Уляна Пръмова, генерален директор на БНТ: Колегията ще реши какво да правим с агентите на ДС

Дневник - 10 стр.
Уляна Пръмова, генерален директор на БНТ: Колегията ще реши какво да правим с агентите на ДС

Албена БОРИСОВА

На 26 ноември комисията по досиетата публикува имената на 37 сътрудници на бившата Държавна сигурност в БНТ, сред които много от знаковите имена в телевизията през годините. Още същия ден управителният съвет на БНТ осъди с декларация присъствието на екран и на ръководни постове на бившите агенти. В следващите дни обаче не стана ясно какви реални последици ще има за хора от списъка.
Г-жо Пръмова, след огласяването на сътрудниците на бившата Държавна сигурност в БНТ ръководството излезе с осъдителна декларация, но имаше ли реални последици от нея?
- Ръководството на БНТ има принципна позиция, че такива хора не бива да бъдат на екран и на ръководни позиции. След огласяването на първия списък, защото се очаква да има още един и след Нова година, аз поисках становище от колегите от телевизията. Законът няма лустрационен характер, на базата на който да вземем мерки, нито пък сме съдници, за да кажем кой е добро и кой лошо ченге. Така че това е въпрос на принципна позиция, а и всеки от тези хора би трябвало сам да реагира и сам да каже, ако иска, за какво става дума. Нещата не са никак приятни, никак лесни, защото става въпрос за хора, а в телевизия като БНТ става въпрос и за натрупвания. Тези хора ти си познавал, работил си с тях. Но въпреки всичко мога да кажа личното си мнение - далеч не искам да деля ченгетата на добри и лоши. Аз винаги под ченгета съм разбирала доносници. За мен не е все едно кой какво е правил. Всички тези хора имат място под слънцето в България и имат право да работят, но не смятам, че тези, които са доносничели, трябва да си приписват авторитет и да бъдат ментори в обществото, нито пък да налагат своя модел на журналистика или своя морал на младите журналисти, защото това е изключително покваряващо.
В предаването „Референдум“ по БНТ стана въпрос, че от Иван Гарелов например са се учили много журналисти.
- Гарелов е един професионален журналист, не мога да го отрека. Но не бих искала да коментирам когото и да било поотделно. Такъв човек би ли могъл да остане на екран, да бъде репортер или редактор?
- Зависи от него и от медията. Аз не мога да взема нито еднолично, нито административно решение. Очаквам колегията да вземе това решение, затова и правим допитването. Тази информация отрази ли се на работния процес и на доверието към БНТ?
- БНТ е на първо място по доверие от всички институции. Освен това тези хора вече не са в БНТ. Те са работили тук, защото тя е била единствената телевизия. За мен е хубаво при това огласяване да се проведе разговорът за журналистиката ни - за качеството й, за нейната обективност. Аз лично не смятам, че сега нещата са много добри в това отношение. Има и манипулативна, и платена журналистика и това в никакъв случай не е по-морално от другото, вършено от ченгетата. Според вас до кои нива трябва да стигне разкриването на сътрудниците на бившата ДС? Трябва ли да се знае, ако и сред собствениците на медии има агенти?
- Ако някой иска да направи сравнително точен исторически анализ на нещата, би трябвало всичко да се отвори. Защото сега на лъжичка, на порции, не се получава ясна картина. За мен лично би било любопитно да разбера икономическия интерес, който стои зад тези хора и който ги движи. Този икономически интерес обяснява много неща - и появата на нови медии, и тяхното поведение, и тяхната политика, и влиянието им в обществото, и връзката им с политическата класа. Тоест публичността на собствеността е важна?
- Навсякъде в Европейския съюз прозрачността в медиите е правило. Яснотата на капитала е важна, защото медиите формират общественото мнение и трябва да е ясно кой зад кого стои. При нас това все още го няма, а е вредно за обществото. Тръгнали ли сме в посоката на Европа, ще трябва да спазваме всичките й правила, а не само тези, които ни изнасят. А имат ли място като събеседници и гости в предавания агентите?
- Зависи от темата на предаването. Тези хора не може да бъдат заключени вкъщи и върху тях да тегне анатема. Напротив -добре е да се чуе какво те могат да разкажат, да се види тяхното мислене. Затова пак казвам - всеки от тях има място в тази държава, въпросът е къде. Ако този човек има своята работа или бизнес, нека работи, но в медиите нещата са малко по-различни и според мен тази зависимост от миналото рефлектира и в днешните бизнес взаимоотношения. Смятате ли, че има много прикрити агенти?
- Аз самата имах различни мнения за някои хора, които сега се оказаха в списъците. Дори съм изненадана да прочета някои имена сред огласените. Например това на Валентин Стоянов, който ми е приятел. Защото във всичките тези години под ченге се разбираше само едно
- доносник. Че този човек ще напише нещо гнусно за теб. Вие търсели ли сте данни за себе си?
- Не съм. Няма и да го направя. Много е възможно да имам и други приятели, които са се занимавали с това, но не искам да изпадам в подобно положение. Необходимо ли е всички медии да излязат с обща позиция спрямо сътрудниците на ДС?
- Водила съм подобни предварителни разговори с моите колеги от Съюза за национални електронни медии (в него членуват БНТ, БНР, „Дарик“, БТА, „Нова телевизия“ и Би Ти Ви). Скоро имаме годишна среща, на която ще обсъдим този въпрос. Като цяло оставам с впечатление, че хората не обичат да дискутират темата. Убедена съм, че всичко трябваше да бъде разкрито още в самото начало. Може би нещата и икономически щяха да тръгнат по друг начин, ако това беше направено. А сега се размиха и нямат ефект за обществото освен за междуличностни разправи и реванш. Как се отразява навлизането на големите международни компании на българския телевизионен пазар?
- Конкуренцията се проявява най-силно при спорта. Но този проблем не е само в България. Цената на правата на УЕФА за последните 5 години се вдигна с 500 процента. Сега се разигра подобна драма и с правата за олимпиадата през 2014 г. и след това, защото Европейският съюз за радио и телевизия, който купуваше правата от МОК, не можа да извади 1 милиард евро за тях. Само за 4 години един международен мач от 20 хил. евро стигна 100 хил. евро. Такива са например световните квалификации на националния отбор. Няма час програма, който да струва 2500 лв., колкото е държавната субсидия за БНТ. Един хубав, сравнително нов филм струва десетина хиляди лева. Българските филми също не са евтини. Да не говорим за цените на външните продуценти или цената на техниката. Телевизия не се прави без пари. Като се прибави и икономическата криза, и свиването на рекламните бюджети, е ясно защо идва идеята за обществен фонд, за който да кандидатстват всички медии с обществени проекти. Но ние такъв фонд за десет години не направихме, така както не направихме и фонд за кино, каквито има в почти всички европейски държави. Предстои и цифровизация, ще има ли проблеми според вас?
- Цифровизацията е труден и скъп процес, тя трябва да се програмира и да се планира независимо от икономическата криза. Тя е европейско изискване, което, ако не изпълним, може да ни изправи пред проблем, както с други неизпълнени задължения. Да не говорим, че не може да бъде направена в последния момент. Цифровизирането на програмите е доста по-бавен и тежък процес, отколкото изграждането на мрежа. Цифровизацията на програмите на БНТ, филмопроизводството и бъдещите програми би струвала около 118 млн. лв. за шест години. Планът е готов от миналата година, но не са предвидени средства за прилагането му. Според мен трябва да има задължително разделение между собствеността на мултиплекса и управлението на мрежата и собствеността на програмите. Не смятам, че подобна концентрация на влияние в медиите е полезна и здравословна. Да не говорим, че това е строго специфична дейност и няма нищо общо с правенето на програма. Също не смятам, че и трите мултиплекса трябва да се изграждат и притежават от една и съща фирма.