Бари Хиленбранд, американски журналист: Малко драматизъм в медиите не вреди, за да осъзнаят хората реалността

Дневник - 13 стр.
Бари Хиленбранд, американски журналист: Малко драматизъм в медиите не вреди, за да осъзнаят хората реалността

Драгомир ИВАНОВ

По покана на американското посолство през седмицата у нас беше известният журналист Бари Хиленбранд, работил за списание "Тайм" в продължение на 34 години. Той е ръководил бюрата на изданието в Лондон, Токио и Рио де Жанейро, бил е кореспондент в Персийския залив, отразявал е и централната политика във Вашингтон. В София Хиленбранд участва в дискусия за журналистическата етика. Разговаряме с него за ролята и отговорностите на медиите в ситуация на икономическа криза, както и в предизборна кампания.
- Светът днес говори за глобални кризи - климатични промени, световна рецесия, мексикански грип. Доколко това се дължи на медиите и как те влияят на общественото възприемане?
- Всички медии се задвижват от кризи. Не знам дали е добро или лошо, но това е реалността. Днес сме свидетели на интересно развитие, защото практически можем да имаме криза на всеки половин час - т.е. електронните медии да съобщават за някакво глобално бедствие по няколко пъти на ден. Докато вестникът излиза само веднъж в рамките на 24 часа, но може да публикува актуални съобщения в своето електронно издание. Това по някакъв начин изостря усета за критичност. Друг въпрос е дали в крайна сметка имаме достатъчно време да разсъждаваме върху кризата, какви са важните въпроси в нея, да представим малко повече допълнителна информация.
- Не са ли склонни обаче медиите към малко повече драматизъм?
- Да, донякъде кризите може би се представят по-драматично, но не би могло да бъде другояче. Вижте например икономическата криза - тя е напълно реална и сериозна. Ето ви личен пример: сега съм в пенсия, но когато работих, печелих добре и всеки месец спестявах пари в банковата си сметка. Заради тази криза загубих близо една трета от всичко спестено. Ако бях загубил още една трета, може би трябваше да съм на улицата и да прося. Това са напълно реални неща. Не мисля, че сме пресилили икономическата рецесия, както и състоянието на околната среда. Нужно е да бъдем в известна степен драматични, за да могат хората да осъзнаят реалностите. Ако медиите не ги накарат да разберат и схванат случващото се, то кой друг? Преди дни български студент ме попита - какво правим, когато в изборите например няма нищо интересно? Ето, това е проблем. Трябва да бъдем заинтригувани от политиката, защото полиците са хората, които се опитват да разрешат трудностите. Не е лошо да има малко драма.
- А къде е мястото на сензациите?
- Търсенето на сензации е цената на свободната преса. Да, сензациите не са типът журналистика, която аз и вие харесваме, но какво можем да направим? Единственото да се опитаме нашата сериозна преса да изглежда по-интересна, нищо друго.
- Къде минава разделителната линия между търсенето на сензации и вдигането на паника? В случая с мексиканския грип опасността беше като че ли преувеличена.
- Действително рискът беше донякъде преувеличен. Но погледнете въпроса от друга страна: ако изведнъж заразата се разпростре върху целия свят и не сме обърнали достатъчно внимание - медиите и здравните власти са проспали риска, - какво би се случило? И кой би поел отговорността за това?
- Преди месец например бях в Африка и в неформална среда разговарях с няколко американски дипломати. Те ме попитаха защо вие, пресата, не направите повече, за да спрете войната в Ирак? Аз не съм сигурен как бихме могли да спрем войната в Ирак, но знам, че медиите са очите и ушите на гражданите, на избирателите. Те могат да вършат неща, които другите не могат. Ние носим отговорност пред хората и не трябва да им спестяваме нищо.
- В България предстоят избори. Каква е ролята на медиите в такава ситуация?
- Първата задача на медиите е да гарантират, че изборите ще се проведат свободно, демократично и честно. Понякога е трудно, друг път не толкова. Другото правило е да представяме сбита и балансирана информация за случващото се. Често ние разказваме по 24 часа в денонощие - кой печели, кой губи, кой какво е казал. Но обикновеният човек не може постоянно да гледа телевизия. Нашата задача - особено на отговорната преса - е да показваме безпристрастно и съвестно какво се случва и да оставим избирателите сами да решат кого да подкрепят.
- В Америка при избори се отделя твърде много време на социологическите проучвания, отколкото за действителното състояние, за програмите и принципите на кандидатите. В кандидатпрезидентската кампания само 19% от историите се отнасяха до икономиката, а близо 40-50% се занимаваха с механизма на кампанията, вместо да се анализират думите и посланията.
- Преди време в. "Вашингтон пост" въведоха прекрасен метод за оценяване на политическите изявления, базиран на образа на Пинокио. Те използваха оценки като "1 Пинокио", "2 Пинокио,", "3 Пинокио", което беше забавно, но в същото време показваше доколко думите на политиците заслужават доверие. Разбира се, политическите изявления никога не са чиста лъжа или пък стопроцентова истина, но работата на журналистите е да отсяват кое е вярно и кое - не.
- До каква степен медиите могат да участват и в механизмите на властта?
- Първостепенният наш дълг е да отделяме истината от неистината в една кампания, и то по обективен начин. Спомняте си например миналата година, когато Хилари Клинтън, тогава кандидат за демократическата номинация за президентските избори, разказа как по време на посещение със съпруга си (тогавашният президент Бил Клинтън) в Босна през 1996 г. са попаднали под обстрел на летището в Сараево. Медиите обаче разкриха, че реално не е съществувала никаква заплаха за президентската двойка, а хора от делегацията въобще не си спомниха за подобен инцидент. Ето, медиите имат право на това. От друга страна, е нужно ясно разделение между новинарските и коментарните материали. Сигурно и в България мнозина се ядосват, че всички вестници са свързани с определени политически или бизнес интереси. Но при всички медии е така. Погледнете американската и европейската преса. Вестник "Уолстрийт джърнъл" години наред изразяваше в своите коментари силно консервативни икономически и политически възгледи (сега, след придобиването от Рупърт Мърдок, вероятно още повече), но новинарските му страници винаги са били много обективни и безпристрастни.
- А каква е практиката в САЩ, има ли ефективен контрол върху манипулациите от медиите?
- В САЩ въобще няма централен медиен контрол, тъй като конституцията казва, че Конгресът не може да приема никакъв закон, възпиращ свободата на пресата. Дори и "Сикрет сървис" (службата за охрана на президента) не си позволяват да издават пропуски на журналисти. Принципно правителството няма право да издава журналистически пропуски. Няма нито една национална медийна организация, която да контролира журналистите. Съществуват няколко национални журналистически асоциации, но аз за 34 години стаж не съм бил член на нито една от тях, нито съм имал нужда от това. Ако вие сте гражданин, засегнат от моя статия, никога няма да се обърнете към журналистическа организация. Единственият начин е да отидете в самата редакция. В последните години се случиха няколко скандала с журналисти от влиятелни издания, които си позволиха да напишат абсолютно измислени материали. Това доведе до още по-задълбочени проверки на информацията и по-сериозна подготовка на статиите. В "Ню Йорк таймс" например за първи път в историята на журналистиката беше назначен обществен редактор (public editor), един вид омбудсман. Всяка неделя той пише специална колонка, в която изразява критиките на граждани и външни лица към вестника. Така функционира отчетността на медиите пред обществото. Наскоро и омбудсманът на в. "Вашингтон пост" написа, че отнема много време, докато читателите получат отговор на писмата си до редакцията. Много често ние, журналистите, имаме много по-високи критерии към другите хора, отколкото към нас самите. И това е реален проблем.