сп. Мениджър - 99 стр.
Бейбисигър за възрастни
Това е пиарът. Трябва поне малко да обичаш този, за когото работиш
ПРЕДИ десетина години, когато вече се чувствах много печена в пиара и въпреки забавеното си техническо развитие, знаех как се ползва интернет. Една вечер играех онлайн карти с една американска леля, която се оказа доста приказлива. Разказа, че е вдовица на загинал при изпълнение на дълга си пожарникар и след като останала сама, със средствата от застраховката спретнала малък ресторант. И понеже ресторантът се стабилизирал, може да си позволи да си седи на горния етаж и да си играе карти. И като разказа всичко, заразпитва аз какво работя. Видя ми се много претенциозно да кажа на
пожарникарска жена пъблик рилейшън и го разказах със свои думи, а тя, като ме изслуша търпеливо, каза: а, ясно, ти си бейбиситър, само че на възрастни.
И до днес съм във възторг от тази квалификация, много по-допадаща ми и много по-близка до действителността от всички скучни и наукообразни сентенции, с които е изпълнена професионалната литература. А всъщност приликата е толкова голяма.
Имам щастието да бъда от първите, всъщност май съм съвсем първата, създала този занаят в България. Беше забавно - не знаехме какво точно работим, а клиентите не знаеха за какво точно ни наемат. Предстояха дълги години, през които детето, извинете, клиентът с бели чорапки, щеше да започне да се научава на публично поведение, и още по-дълги, преди да разбере, че той - клиентът, е част от обществото, на което дължи отчет за своята дейност - успехи и неуспехи. Предстоеше дълъг период, в който клиентът щеше изключително охотно да разказва за своите успехи, включително и за улова на мечки стръвници и жирафи, но щеше неотклонно да мълчи, когато го питаха откъде произлиза първият му милион. Щеше да мине много време, преди да дойдат онези компании от Запада и Изтока, които със слизането си от само-
лета питаха къде е техният адвокат и пиар агенция.
От своя страна и ние, които предлагахме услугата, имахме много сол да изядем. Аз създадох първата пиар агенция, след като практиката ми на говорител на голяма институция - КНСБ, ми показа, че между институциите, от една страна, и журналистите, от друга, лежи страшна, понякога непреодолима пропаст. От собствения си опит бях установила, че глупостите на наши политици от рода на "това не съм го казвал", "те грешно са ме разбрали" и т.н. се дължат на тяхната понякога
безмозъчна словоохотливост, на свободния поток на съзнанието, който пречи да се разбере какво, ако въобще нещо казват. Бях разбрала, че журналистите са хора съвестни, но забързани, които не са длъжни да раз-гадават какво казваш, нито да те редактират, ако го казваш лошо. С една дума, създадох агенцията, за да бъде преводач между тези две групи хора - медиите и институциите: обществени, политически и икономически. Тогава аз, бедната, не знаех, че освен това пиарът работи в много области, за да извърши онова уникално съчетаване на обществения с частния интерес, което според мен е крайната му цел. Учехме се в движение, четяхме световния опит, за да разберем, че е неприложим в нашите условия, и да се опитваме да изсмучем най-доброто от него. Това бяха години, през които медиите, от една страна, бизнесът и институциите, от друга, и техният преводач - пиарите, от трета, взаимно бутаха тежкия камък нагоре, а той многократно се връщаше и ги засипваше, и пак нагоре, та до днес. Не съжалявам за тези години, дори тайничко понякога се сещам с носталгия за тях. За 15 години в този сектор изработих пет мои златни правила, които, надявам се, Д&Д Агенция да спазва поне докато съм жива.
- Тази професия е женска. Изисква се майчинско чувство, за да успееш да извлечеш най-доброто от клиента и да го покажеш пред обществото. Изисква се лоялност и чувствителност, интуиция и толерантност, борбеност и отстъпчивост, за да осиновиш клиента си и не само да се радваш на неговите радости, но и да страдаш в неговите лоши моменти. Покажете ми поне един мъж, който е в състояние да съчетае всичко това, и аз веднага ще го назнача.
- Тази професия е по същество адвокатска. Има потенциален обвиняем в лицето на твоя клиент, има съдия в лицето на медиите, има и съдебни заседатели в лицето на обществото. Само че, за разлика от адвокатите, ние
нямаме закони и прецеденти, въз основа на които да готвим своите пледоарии. Имаме само знанието, че за да успеем и този път, трябва да направим нещо отново уникално, нещо, което уважаемият съд и още по-уважаваните съдебни заседатели да отбележат и признаят. После следват моите 10 минути слава, изключителна гордост и самомнителност, докато дойде следващата криза.
- Колкото и добре да живее, една организация рано или късно изпада в криза. Ако те завари подготвен, кризата
се овладява по-лесно, ако не - започва онази серия от грешни и хаотични движения, от която умират милиони нервни клетки, но ефектът обикновено е нулев. За мен, както беше казала една велика жена, мирът е временното състояние на войната. Аз съм сигурна, че подготовката за криза се извършва най-добре и ефективно в състояние на спокойствие и макар да се говори, че съм била специализирана в кризисния пиар, смея да твърдя, че истински добри резултати съм имала само когато по въпросите за кризата е работено много преди тя да настъпи.
- Необходимо е поне малко да обичаш този, за когото работиш. Необходимо е да ти пука. Необходимо е да си готов да се отделиш от собственото си семейство или удоволствие в неделя в три следобед, защото той току-що ти се е обадил, че
има нужда от теб, и докато го правиш, да не го мразиш. Необходимо е да знаеш, че ти си на негово разположение 24 часа в денонощието и си длъжен да бъдеш там винаги когато му е необходимо, дори ако това в момента ти изглежда каприз. Можеш след това да го накараш да си плати, но не можеш да го оставиш в нужда. Никога!
- Лоялността не е гола фраза, а задължителна част от професията. Не можеш да обслужваш конкуренти. Защото, както казахме по-горе, е необходимо да подчертаеш уникалността на клиента и да накараш обществото да я разпознае, уважи и ако може - да я обикне. И не ми разправяйте, че можеш да направиш това за двама конкуренти, две съперничещи си политически партии. Това е
единственото провинение в този занаят, което не съм склонна да простя.
Иначе тази професия е като бейбиситърството. Ако имаш голям късмет, ще ти се падне дете в добро здраве, отличник в училище, възпитано, образовано за своите години, послушно и без склонност към авантюри, граничещи със стремеж към самоубийство. Ако нямаш - ще ти се падне някое със суисидални наклонности. Но дори такова, за да му бъдеш полезен, ще трябва да си го обичаш. Поне малко!
***
ДИАНА ДАМЯНОВА е родена в София. Доктор по история от CY "Се. Климент Охридски". Работила е като преподавател по история и изследовател в Националния исторически музей и Националния музей "Боянска църква". От 1990 до 1993 г. е вицепрезидент на Конфедерацията на независимите синдикати в България (КНСБ), от 1999 до 2007 г. е директор на "Аукойл България" ЕООД - управление на дейностите, свързани с маркетинг, реклама и връзки с обществеността. През 1993 г. създава "Д&Д Агенция за проучвания и връзки с обществеността". Владее английски, френски и руски.
неделя, 7 декември
понеделник, 8 декември 2008 г.
Бейбисигър за възрастни
в понеделник, декември 08, 2008
Етикети: сп. Мениджър
Абонамент за:
Коментари за публикацията (Atom)
Няма коментари:
Публикуване на коментар