Имидж мой, враг мой

сп. Мениджър - 122 стр.

Имидж мой, враг мой

Няма лошо да имаш часовник като на Клинтън, вратовръзка като на Саркози. Но още по-добре и в пъти по-полезно е да видиш колко време и усилия са положени за шлифоване на публичния им образ КОГАТО СЕ ГОВОРИ за имидж, популярното възприятие на този термин в България основно се концентрира върху външния образ на личността. Често може да се чуе или прочете, че еди-кой си политик се появил с нов имидж, тази фолк певица си сменила имиджа, този шоумен си освежил имиджа и т.н. По правило в такива изказвания се подразбират: нов тоалет, интелигентни очила, различна прическа, появата на силикон или други инвазии, имащи за цел да променят визията на съответния човек. Подобно разбиране на понятието имидж води до сериозно изкривяване на съдържанието на работата на имиджмейкъра. И до голяма степен обяснява проблемите, които имат публичните личности в страната със своя образ. Външният вид на един политик, бизнесмен, шоумен или спортист е безспорно важен елемент от конструирането на цялостния му облик. Но това не означава, че има равенство между работата на един стилист, фитнес инструктор, дизайнер или пластичен хирург с тази на професионалния имиджмейкър. Основната слабост на публичните личности е, че те се отнасят изключително непоследователно и неорганизирано към своя имидж. Разбирането за необходимостта от професионално изграждане, развитие и поддържане на имидж в страната се развива в една доста интересна последователност. Първите, които съзнателно и систематично започнаха работа в тази посока, бяха хората на бизнеса. Съвсем нормално в тази група пионери бяха представителите на водещи международни компании, които дойдоха със своята култура и правила. Те успяха да ги наложат и адаптират на местна почва с ресурсите на вътрешни пиар отдели. Типичен представител на международна компания, който борави успешно с инструментариума на професионалното имиджмейкърство, е генералният директор на Hewlett Packard Bulgaria Саша Безуханова. В продължение на десет години нейният публичен образ е умело изграждан и управляван и в пълна степен отговаря на позицията й на мениджър във водеща международна корпорация. Нещо повече, наложените в публичния й образ стил на говорене, социално отговорно поведение, професионализъм и компетентност допълнително допринасят за повишаване на авторитета и познаваемостта на марката HP в България. Тя самата е модел за подражание за жените, които искат да развият успешна кариера. Огнян Донев, изпълнителният директор на "Софарма", е сред мениджърите на български компании, които професионално изграждат своя публичен образ. През годините той се утвърди като компетентен, борбен и амбициозен бизнесмен. Естествено, могат да се посочат и още редица успешни мениджъри, които подхождат професионално и дългосрочно към своя публичен образ и това се отразява благотворно както на марката, която представляват, така и на управлявания от тях бизнес. Това са Иван Искров, управител на БНБ, Левон Хампарцумян, председател на УС и главен изпълнителен директор на УниКредит Булбанк, Виолина Маринова, председател на УС и главен изпълнителен директор на Банка ДСК, Румен Янчев, председател на УС и изпълнителен директор на "Булстрад". Следващите, които все по-настойчиво се стремят към професионален имидж, са представителите на шоубизнеса във всичките му разновидности. Тъй като самият шоубизнес в България изживя своя стихиен и безконтролен период на развитие и в него се влагат все повече пари, съвсем нормално е звездите да осъзнаят потребността и да потърсят професионална помощ за развитие на имиджа си. Като най-характерен продукт на професионално изграждан и поддържан имидж може да се посочи Азис. След първоначалния пробив промоутърите правилно оцениха потенциала му за изграждане на един дългосрочен проект и в продължение на години успяват да управляват и развиват марката "Азис". В поп музиката като примери за добре управлявани публични образи могат да се посочат Мария Илиева, Графа, Белослава и др. Едва на трето място в тази условна подредба, и то все още съвсем симптоматично и непоследователно, интерес към имиджмейкърството проявяват политиците, политическите партии и представителите на публичните институции и организации. Обикновено този интерес се поражда стихийно и кампанийно и е свързан с конкретни ситуации като избори, вече произведени скандали, институционални кризи и др. Няма лошо да имаш часовник като на Клинтън, вратовръзка като на Саркози. Но още по-добре и в пъти по-полезно е да видиш колко време и усилия са положени за шлифоване на публичния им образ. "Унижавайки други, унижаваш себе си", казва народът. Неуважение към аудиторията води до съответната реакция. В България големите агенции, предлагащи пиар услуги, имат своите пакетни предложения, включващи имидж обслужване. Проблемът при политиците е, че тази твърде персонализирана услуга кара клиента често да избере за "имиджмейкър" приятел, роднина, съученик, някой, пред когото "няма да се резили" и който ще изпълнява желанията му безропотно. Като резултат публичните изяви не се мерят по съдържателност, а по ракурсите на снимките и екранната визия. Често срещаният похват - привличането на известни имена от журналистиката, шоубизнеса и интелектуалните среди, води до антиефект за клиента. На практика той обслужва публичния образ на популярното лице, а не обратното. В България всеки може да се провъзгласи за имиджмейкър. Оттук и рамките в заплащането на услугата са в най-широки граници. От щедри хонорари до подаръци, командировки, постове...

неделя, 4 май 2008 04:28:10