В централните новини

сп. Мениджър - 154 стр.

Цветелина ПЕТРОВА

ПОВЕЧЕТО ЖУРНАЛИСТИ са подготвени хора, а най-добрите са най-добре подготвени. В тази рубрика ви представяме изявени икономически журналисти. Те знаят много за професията, за бизнеса и за икономиката. И за хората, за които пишат - предприемачи и мениджъри.
Тяхната гледна точка ще ви помогне да усетите начина им на мислене, критериите при подбор на текстовете, принципите, които отстояват. И може би ще разберете защо едни компании и техните ръководители попадат в централните новини, и то с добрите неща, които правят, а други не успяват.
Бизнесмените трябва да говорят конкретно и с цифри
Купуването на журналисти работеше до средата на 90-те години. Помислете колко малко зависи от един или друг журналист. Нали ако е купен и пише платена дописка, след него има редактор, след когото идва зам. главен, главен редактор, директор комуникации, изпълнителен директор, за да се стигне до издател. Това с купуването на журналисти в днешно време е вятър и мъгла, убеден е Иван Мастагарков, зам. главен редактор на в. „Политика"
- Господин Мастагарков, какво трябва да направи една компания, за да влезе в новините?
- Най-лесният отговор на този въпрос е "скандал". Това е рецептата за медийно присъствие не само в България, но и по света. Материалите винаги влизат в медиите по една-единствена формула на приоритетите - на първо място са скандалите, на второ -проблемните материали с критична насоченост, разследванията, следват чисто информационните материали и най-накрая в класацията са позитивните и полезните статии.
- Как бизнесменът трябва да се готви за интервю? Какво ще му препоръчате, за да привлече вниманието на публиката?
- Не смятам, че за журналистическо интервю е необходима кой знае каква подготовка от страна на интервюирания. Подготовка трябва да има репортерът. Има всичко на всичко две неща, на които бизнесменът трябва да обърне внимание: информационният повод за интервюто и профилът на медията. Трябва да е наясно в едно изречение какво точно иска да каже. И според медията да се съобрази с това как да го каже. Трябва да има гъвкавост. Едно е да даваш интервю за ежедневник, друго - за седмичник, трето - за месечно издание. Като цяло обаче смятам, че не е работа на бизнесмените да привличат или не вниманието на публиката - за тази цел си има съветници, пиари и т.н.
- Откъде най-често научавате новините от бизнеса?
- Не знам какво влагате в израза "най-често". Аз постоянно работя с корпоративни новини и използвам всички възможни източници - вестници, телевизия, радио, интернет.
- Има ли прессъобщения на компании, които стават за публикуване?
- Със сигурност има много. Ако човек си постави за цел да сравнява статиите в пресата с пуснатите пиар съобщения, може да стигне до смущаващи резултати. Лично аз съм виждал огромен брой съобщения, които се пускат без никаква редакция. Съвсем наскоро едно такова съобщение беше пуснато с огромно заглавие на първа страница на един вестник. На всичкото отгоре колега журналист дори имаше наглостта да се подпише. Явно, за да си вземе хонорара. Нищо, че не беше променена нито една буква от оригиналното пиар съобщение, което всички медии получиха. Обикновено нещата опират до това кой и какъв е обслужващият пиар. Продължава да бъде модерно да никнат като гъби агенцийки на бивши журналисти. Познаваш един-двама по-известни бизнесмени, правиш офис в апартамент под наем, отпечатваш си визитки с горда титла "изпълнителен директор", "управител" и смяташ, че си станал много велик. На другия полюс са вече изградените професионални екипи, които подхождат към всяка отделна новина по строго определени правила. Всички медии са проучени точно как отразяват определена тематика, подбира се един стил за вестници, друг - за радио и телевизия, ако щете, избират се определен ден и час от седмицата съобразно събитието или продукта.
- Притесняват ли се бизнесмените да говорят конкретно и в цифри?
- Бизнесмените трябва да говорят конкретно и с цифри. Локуми могат да разтягат политици, социолози и пр. В бизнес журналистиката задължително трябва да има конкретика и задължително трябва да става дума за пари. За да се получи един наистина качествен материал, освен "говорещия" бизнесмен, трябва да има и добре подготвен репортер. Пращането на някой стажант, който просто "да запише и свали", може да убие и най-добрата дописка.
- Добре ли е журналистите и бизнесмените да са в близки отношения и какви рискове крие това?
- Ако журналистът не е в близки отношения с бизнесмените, той никога няма да стане добър бизнес репортер.
За да си в час, трябва да има на кого да се обадиш, за да потвърдиш информация, трябва да има някой, който да ти подшушне нещичко в аванс. Трябва ти доверие в човек, с когото да си говориш неофициално. Контактите за мен са част от професионализма.
- Чували ли сте репликата „Аз мога да купя всеки журналист" и как ще я коментирате?
- Чувал съм я. Както съм чувал и "Аз мога да купя всеки депутат/министър". Лично аз смятам, че това с купуването на журналистите работеше до средата на 90-те години на миналия век. На фразата "Аз мога да купя всеки журналист" през 2008 г. бих отвърнал: "И какво от това?". Помислете колко малко зависи от един или друг журналист. Нали ако е купен и пише платена дописка, след него има редактор, след когото идва зам. главен, главен редактор, директор комуникации, изпълнителен директор, за да се стигне до издател. Виждате, че това с купуването на журналиста в днешно време е вятър и мъгла. Приказката с "храненето" на журналистите се поддържа от няколко колеги, които умират да се влачат по коктейли за безплатно надяждане и да си просят химикалки и календари. Но това са кокошкари и купени или не - от тях нищо не зависи.
- Разкажете случай, когато човек от бизнеса ви изкара от релси?
- Нашата професия предполага много високо напрежение и подобни случаи не са малко. Най-пресният ми спомен е с управителката на голяма западна фирма в България. Дамата твърдо си беше решила да говори за един продукт и някаква кампания, които въобще не ме интересуваха. Засипвах я с въпроси, но тя си повтаряше като папагал един и същи текст. За капак разкара два пъти фотограф на вестника и накрая не даде да я снима - не се била чувствала добре разположена за снимки. После ми се обади и поиска да си види интервюто, защото "иначе нямало да излезе". Е, това последното ме изкара от релси. Казах й, че ще си го гледа във вестника и ако до 15 минути не ми изпрати своя снимка, ще илюстрирам интервюто с глупавия продукт, който никой не го интересуваше.
- Кои са трите неща, които бизнесът не трябва да прави в контакта с медиите?
- На първо място не трябва да се мълчи, когато ситуацията не е удобна или има компрометираща информация. На второ място не трябва да се подценяват медиите. И последно -не трябва да се "купуват" медии.
***
ИВАН МАСТАГАРКОВ е роден в Пловдив и е на 35 години. Завършва английска гимназия в родния си град и психология в CY "Св. Климент Охридски". Работи последователно като редактор в международната редакция на БНР, агенция "Ройтерс" и вестник "Кеш". От 2002 до 2005 г. е главен редактор на в. "Кеш". През 2005 г. постъпва във вестник "Политика", а от началото на тази година е негов зам. главен редактор.

неделя, 4 май 2008 04:50:10