферата, защото не участват в процеса. Възприятията на политиците за блогърите като поредната неприятна мода, която ще отмине, имат за своя причина често пъти и възрастовата дистанция. Много сполучливо блогърите се определят като деца, а политиците - като старци без междинно поколение. Веднага следва уточнението, че "старостта" се свежда до начина на мислене. "Ние сме децата с идеалистична представа за обществото и желание за промяна. Те са старците с опита и ръце, вкопчени в лостовете на властта." И по-нататък: "Можем да работим заедно, ако те пожелаят да слязат при нас. Тогава ще им помогнем да продължат напред, защото ще видим пропукване в остарелите им разбирания. Ако не, ние бързо ще се качим при тях." Засега, в найсмелите възприятие по отношение на блогърите, те се възприемат като ресурс, който трябва да се използва. Защото обичайното възприятие е насмешка, породена до голяма степен от самото неразбиране на онова, което се извършва в блогосферата. Незнанието винаги среща негативната реакция, която варира от боязънта до тоталното отричане.
Образът на блогърите? Жизнени, предизвикателни, с не много уважение, млади, яки и привлекателни. Млади хора, които често се задържат много пред компютъра, пишат много и не се срещат с хората на живо. Заедно с това следва твърдение, че повече от популярните блогъри са над 35 години, защото, за да пишеш авторитетно, се иска и опит. Седенето вкъщи също не е съвсем точно, защото в блог може да се пише навсякъде. Дори в София се множат кафенетата и ресторантите с безжичен интернет. Увеличават се и хората, които не се разделят с лаптопите си. В края на изложението бих искала да цитирам един надпис, който видях на новата сграда на Университета в Хайделберг - "На живия дух". Дух в смисъл - ум. Струва ми се, че колкото повече хора в България свикнат да черпят информация от интернет и колкото повече медиите стават поръчкови, особено по време на политически кампании, толкова повече блоговете на сериозните блогъри ще увеличават читателите си за търсене на обективна информация и анализи.