Дистанционно управление

Капитал - 40 стр.
Дистанционно управление

Весислава АНТОНОВА

Приет бе и последният закон, който подрежда медийния пазар според плана на БСП и ДПС
Окончателно, без изгледи за промяна.
Такава би била политическата прогноза за времето над телевизионния свят. В пленарната зала на Народното събрание този вторник имаше разгорещени спорове. Депутатите приемаха на второ четене Закона за публичното радиоразпръскване (ЗПР). Поне докато не минат изборите и не започне да работи ново правителство. Отсега играчите на медийния пазар възлагат надежди за законови промени.
Въпреки че в пленарната залата имаше 166 депутати, дебатът, предшестващ приемането на ЗПР, реално се водеше основно между петима-шестима от тях. При това цели пет часа и половина. С две-три почивки между тях, за да се печели време за последни лобистки пазарлъци. Докато шепата депутати спореха, колегите им преглеждаха пресата, решаваха кръстословици, водеха разговори по GSM-ите си и очевидно не им беше до закона, който се обсъждаше. Друг е въпросът колко от тях въобще разбират какво пише в него и колко важeн е той и за телевизионния бизнес, и за зрителите.
И с просто око бе очевидно, че по предварително измислен извън парламента сценарий скандалният закон за публичното радиоразпръскване след кратки схватки ще бъде приет с мнозинство, съставено от депутати на БСП и ДПС. Както се и случи.
Въпреки че замисълът на ЗПР е да осигури излъчването на държавните БНТ и БНР при цифровизацията на ефира през 2012 г., в крайна сметка той се оказа многофункционален. Намира работа на депутати, които след този парламент ще останат без работа, урежда интересите на търговските оператори, дори подменя услужливо в интерес на различни компании текстове във вече приетите Закон за радиото и телевизията (ЗРТ) и Закона за електронните съобщения (ЗЕС).
Тъжната равносметка е, че за пореден път интересите на няколко компании надделяха при гласуването на закона над публичния интерес.
Депутатите на "Атака", РЗС на Яне Янев и "Напред" на Красимир Каракачанов не бяха на заседанието. Това направи приемането на закона още по-безпрепятствено с гласовете на мнозинството от БСП и ДПС. Управляващите успяха да прокарат всички текстове, които им осигуряват контрол не само над създаването на нова Национална компания "Обществено цифрово радиоразпръсване" и изграждането на нова преносна мрежа заради цифровото разпръскване на държавните медии, но и мнозинство в Комисията за регулиране на съобщенията (КРС) за пет години напред.
В крайна сметка самата процедура по одобрението на закона, чийто вносител е лично премиерът Сергей Станишев, беше изключително кратка и експресна. Вероятно, когато четете този текст, ЗПР вече ще е обнародван в Държавен вестник.
Последни ползи
Законът осигури възможност на bTV и "Нова тв" да разпространяват по шест свои програми чрез общо петте търговски мултиплекса, които ще бъдат изградени по време на първата и втората фаза на цифровизацията. Това обаче, изглежда, не е съвсем задоволително. Особено за bTV. Медията на Рупърт Мърдок влезе в конфликт с конкурентите си от "Нова тв". Между двете четения на ЗПР бе вписан текст по идея на консултантът на MTG (собственик на "Нова тв" и каналите "Диема") Силва Зурлева, вкарано от депутатката от НДСВ и зам.-председател на медийната комисия Весела Драганова, според който се ограничава правото на собствениците на телевизии да качат повече от шест свои програми на мултиплексите след двата етапа на цифровизация.
Това антимонополно ограничение скара депутатите лобисти и очевидно силно притесни освен bTV и TV2 и ВВТ, които написаха писма до председателя на Народното събрание, че се противопоставят на въпросния текст. Изразител на позициите им стана депутатът Радослав Илиевски от БСП, който успя да убеди колегите си това ограничение да отпадне, защото било "неаргументирано" и противоречало на "конституционно гарантираната свободна стопанска инициатива". На практика аргументите на Илиевски представляваха компилация от писмата на трите тв канала - bTV, ТВ2 и ВВТ, които се обявиха срещу антимонополния текст.
"Сега е времето всеки да си поеме отговорността - да реши дали да гласува за bTV и ВВТ, или да гласува за целия народ", коментира Весела Драганова. Официален консултант на bTV и TV2 е Красимир Гергов. Преди около месец ефирната честота в София, на която се излъчваше ВВТ, беше преотстъпена на TV7, ръководена от близката до ДПС бивша шефка на Ирена Кръстева. Играчите на пазара и депутати от НДСВ смятат, че bTV е против този текст именно заради бъдещата си продажба, която може да я постави под една шапка с други тв канали и така да й осигури монополна позиция на пазара и при цифровизацията. Ако го има ограничението за шест програми, бъдещият тв конгломерат от няколко тв канала няма да може да качва повече програми на мултиплексите. "Махането на този текст е защита на частни интереси. Естествено, на когото му е накърнен интересът, ще напише писмо до парламента в последния момент", допълни Драганова.
НДСВ бе и против предвиденото в закона публично-частно дружество, което да изгради нова мрежа за цифрово разпространение на програмите на БНТ и БНР. Срещу участието на частни лица в компанията се обявиха и депутатите от опозицията. Весела Драганова на няколко пъти призова от трибуната колегите си да не вкарват частни интереси в закона. По думите й БСП и ДПС искат да си осигурят влияние в медиите и след края на мандата си, но следващото мнозинство със сигурност щяло да промени закона.
Въпреки протестите на НДСВ и опозицията в крайна сметка БСП и ДПС одобриха дружеството, в което частният дял може да бъде до 50%, а държавата може да участва и с непарична вноска, включително апорт на недвижими имоти. Ще бъде създадена и нова държавна компания, която ще притежава лиценза за разпространението на програмите. В кулоарите на парламента се коментира, че за неин председател се спряга името на Иво Атанасов. В нейния управителен съвет трябва да участва министърът на финансите, а останалите членове ще се назначават от президента.
С последния параграф в новия закон БСП и ДПС решиха да увеличат състава на КРС от пет на девет членове. Трима от новите комисари ще бъдат избрани от парламента, а един - от президента. Те трябва да встъпят в длъжност на 1 юли (четири дни преди парламентарните избори) и ще са в КРС до 2015 г. Така реално властта си осигурява влияние в телеком регулатора дълго след края на мандата на това управление.
Румен Ангелов от РЗС определи като ненужно изграждането на новата мрежа, която ще струва на данъкоплатците 1 млрд. лв. Според него ремонтът на съществуващата предавателна мрежа ще излезе на държавата не повече от 80 млн. лв. Ангелов определи повечето от текстовете като лобистки, а Иван Иванов (ДСБ) нарече целия закон смущаващ.
Предизвестена развръзка
Преди изборите се очаква и другата важна развръзка. След не повече от две седмици КРС ще издаде аналоговите разрешителни на компаниите, подали документи за регионални аналогови ефирни честоти. Така поне аналоговата страница на пазара ще бъде затворена. Директивата пред КРС е до изборите да избере и компанията, която ще изгради мултиплексите в първата и втората фаза на цифровизацията. Шестте компании, допуснати до конкурс, бяха обявени тази седмица (виж карето). В четвъртък бе първото заседание на експертната комисия, сформирана в далекосъобщителния регулатор, която ще разглежда документите на кандидатите. Комисията се състои от седем членове, включително председател, определени с решение на КРС. В нея има един юрист, двама представители на Съвета за електронни медии (СЕМ) - по информация на "Капитал" това са Анна Хаджиева от парламентарната квота и Бойчо Кулински от президентската. Предвиден е и един участник от Държавната агенция "Национална сигурност", останалите членове на комисията са експерти от КРС.
Законът за публичното радиоразпръскване е последният от серията закони, които подготвят сериозното пренареждане на телевизионния пазар покрай цифровизацията на тв сигнала. Всъщност "подготвят" не е точната дума, защото те в голяма степен предрешават какво ще се случи през следващите месеци. Единственото неизвестно в тази история е Конституционният съд. Той е сезиран от опозицията да се произнесе срещу определени текстове в законите. Така точно преди изборите кашата на медийния пазар може да стане още по-гъста и лепкава и да изостри напрежението в сектора.
***
Кандидати
Кандидатите за двата мултиплекса:
"Българска телекомуникационна компания" АД (БТК) - бившият държавен телекомуникационен монополист.
"Интерактив медиа сървисиз" ООД – доставчик на интерактивни услуги. Собствеността в нея е разделена между Христо Тучев и ЮМС АД. Компанията разработва формати като телевизионна лотария, Call TV продукции, праймтайм шоута, новини и др. IMS развива дейността си на територията на България, Сърбия, Македония и Латвия.
"Йостерайхише рундфункзендер ГмбХ и ко КГ" (ORS) управлява техниката за радио- и телевизионно разпръскване в Австрия. Дружеството е създадено през 2005 г. след отделянето на техническата инфраструктура от Австрийското радио и телевизия (ORF). Днес 60% от компанията се държат от ORF, останалите 40% са собственост на банковата група "Райфайзен" (Raiffeisen). ORS все още е кандидат да придобие от БТК преносната мрежа НУРТС.
"Техно ентъртейнмънт" ООД - "Техно България" е официален дистрибутор за страната на водещите производители на професионално телевизионно, звуково и далекосъобщително оборудване Thomson Grass Valley, Panasonic Broadcast, Solid State Logic, Snell & Wilcox, Vinten и над петдесет други големи компании. Тя е собственост на Константин Каранов (има консултантски договор и с ORS за България) и съпругата му Анелия.
"Хану Про България" ЕАД - "Ханну про" (Hannu Pro) е латвийска компания за интегрирани медийни системи, действаща в Балтийския регион. Фирмата е част от латвийската група "Силикон" (Silicon Group). "Ханну про" е специализирана в създаването на аудио-визуални технологии и е представител на 50 водещи световни компании за аудио-визуално оборудване и софтуер за балтийските републики.
"Тауърком България" ЕАД – собственик на компанията е адвокатът Божидар Банков, който притежава адвокатско дружество "Банков - Абаджиева - Репуц".
Кандидати за аналогови лицензи:
В Комисията за регулиране на съобщенията са получени 407 заявления от 16 кандидати за получаване на аналогови телевизионни лицензи. Исканията са от собствениците на:
"Евроком" - Пловдив, ТВ2, ВВТ, Re:TV, Ви Ти Ви, ТВ7, "МСат", телевизия "Европа", "Р.Д.-ТВ", "България кабел тв", "Статис", "Евроком национална кабелна тв", "Телекабел", СД "Вис Виталис - Самарски и сие", "Михайлов тв", "Агенция Нова - М".