Малко смешно, малко тъпо

Капитал - 42 стр.
Малко смешно, малко тъпо

Галя ПРОКОПИЕВА

Фейлетон/репортаж за нас, вестник "Класа" и Николай Бареков
Сега разбрахме защо толкова много хора не харесват журналистите и не вярват на вестниците – с тях въобще не може да се излезе наглава. Изпитахме го на нашата собствена и след известно колебание решихме да разкажем, защото тази история може все на някого да е полезна.
Като журналисти, с което все още се гордеем, доста рано бяхме застигнати от слуха, че Христо Ковачки – собственик на ТЕЦ-ове, мини и други такива, идеолог (или нещо такива) на партия "Лидер", най-често наричан в медиите просто "бизнесменът Христо Ковачки", е купил "Икономедиа" – фирмата, която издава "Капитал" и "Дневник". Проверихме, разбира се, и като се уверихме, че е толкова вярно, колкото земетресението в Хасково по Великден, прекарахме няколко седмици в любителско изследване на това откъде и с какъв интензитет се завихря Слухът. Той мина през бизнесмени, депутати, много колеги. Тъкмо бяхме започнали да се шегуваме, че ако икономическата криза задълбае нечувано, все ще си изкараме заплатите, дори ако трябва да копаем въглища в "Бобов дол", миналия четвъртък се събудихме със "сензационна новина". Четеше я по bTV Николай Бареков, с цялата си сериозност, забил поглед във вестник "Класа", където сигурно за да си докарат броя на редовете, бяха сложили и цитати на точно трима представители на "Икономедиа" (издател, изпълнителен директор, главен редактор), които казват, че не е вярно. За Бареков отричането от наша страна е "интересно", а заключението му е такова: "Засега от "Икономедиа" твърдят, че всичко това било нещо като шега... Парадоксално, но факт." В смисъл че е парадоксално да отричаме.
Намираме "Класа" и гледаме заглавие "Икономедиа" продадена на Христо Ковачки?". Въпросителен. Веднага ни засърбяха ръцете да махнем въпросителния знак. Вече толкова години пишем и редактираме текстове и сме се разбрали, че не слагаме заглавия с въпросителни, защото всъщност нищо не казват. По-лошо - показват, че сме чули нещо, ама не сме си свършили работата да го проверим и за да не отива нахалос, сме го засилили във вестника...
Междувременно "сензацията" е обиколила напред-назад и се раззвъняват всевъзможни хора. Явно за да си допроверят новината, защото журналистите са я оставили някаква наполовина. Ами не е вярно, обясняваме по телефони и мейли, докато се чудим това сега да го опровергаваме ли на всеослушание или няма смисъл, защото е толкова тъпо. От друга страна, достатъчно много вестници се изпонапродадоха напоследък и хората сигурно вече всичко очакват. (Ние самите в понеделник пак чухме, че поредният национален всекидневник е купен от бившата директорка на тотото Ирена Кръстева и се раззвънихме, но като не се потвърди новината, се разбрахме, че нищо не пишем, защото няма смисъл. Както и да е.)
Говорихме с колегите в "Дневник", с мениджъмънта и решихме да звъннем на Ковачки, да не би пък той да ги разказва тези работи и да въвежда в заблуждение. От офиса му казаха "не". Въобще не ги били търсили от "Класа" да питат, а и откъде накъде "ни свързват с "Икономедиа". В последната реплика се чете абсолютно същото чувство, каквото и ние изпитваме, като чуем да ни свържат с Ковачки. Представете си и на него какво му е. Звънят сигурно разни недоволни величия и го хокат: ти защо пишеш така за Юруков, той е наш човек; внимавай в картинката, че ще ти пуснем статия в "Уикенд"... ей такива.
ОК, за да не се обясняваме цял ден и за да свършим и някаква друга работа, решихме да опровергаем на www.dnevnik.bg, а главната редакторка на "Дневник" Велислава Попова се обърна с любезна молба към колегите от "Класа" и те да се опровергаят в следващия брой. Така си се прави. На всеки му се случва да напише някаква глупост и по принцип за да си пазят доброто име, много журналисти в много държави са се съгласили за етични кодекси с простите правила: питаш всички засегнати страни, отличаваш твърди факти от обикновени слухове, а като сбъркаш, се поправяш, защото на другия ден няма да ти вярват. Сигурно не знаете, но в България също имаме кодекс, освен това ние го спазваме още отпреди да съществува. Нищо, че вестниците на Ирена Кръстева не го признават въобще. По едно време дойде мейл от "Класа" - пълен шах. Редакторката обяснява на Велислава Попова, че имали намерение да се поправят, но понеже "Дневник" си е позволил пръв да напише, че новината за новината не е вярна (перифразираме, оригиналния отговор вижте тук), те нямало нищо да пишат. Е, това вече е журналистика от такава класа, каквато ние не владеем.
Сещаме се за bTV. Поне Бареков, ако може на другия ден със същата сериозност да изчете и нашата информация, а защо не и да се извини. От телевизията пък ни обясниха, че нямали практика да опровергават други медии. Все едно техният водещ не пропусна въпросителната и не разнесе "сензацията", при това гарнирана с личен коментар. На следващата сутрин Бареков ни обяснява, че така се правел преглед на печата и той не можел да пропусне толкова важна новина, свързана със собственост на медиа, защото много било важно собствеността на медиите да е прозрачна. Пак шах. Първо, нашата собственост си е повече от прозрачна и винаги за всякакви промени сме си казвали сами. И второ, Бареков дали е сигурен кой е точно собственик на "Класа"? И трето, пак проклетите журналистически норми казват да не се прецитира и препренася информация, за която знаем, че не е вярна. По принцип не е редно журналистите да твърдят неща, позовавайки се само на чужди цитат, без да са проверили истината - това специално в България много-много не се спазва.
bTV за разлика от "Класа" са подписали същия този етичен кодекс, така че имаме още една възможност – да се обърнем към етичната комисия (да, такава съществува и препоръчваме да се ползва колкото може повече) и да си поискаме правото на отговор. Ще го направим. Мислим, че не могат да ни откажат. Например навремето, когато "освободиха" друг един свой водещ – Иво Инджев, защото цитирал трета медиа и анононимен източник, според който президента Георги Първанов придобил едни апартаменти, тогавашният директор на телевизията Албърт Парсънс беше казал: редакционната политика на bTV не си е позволявала и няма да си позволи някакъв компромис с нарушаване на световните стандарти за журналистическа етика и морал.
И да, много е нечестно и обидно. Защото ние все пак сме в медийния бизнес и си градим името от 15 години. Ще пишем, ще протестираме, все ще опровергаем. Но ако бяхме просто някаква друга фирма, която си гледа бизнеса и не се забърква с журналистите – нямаме никакъв шанс. Ще обясняваме, че не крием камила в офиса, и никой няма да ни чуе.
Тук се сещаме за едно умозаключение на медийния магнат Рупърт Мърдок, който наред с хиляди други издатели по света в момента се опитва да намери новия бизнес модел на така наречените стари медии (вестниците в това число). В една своя статия наскоро той казва, че не друго, а самодоволството ще убие вестниците. В България самодоволството на медиите е забъркано с малко глупост, малко некомпетентост, малко малодушие – ей такива самоубийствени работи. И понеже подобно на Мърдок все пак вярваме, че има една истинска журналистика, която ще оцелее, най-сърдечно каним: ако усетите фалш, видите грешки или не дай боже, ни хванете в престъпление към собствените ни правила, пишете ни, защото сме само на един клик разстояние. На сайта ни ще намерите етичния кодекс, а това е адресът на комисиите по етика. Това само ако и вие като нас все още вярвате, че от медиите има някакъв смисъл.
*Статията е написана в множествено число не за друго, а защото разказва колективно преживяни случки и емоции.