Еманципацията на ICANN

Капитал - 44 стр.
Еманципацията на ICANN

Калина КАЛЧЕВА

Еврокомисарят Вивиан Рединг поиска регулаторът на интернет домейните да е наистина международен
Преди не чак толкова много години интернет приличаше на колониална територия. Първият, стъпил на нея, получаваше правото и отговорността да уреди еднолично досадните въпроси като регулация, навигация и т.н. Точно по такива исторически причини раздаването и управлението на домейните от първо ниво попада в ръцете на САЩ - най-напредналата държава по отношение на мрежата в края на ХХ век. За срок от около 10 години обаче интернет населението стана 2 милиарда души, а онлайн бизнесът се превърна в глобално икономическо явление. С други думи, виртуалната провинция е твърде значима, за да бъде оставено стопанисването й само на една страна, била тя и САЩ. Или поне така разсъждават международните организации, които оказват все по-сериозен натиск за еманципиране на регулаторния орган, занимаващ се с домейните - ICANN.
Един ги владее
Комуникацията между сървър и компютър се извършва чрез адреси, които се изписват с цифри. За улеснение са измислени и имена на нормален език, които да им съответстват. Домейн от първо ниво е суфиксът след името на даден сайт като .fm, или .org. В тази категория влизат националните домейни ( ccTLD) като .bg, .ru и комерсиалните генерични ( gTLD)- .com, .net и т.н. Докато първите се "начисляват" за раздаване на една организация за всяка страна, вторите са обект на търговия от много компании. Без DNS (Domain Name System) системата, която помни имената на всички съществуващи и увеличаващи се с всяка секунда сайтове, интернет би спрял да съществува. Организацията, която се грижи да избегнем подобен сценарий, се нарича ICANN (Internet Corporation for Assigned Names and Numbers). Това е неправителствена структура, създадена през 1998 г. в Калифорния. Дотогава грижите по раздаването и съхраняването на имената на домейни са били изпълнявани предимно от Джон Постел от Университета на Южна Калифорния чрез друга организация, съществуваща и до днес - IANA ( Internet Assigned Numbers Authority). След създаването й ICANN сключва договор с министерството на търговията на САЩ и поема тези функции.
Като неправителствена организация домейн регулаторът влиза в юрисдикцията на калифорнийския съд, а веднъж годишно представя доклад и пред министерството на търговията. Почти от създаването на ICANN започват спорове за правото на една държава (в случая САЩ) да администрира толкова важна област еднолично. В последните години международният натиск за либерализиране на регулатора е особено силен. Въпреки това САЩ не се отказват от прякото си участие в ръководството на ICANN, тъй като смятат, че организацията има нужда от контрол по прозрачността и отчетността на решенията. През 2006 г. САЩ и ICANN подписват ново споразумение - Joint Project Agreement, което изтича на 30 септември 2009 г.
Кой ще ги владее
Заради на този нов краен срок в последните месеци международната общност настоява за нова посока в развитието на ICANN. Вивиан Рединг, еврокомисар по информационните технологии, вече изказа твърдото си желание за такава промяна. "В дългосрочен план е неубедителна тезата, че правителството на една-единствена държава ще контролира интернет, използван от стотици милиони хора в държави по целия свят", казва Рединг.
Какво предлага обаче еврокомисарят като алтернатива на ICANN? Според нея трябва да се създаде нова международна структура - "G12 за интернет", която да съблюдава дейността на регулатора. В нея ще участват по двама представители от Северна Америка, Южна Америка и Европа и Африка и общо трима за Азия и Австралия. Председателят на борда на ICANN също ще участва в комисията, но без право на глас. Тази организация ще бъде подопечна на абсолютно независима съдебна структура. По думите на Рединг подходящ надзорник е ООН , но подобен преход едва ли ще се случи достатъчно бързо. Не трябва да се забравя и че самата работа на ООН среща затруднения поради трудния консенсус между всички членки. Друг предлаган вариант е ICANN да премине под егидата на Международният телекомуникационен съюз.
Исканията на Вивиан Рединг са подплатени от дългогодишните критики на много анализатори по отношение на механизма за взимане на решения в ICANN. Томас Ленард, анализатор от консервативния think tank iGrowthGlobal, коментира, че ICANN е уникална структура, защото работи на практика без регулация в ежедневната си дейност, а в същото време взима решения с огромен икономически и социален отзвук в целия свят. ICANN е критикуван и че забавя ръста на пазара, като не позволява навлизане на нови комерсиални домейни освен съществуващите 21. Тази забележка е по-скоро неоснователна, защото регулаторът започна процедура по либерализиране условията за запазване на нов gTLD домейн. Всъщност е по-вероятно пазарът да пострада от неконтролируемо регистриране на нови суфикси. Самият бизнес не реагира единодушно на предложените от Рединг промени. Някои организации, сред които и NetChoice, сдружение на онлайн потребители и търговски асоциации, смятат, че истинското развитие за ICANN е преминаване към браншови тип организация, а не въвеждане на още повече държавна намеса, била тя и международна. Интернет обаче е твърде сериозна структура, за да бъде експериментирано с бъдещето й. При поредния спор за съдбата на мрежата преди 2 години Винт Сърф, един от бащите на интернет, много точно коментира, че колкото и да е важно повече хора и страни да имат роля в толкова големи решения, американското правителство в досегашната си работа не е навредило на развитието на мрежата. Напротив, осигурило е стабилност и защита.
Най-вероятно обаче след 30 септември ролята на САЩ наистина ще бъде ограничена. ICANN е постигнала значително подобрение в проблемните сфери, отчетени преди 2 години. Друг е въпросът, че както коментира Томас Ленард, фактът, че организацията се представя по-добре, не означава, че връзката с министерството на търговията на САЩ трябва да бъде прекратена. Напротив, демонстрира ролята на споразуменията с американското правителство за работата на ICANN. Разумното и постепенно включване на повече страни в регулирането на ICANN е необходимо, но по-важното в крайна сметка е DNS системата да остане работеща и стабилна, тъй като вече е доказано, че мрежата се развива успешно и при сега съществуващите правила.