Skype-деца

Капитал - 30 стр.
Skype-деца

Мида МИНЕВА

Често родителите заминават при самото раждане на детето, благодарение на новите комуникации обаче те не изчезват от хоризонта му
Градчето е малко, махалата е ромска. Къщите са направени от каквото дойде, улиците са от спечена кал. Хората са опърпани, готови да се оплакват.
Само едно момиченце свети облечено е ярко, с нови дрешки, с лачени обувки с токчета, а най-удивителна е усмивката му, която засенчва мрачната картина наоколо. Детето е на 9 години, а усмивката - защото заминава за Испания при своите родители. Там ще учи и винаги ще ходи с такива чисти дрешки. Досега за нея са се грижили роднини и съседи, защото родителите й отдавна живеят далеч. Толкова отдавна, че вече са намерили възможност да я вземат при себе си.
Децата, които живеят без родители, съвсем не са малко. Сред ромите те са най-много - 5.9%, но и сред населението като цяло процентът е впечатляващ - 4.1%. И тук не става дума за изоставените деца на България, а за
Децата на гастарбаитерите
принудени да живеят далече от семействата си. Съвсем малко от тези деца постъпват в институции; повечето се превръщат в деца на бабите и дядовците си. В добрия случай, защото сред ромите за тях се грижи, който се сети. Не е изненадващо, че много от тези деца, останали без родители, не просто отпадат от училище, а изобщо не попадат в него. И научават други езици - тези на които говори общността около тях, - но не и български. Появата на подобна група сред децата в етническите малцинства може да опише доста мрачна картина на бъдещето. Утре те ще пораснат без никакви шансове за работа и с една-единствена перспектива: все по-радикално да отпадат от обществото. Сред децата на гастарбаитерите обаче се оформя още една любопитна група - Skype-децата. „Аз имам братовчед в Италия, който сега праща средства за децата си да учат италиански, защото иска да ги вземе там. Само че все се отлага, все като си дойде в отпуск, повтаря „ние ще се приберем", разказва една жена в Дупница. Често родителите заминават при самото раждане на детето. Благодарение на Новите комуникации обаче родителите съвсем не изчезват от хоризонта на децата си. Всеки ден те се обаждат по мобилни телефони, по Skype, за да нагледат децата си: закусили ли са, какви оценки имат в училище, какво са правили с приятелите си. Почти всеки учител ще разкаже историята за родители, с които си общува по интернет, често повече отколкото с присъстващите тук родители. Те следят децата си от дистанция, разказват за един друг свят, опитват се да се вълнуват заедно с тях. И много рядко, но все пак се прибират. А тогава животът става друг. „Там и да са спели по кашоните, все пак тук едно евро е два лева и като дойдат, са по-така. Построяват хубави къщи, помагат на родителите си. Дойдат за един месец, оправят си зъбите, трето, пето, похарчат малко пари, виждат се с децата си и пак отиват." Това е типичен разказ, описващ живота на едно младо мигрантско семейство във ваканция. Там съсипват здравето си от работа, както казват техните роднини, останали тук, а когато се приберат, дават мило и драго най-вече за децата си.
Skype-децата също откриват нови родители: те им носят подаръци и са готови да им купят всичко, което поискат. Но наред с ролята си на
Летни Дядо Коледи
те влизат в ролята и на истински родители, които се карат и изискват, а понякога дори вдигат скандали. Те просто стават реални, не толкова далечни, не съвсем идеални... А в разказите им образът на другия живот оттатък също помръква: там се работи много, съсипваш се, пестиш, за да пращаш. И всичко това „за една кауза, заради семейството", разказва баба, превърнала се в родител на своите внуци. Родителите настояват децата да научат италиански, испански, немски и непрекъснато правят планове как ще ги вземат при себе си, за да учат в по-хубави училища там, за да успеят да се почувстват добре в тази нова родина.
Тези родители мигранти вече променят мигрантските градове: училищата започват да откриват паралелки по западни езици, съобразени с местата на миграцията. А децата залягат над новия език, за да си върнат родителите. Това е причината за преместване за 60% от тези, които планират да заминат в чужбина. Удивително нещо обаче показват данните - само 11.9% са Skype-децата, планиращи да емигрират. Повечето не искат. И понякога дори успяват да върнат родителите си тук. Децата на гастарбаитерите просто не искат да повторят мъчителния път на своите родители. Те повтарят само тяхната носталгия по родината, без дори да са напуснали родното си място. И така Skype-децата живеят едновременно в две реалности. Едната е там, където родителите се измъчват, но от която идват подаръците. Другата е тук, където родителите се прибират и се отдават на потребление и „сладък живот". Skype-децата са всъщност едни вътрешни емигранти, които преживяват страната си през опита на родителите като място на свободното време и потребителския рай. Те се превръщат в националисти потребители, които са готови да отдадат цялото си свободно време на страната си, но не и да се ангажират с промяна. Защото винаги могат да си отидат.
събота, 23 август 2008 04:02:18