Около 1,3 млн. души у нас нямат възможност за достъп до бърз интернет

Инвестор - България
Около 1,3 млн. души у нас нямат възможност за достъп до бърз интернет

Весела Мичева

„Може обосновано да се предположи, че не повече от 1,3 млн. души (около 17% от населението или около 500 хиляди домакинства) в не повече от 3800 села не могат да получат широколентов интернет достъп“, заяви по време на конференция в София Минчо Панков, изпълнителен директор на компанията Трансат АД, която изгражда сателитни мрежи за корпоративния и публичния сектор. Панков уточни, че няма актуална официална информация за наличието на широколентов интернет във всяко едно населено място на страната.
По думите му в 231 от общо 264 общини в България няма населено място с над 30 хил. души. В такива общини живеят 3,2 млн. души, или 42% от населението на страната.
„Не повече от 10-15% от домакинствата в селските райони реално се интересуват от достъп до интернет“, коментира той. Според него домакинствата не могат да си позволят да плащат повече от 15-20 лв. месечно за интернет достъп, а общият брой потенциални потребители възлиза на 50-75 хиляди домакинства.
„В повечето от населените места, в които живеят потенциалните потребители, липсва бизнес интерес за изграждане на оптическа мрежа. Намесата на държавата за преодоляване на “цифровата пропаст” в селските райони е наложителна“, смята изпълнителният директор на Трансат АД.
Като положителен пример за проект с национален обхват, показал добри резултати за преодоляване на “цифровата пропаст”, Панков посочи проектът на Министерството на образованието и науката (МОН) за доставка чрез интернет на IP свързаност (осигуряваща директна връзка между обектите) за 2615 училища и 153 помощни звена в около 1500 населени места. Получени са 9630 оферти от 280 доставчика, като 177 фирми са били одобрени. По думите на Панков най-много обекти е получила БТК – около 700 обекта, а 10 доставчика са с по един обект. Свързаността е активирана от повече от 40 дни, но все още не всички обекти са свързани.
„Предстои обявяване на инициатива за субсидиран домашен интернет достъп за учители, в рамките на която 70 хил. учители ще получат по 15 лв. месечно за период между 9 и 12 месеца“, добави Минчо Панков.
Предвиденото финансиране от страна на Европейския съюз (ЕС) за широколентов достъп до интернет в селските райони според резолюцията на Европейския парламент (ЕП) от 6 май е на стойност над 1,02 млрд. евро за всички страни-членки, от които 25-30 млн. евро за България (83% за усвояване за 2009г. и 17% за 2010г.). Сумата е свързана с друг финансов пакет, разпределението на който се прави на национално ниво, като основното му предназначение включва широколентовия интернет, млечния сектор, възобновяемите енергийни източници и биоразнообразието.
Средствата за широколентов интернет са предназначени за широколентови инфраструктури и съпътстващи инсталации и поддръжка, а управлението им ще бъде поверено на Министерството на земеделието и храните (МЗХ) или на Държавната агенция за информационни технологии и съобщения (ДАИТС). Бенефициентите се определят на национално ниво, като не се конкретизират или ограничават.
„Полагането на оптична инфраструктура е част от градското планиране, а не от това на отделен оператор“, смята Иван Димитров от Ериксон Телекомюникейшънс България.
Като възможни модели на собственост, организация и управление на „дигиталната“ община Петър Статев, председател на ИКТ Клъстер, посочи следните: модел на равноправен достъп, частен оператор на услуги и пълен обществен контрол.
„Моделът на равноправен достъп е широко подкрепян от редица международни институции, включително ЕС, докато другите два варианта са крайни. Все пак няма модел, който да е приложим за всички региони", коментира Статев.
При модела на равноправен достъп общината изгражда инфраструктурата, която се отдава под наем на компания, занимаваща се с управление на мрежи. Компанията, която наема инфраструктурата, продава достъпа до ресурса на оператори и други доставчици на услуги към крайни клиенти.
„Не е подходящо общините сами да кандидатстват по тези проекти, тъй като парите няма да бъдат изхарчени за широколентов достъп. Ще настояваме общините да кандидатстват в консорциум с доказани телеком оператори“, смята Петър Статев.
В срок до края на месеца държавите членки на ЕС трябва да актуализират националната референтна рамка, като предвидят в програмите си за развитие на селските райони списък на видове дейности, свързани с развитие на широколентовата инфраструктура и оборудване.
„За местата, където вече има широколентов достъп, не е оправдано да се дават средства. Можем да си поставим за цел в програмата за широколентов достъп през 2010 г. 100% от населението в селските райони да има достъп до интернет в населеното място, в което живее, а не на 20 км от дома си, както се предвижда в проекта на ДАИТС. Интернет услугата за крайните потребители трябва да е на поносима цена - като водата, електричеството или телевизията, за да може всяко домакинство да си го позволи“, заключи Панков.
„Ако инвестираме само в кабели, след пет години може да се окаже, че инвестицията не е била достатъчно умна. Трябва да се инвестира повече в научни изследвания, приложени във фирмите и насочени към нови услуги“, смята Тодор Ялъмов от Фондация приложни изследвания и комуникации. По негово мнение не е много разумно да има равноправен достъп и за хора, които нямат желание. Според Ялъмов е по-добре да се инвестират малкото средства там, където има желание, а хората, които работят, ще осигурят достъп и на близките си от по-отдалечените райони, за да могат да общуват с тях.