Кой победи всъщност

24 Часа - 22 стр.
Кой победи всъщност

Георги ЛОЗАНОВ

Завърши най-рискованият сезон на "Бит Брадър". Завърши успешно, защото рисковете, макар и със силно скърцане на телевизионната машинария, бяха преодолени. А те бяха много и в различни сфери - социална, медийна, политическа, естетическа и пр.
Най-големият, разбира се, си оставаше противоречието между високите каузи и ниските персонални мотивации и особено стилове на говорене в Къщата. Дотолкова, че почти цялото шоу протече на ръба на закона от гледна точка на добрите нрави и порнографизацията на речта. Но ако вулгаризмите преди 23 часа можеш да прикриеш с „бибове", то човешките дефицити няма как, защото самият формат е замислен така, че да ги вади на преден план и да ги превръща в драматургия.
Така че зрителите трябваше да се примирят с основната теза на третия ВИЛ сезон: за да правиш добро, съвсем не е задължително ти да си добър - безкористен, великодушен, интелигентен, искрен и т.н. Даже въпросът е в обратното - да впрегнеш в благотворителни каузи тъкмо тези, от които не очакваш да им се посветят.
При това залозите са удвоени от правилата на играта, защото ти самият, ако не искаш да си от "лошите". трябва да участваш в благотворителността, като гласуваш за някого от "виповете". И така сам да го легитимираш морално, да се включиш в неговия "човешки отбор". И ако през всичкото време хората гласуваха, но сякаш със съмнение, в следобеда на последния ден то изведнъж се стопи и се превърна в сълзи в очите. Бит Брадър изигра най-силния си ход - извади на сцената обектите на благотворителността. За да се види " с просто око", че тя зависи не от доброто, което звездите носят, а от злото, с което се борят. Особено пък ако то не е в резултат на сляпата съдба, а на пороците на обществото ни т.е. на всички нас. Когато момичетата, ослепели заради дефектните кувьози в болниците ни, запяха заедно с финалистите, те като че ли се сляха. Има една точка, в която чуждото страдание за кратко те "отменя ", изчезващ. Й тъкмо в нея е благотворителността.
Ицо Хазарта извади най-чистата й метафора, като пя с черна превръзка на очите.
Вторият голям риск беше политически и се наричаше Малък Тошко. Ако беше победил след всички демонстрации на родово самодоволство, това чисто и просто щеше да значи, че последните 20 години нямат смисъл за по-голямата част от обществото ни. Че според символиката на посланията комунизмът е направил "едно кръгче" и с овации се е завърнал - било като червен капитализъм, било като битов цинизъм, било като масов конформизъм. И тук чувството за хумор на Тошко, включително и самоиронията му въобще не помагат, а само показват корените на проблема. Те са тъкмо в неспособността ни да гледаме с морална сериозност (да не говорим за строгост) на собствената си участ и да яразбираме. Затова далавераджиите, ченгетата и диктаторите у нас винаги се смеят последни с онова незабравимо "Ха-ха-ха".
Впрочем през шоуто мина и десен политически проект - на Емил Кошлуков, който, макар и далеч по-културно разигран, носеше всички недъзи на дясното напоследък. Разпилян, неубедителен, примирен, едва ли. не извиняващ се, че още го има.
Третият голям риск беше естетически - чалгата да победи. На всичкото отгоре нямаше и да е несправедливо по "скалата" на отношенията и реакциите в Къщата. Особено ако вотът беше посочил не Милко Калайджиев, а Софи Маринова. Но щеше да значи само, че по-високите етажи на публичността вече са напълно имиджово импотентни,
че нямат потенциал, които да задвижи колективна идентификация.
Картинката на мрачните хипотези в навечерието на изборите се завършва, ако насложим втория и третия риск: Да живей чалга-комунизмът! Това е лозунгът, а образът е оял се, пиян, по къси гащи припява: "Я елате пиленца при батко...". И пиленцата наистина отиват. Останалите накрая двама претенденти - Мария Гроздева и Део, обаче стабилизират ценностно вота в перспективата на ролите в Къщата. Те в известен смисъл са диаметрално противоположни. Гроздева не разчита на телевизионна харизма, а на това, което може и без телевизия. Докато симпатичният
Той е типичният продуцентски продукт на масовата култура, като заслуга за това до голяма степен има тъкмо продуцентът на брадърите.
Продуктът победи шампиона. И в този смисъл това е поредната победа на риалитата над реалния живот извън тях.