Слуховете

сп. Мениджър - 128 стр.
Слуховете



Дайте ми една медия и аз ще ви взривя планетата. Дайте ми две медии и ще я сътворя отново. Ще бъде хубаво упражнение
ДИН ОТ ПОСЛЕДНО дефинираните въпроси на съществуването на човечеството отскоро е "Вярвате ли на вестници?". Вестникът като най-стара медия има един дефект, който е абсолютен ефект - като го разгърнеш след време, разбираш, че те е лъгал. Ако мине обаче достатъчно време в исторически план и няма преки свидетели, остава само това, което е написано във вестника. Историята се пише от вестниците. Телевизията и радиото нямат така достъпен архив. И сигурно са щастливи от това.
Когато става дума за доверие в медии, трябва да дефинираме два типа медия - наша и чужда. Двете нямат нищо общо. И двете са като вестник, но у нас вестникът е закачен в тоалетната на двора, докато "при тях" е част от закуската.
Слуховете в медията могат наистина да обърнат света с главата надолу. Днес много хора се чудят има ли световна икономическа криза, или кризата се самопоражда с новини. Примерно никой не познава човек, който е фалирал на борсата. Особено у нас - никой не смята да се самоубива, защото е изгубил всичко. Чисто емпирични доказателства за криза няма. Някакви милиардери загубили милиони. Но те и без това не спят върху парите си и за тях парите са като за нас - колкото можем да изядем и изчукаме, - другото е фикция, върху която се крепи планетарният мир.
В тази ситуация медията е греховна, но не лъжовна - тя пише, че Абрамович има X милиарда. За обикновения човек това са като анимационните пари на Чичо Скруч - отваряш една каса и реката от жълтици ти залива краката. А това не е така.
Постулат на Карбовски „Всеки, който има повече от сто долара в джоба си, всъщност никога не знае точно колко пари има." Затова медията е греховна - тя дефинира недефинируемото. Ако публикува наистина точните пари на Абрамович, тя ще излъже с няколко милиона, защото утре той ще си е спазарил нова яхта. Кой ти гледа няколко милиона в тая криза.
Добрата новина е, че медиите занимават хората с проблеми фикции и радости фикции. Те осъществяват ежедневния гъдел на българина, че някой е по-зле от тебе (у нас), или ежедневната вина на модерния човек, че някой е по-зле от тебе (у тях). Във всеки западен вестник има по едно нещастно негърче. То служи на западния социален мир по-добре от американски войник в Залива - то напомня, че трябва да се грижим и да състрадаваме, защото сме богати. Ние асоциираме негърчето с друго нещо. Ето това е медията по света и у нас - уж едно и също, но комуникационният шум я превръща в палачинка с две остриета. Има една разлика обаче.
Западната медия е честна. Тя пише ужасни гадости, но прилага снимка за тях. Тя си позволява да се извини на първа страница на някой обиден субект или заради грешка. Извинение на първа страница - това е мечта за българската медия. Западната медия казва за политиците това, което знае. Българската медия казва за политиците това, което трябва, като много добре знае, че и тя е замесена в политическата игра. Западната медия прави тираж и пари от истини и скандали. Българската играе игри. Краят на българската медия и началото на политическия пиар - това трябваше да е книга на някоя умна българска глава от последните години. Защото българската медия, с едно-две изключения, е наследство от поста-паратните игри на комунизма. Тя се управлява като комунистическа медия със съответната идеология, но с обратен знак - комунистическата медия имаше само позитивни новини. У нас медията носи само избрани негативни новини. Нашата медия е на власт. Тя е в коалиция с всяко правителство - именно защото знае много. Това е добре за нея - особено в деня, в който разбере, че може да бъде полезна и добра.
Тя е като изповедник-рекетьор-публицист. Ще кажем това, което искаш да кажем, на определена цена. Цената, няма да повярвате, все по-често става политическа цена. Парите в медията са анимационно понятие. В този смисъл, ако един западен вестник напише, че има финансова криза, друг западен вестник ще напише, че няма такава. У нас всички вкупом ще препишат лошата новина, идваща от Запад. Това се яде. Това е и част от настройката на българите - че ще става все по-зле. Ако някой сега у нас направи позитивна медия, ще изгуби много пари. В този смисъл обаче единствената полуевропейска медия у нас, която е независима, е жълтата медия. Тя обаче е независима само откъм рекламите в нея и това, че се храни от тираж. Всъщност жълтият вестник е най-големият и смел политически рекетьор напоследък. Той осъществява внимателно своя политика, която съвпада донякъде с идеята за свободата на словото - публикува идеята, че президентът има възможна любовница. Това беше крачка в правилната посока. Но крачката е направена от неправилни хора. И е лъжлива. Не води никъде.
Това е, като да направиш дарение за сирак (в случая българската
свобода на словото), което после да ти бъде платено. Към официалните рекетьори се присъединиха и жълтите рекетьори.
Западната медия не създава слухове, защото западните общества потребяват истина. Нашето общество не потребява истина. Така се оказва, че кризата в световен аспект я има. В България обаче новината за кризата е лъжа, с която се играе на борсата.
Но, забележете - няма виновни медии. Има виновно потребление на новини. Както има виновно потребление на лоши политически и икономически практики.
Западната медия дава новини. Нашата ги продава първо на политиците, после на потребителите на новини за политици. Много е зле работата.
Още една разлика. Фаталната разлика в слуховете и медиите.
Политикът, Чиновникът, е длъжен да дава информация на западната медия. У нас е обратното. Медията дава информация на Политика (Чиновника) какво е станало с него. Медията казва: ти си на власт. Или: ти си корумпиран. Или: на тебе не ти става (жълт вариант). Политикът чете и търгува с това, което казват за него. То рядко е истина - и многото лошо, и малкото добро.
На Запад наистина министър и муха се убиват с вестник. У нас политиците ги убиват с мухи. Медията пуска мухи, които изяждат образа на политика. Или го изграждат по начин, който е лесен за полуразпад.
Така казано: на Запад слухът се управлява. У нас управлява слухът.
Това е, защото у нас Политикът (Чиновникът) се държи като Канибала от село Буково. Уникално е и за тези, които не знаят за какво става дума, трябва да се разкаже. В село Буково живее един канибал. Цялото село не смее да припари по улиците, защото отскоро Канибалът е пуснат от лудницата. Официално диагнозата му е параноидна шизофрения. Официално докторите са казали за него, че имал нужда да се чувства като част от общност. Канибал, който има нужда от общност - това е прекрасно. (Ние живеем в сценарии и затова нямаме кино.) Същият Канибал е изнасилил баба си. И я е убил и я е скрил. Същият е изял един човек, негов съселянин, като подробно е описал по-късно вкуса на човешкото месо - кисело, солено и сладко. В хладилника на Канибала (който имал нужда от общност) е намерен измит човешки бут. Всичко това се знае, защото Канибалът е давал показания в съда. Но съдът не може да съди луди хора и Канибалът се е върнал в селото си, където се опитал да изяде Горския на село
Буково. Горският обаче извадил късмет, защото го нямало вкъщи. Била само жена му, която се страхувала да отвори, но Канибалът не проявил интерес към жената на Горския. Той, Канибалът, имал и книги за това, че ако изядеш един Кмет, един Горски и баба си, ще се излекуваш от параноидната шизофрения. Когато си вземал хапчетата, Канибалът не бил опасен. Но понеже ги вземал с много алкохол, хапчетата преставали да действат и Канибалът ставал опасен. Чудна приказка.
И ето: идва Медията при Канибала, който днес в този материал е огледален образ на Политика, От Когото Ни се Полага Информация. Смелата репортерка Вероника пита Канибала:
- Вярно ли е, че си се опитал да изядеш Горския?
- Кой горски? - пита Канибалът.
- Горският на селото - уточнява Репортерката.
- Къде е тоя горски? - пита Канибалът.
- Не е дошъл, няма го тука - казва Репортерката.
- Я го извикай тоя горски, да каже къде е... - казва Канибалът.
- Но него го няма - мъчи се Репортерката.
- Как така го няма - казва Канибалът, - нека да дойде и да каже дали съм се опитал да го изям...
А Горският, милият, седи от страх в къщата си и праща жена си да пазарува. Истина е. Но всички знаят истината като слух. Което не я прави по-добра от никой истински слух.
Една подробност: на мегдана на селото не са се събрали съселяни на Канибала, а са се събрали кметове на съседни села, които ги е страх от Канибала и мълчат като пукали пред Медията. Репортерката продължава да пита:
- Вярно ли е, че си убил баба си?
- Коя баба, мойта баба ли? - пита Канибалът и гледа лошо.
- Твойта, да. Вярно ли е?
- Не е вярно, как ше е вярно...
- Но баба ти е намерена убита и изнасилена и ти си си признал в полицията!
- Абе, не е верно бе, къде съм признал?!
- В полицията! - нежна е Репортерката.
- Абе, я ги извикай тия полицаи да ти кажат... не е верно.
- А вярно ли е, че се страхуват съседите ти от тебе?
- Кои съседи?
- Твоите! - Репортерката е в диапазон инфрачервено кресчендо, но то не се чува заради културния разговор.
- Абе, я ги извикай тия съседи! Къде са тия съседи, които говорят такива работи...
И така, цяла медийна епопея. За всеки, за когото беше попитан, Канибалът казваше най-честно да бъде извикан и да бъде разпитан пред него. Отричането на Канибала е правопропорционално на страха на изядените (недоядените) от него. Канибалът е свръхопрес-нен и точен образ на Политико-мутрата (Чиновнико-душманина), от която се страхуват всички. По-литико-мутрата ползва две неща -липсата на страхливите хора и липсата на информация от институция. А истината се крепи на две неща - на липсата на страх и на официалната информация. В такава хранителна среда Медията може да произведе само Слух. Нищо друго.
Медията е невинна. Дори българската медия е невинна. Тя пише само едно - лошата новина за страха на хората от самопородения и тиражирания от медията слух, който най-често е лоша новина. Това вече е криза. Селска криза на селската медия, потребявана от селяни, страхуващи се от канибали.
И ако основният въпрос е дали медията (у нас) може да предизвика истински събития чрез тиражиране на слух, отговорът е принципно не. Няма потребители на такива събития и такава криза. Има потребители на перманентни лоши новини. Само една от тях е за кризата. В тоя смисъл дайте ми една световна медия и ще ви взривя планетата. Дайте ми една българска и всички останали живи ще бъдат накарани да повярват в смъртта си.
неделя, 7 декември