Реклама е рекламата

Реклама е рекламата
в. Сега
Чавдар ЦЕНОВ

В заседателната зала на най-прогресиращата напоследък медия - ТВ „Нощи и дни" - цареше необикновено напрежение. Ръководството се бе събрало да търси рекламно време. Рекламното време заемаше едва половината от цялата програма и тази негова крайна недостатъчност заплашваше да обезпаричи усилията на творци и администратори, на репортери и собственици. Всички съзнаваха сюблимността на момента, но както обикновено надделяваше егоизмът, всеки гледаше предимно в чуждата паничка и се опитваше да ореже времето, а следователно - и крилата на колегата. Началничката на направление „Сериали: мини, миди, макси", пищна и неизменно екзалтирана жена, твърдеше, че игралният филм е тотална отживелица и не би трябвало да намира място в програмната схема. Думите й се забиваха право в сърцето на директора на дирекция „Макар и рядко филм ", мъж на средна възраст, унил и занемарен, внезапно проумял къде се намира... - Предлагам също така - продължаваше неуморно началничката на сериалите -„Новините от последния час"да се преобразуват в „Новини от последната година" или защо не в „Новини от последното десетилетие". Ето тук ще проличи умението, ерудицията на журналиста. Да съумееш да представиш десетилетието сбито, да уловиш само най-важните щрихи, ето кое ще те докаже в професията. „Да, бе, да - промърмори мустакатият бос на новините, -а не искаш ли направо периода юра в три минути?" В ъгъла на залата с неприкрито презрение мълчеше Диван Рогозин, шеф на един от спонсорите на телевизията - фондацията „Рекламата против измамите". Неговата позиция за рекламното време беше до немай къде ясна: „Ще намерите, ще дадете. " Дойде ред и на началника на направление „Риалити: нищо скрито-покрито". Своето изказване той започна со кротце, со благо, но само след минута вече се пенявеше: - Аз не мога да разбера - филми, новини, публицистики, - това ли е дневният ред на обществото? Кой нормален човек се интересува от такива неща? Залата недоволно зашумя, присъстващите май губеха търпение. Тогава се изправи програмният директор Себастиян Крак и тежко проговори: - Вижте, колеги, с половинчати мерки доникъде няма да стигнем. Ясно е, че колкото повече се гледа едно предаване, колкото по-висок рейтинг има то, толкова по-добре стои в него рекламата, толкова в по-правилната посока се насочва финансопотокът. Е, добре, аз питам какво сочат всички наши изследвания? Кое е предаването с най-голям зрителски интерес? Данните са недвусмислени. Най-висок рейтинг имат рекламите. Какво правим тогава? Ето какво, колеги. Записвайте, записвайте. Програмираме оттук насетне само реклами. На всеки кръгъл час реклама, на всеки половин час -реклама, на всеки пет минути реклама. 24 часа само реклами. Зрителят се струпва пред малкия екран. Изчакваме го още да се струпа, тогава бам - прекъсваме дадена реклама на най-интересното място и тутакси пускаме друга реклама. Не разказ в разказа, а реклама в рекламата, ето го жанра на бъдещето. Реклама в рекламата в рекламата... -недовърши г-н Крак и се загледа през прозореца. Никой не смееше да наруши възцарилата се тишина. Всички гледаха как господин Крак гледа през прозореца и си мислеха със страхопочитание: „Мечтае!" стр. 24