Уляна Пръмова, генерален директор на БНТ: Държавата може да бъде инвеститор в цифровия ефир

Уляна Пръмова, генерален директор на БНТ: Държавата може да бъде инвеститор в цифровия ефир
в. Сега
Милен ЕНЧЕВ

Националната телевизия стяга праймтайма си за рейтинговото съревнование, казва генералният директор Уляна Пръмова - Г-жо Пръмова, от колко години буксува идеята за такса "телевизия" и защо вечно се отлага гласуването й? - Идеята буксува, откакто е приет законът за радиото и телевизията. А защо се отлага, не мога да ви отговоря аз. За нас е важно, че въпросът как ще се финансира БНТ вече е на дневен ред. Той е изключително важен не само защото вече сме членка на ЕС, където нещата не се случват с държавно финансиране, а и защото предстоящият процес на цифровизация налага решаването му. Как обаче ще се реши този въпрос, е от компетентността на парламента. Трябва ни ефективен вариант, който да постави телевизията в стабилна ситуация, в която тя да отговаря за програмата, поведението и управлението си. Както и сега правим, но в рамките на един малък бюджет. - На фона на целия рекламен пазар бюджетът ви (66.7 млн. лв.) все пак е внушителна сума. - Така ли изглежда? 66.7 на фона на 500 млн. - това много ли е? Имайте предвид, че след всичките разходи, които трябва да правим по закон - за разпространение, кино, авторски права и др., най-малко пари ни остават за програма. 10% от бюджета ни например е за българско кино. В други страни всички телевизии - и частни, и обществени, отчисляват от рекламния си приход за производство на родно кино. Така е в Румъния, да не говорим за по-развитите. Една частна телевизия разполага с около 270 минути реклама на денонощие. Ние имаме 15 минути и ограничение в праймтайма, а на практика приходите ни идват от него. Естествено, не е редно обществената тв да има толкова реклама, колкото частните. Затова има различни модели на финансиране. В Румъния например то е смесено. Там има държавна субсидия, обществени такси и реклама - до 8 мин. на час. В други обществени телевизии рекламата е 25 мин., а в Би Би Си въобще няма. В Гърция пък няма ограничения за рекламата. - Сама казахте преди време, че с настоящото си финансиране БНТ е не обществена, а държавна. - Тя е обществена, защото не само финансирането определя характера й. - Но сте зависими от държавата. Това проявява ли се в съдържанието и позициите ви? - Ако питате дали това означава някакъв натиск от държавата - телевизията дълго време е била подложена на политически натиск, но в момента такъв няма. И не само защото е тройна коалицията, а защото този момент вече се изживява и самата политическа класа свиква с това. - Нима тя вече няма необходимост от рупор? - Не че няма необходимост, просто вече я няма практиката да се обаждат и да настояват за нещо или да заплашват, както е било през годините. - Като изключим новините, "Панорама" и спортните първенства, които са гледани, БНТ сякаш упорито страни от борбата за рейтинги. Защо? - "Страни" не е точната дума, макар че не рейтингът е най-важното за една обществена телевизия - без да е маловажно, разбира се. Новата ни програмна схема цели да затвърди БНТ в т.нар. широк тренд. Тя ще стартира заедно с новата опаковка на телевизията. Ще имаме българско авторско риалити, семейна игра, сезонен сериал и български ситком освен традиционната ни продукция. Всичко това ще захрани праймтайма ни. - Неговата гледаемост обаче би имала значение, ако имахте свобода за рекламата в това време. Има ли воля в парламента ограничението да падне? - Още преди 3 години внесохме питане в медийната комисия за това. Сегашното положение е анахронизъм, останал в някакви преходни разпоредби до развиването на частните медии. Те се развиват вече 10 години, и то много успешно. Комисията одобри искането, но имаше избори - смени се парламентът, и въпросът си остана. Сега нещата са по-различни и не бих искала да говоря само за праймтайма. Рекламата като цяло трябва да се разгледа като част от проблема финансиране на телевизията. Разбира се, ако се премахнат ограниченията за реклама, ще има повече приходи, затова и ние се готвим, за да защитим качеството си в този часови пояс, когато моментът настъпи. - Един вестник писа, че сте паднали далеч под планираните си приходи от реклама през 2007 г. - Този, който е информирал конкретния вестник, явно не е внимавал, когато е бил в телевизията. Ние сами завишихме очаквания си приход - над очакванията в държавния бюджет. Ако има нещо, което не сме изпълнили, то е собственото ни завишение, а не записаното в бюджета. Тази година впрочем също приехме голямо завишение над изискваното от нас - общо 18 млн. лв. - Как ще се отрази на БНТ 12-процентното съкращение в публичния сектор? - Досегашните масови съкращения в телевизията съвсем не са довели до по-голяма ефективност - към телевизията не може да се подхожда като към салам. Сформирахме комисия, за да видим къде можем да направим съкращения, без това да се отрази на производството. Тази седмица очаквам нейния анализ. Категорично няма да допусна да си отидат хора, които работят и от които БНТ има нужда. Миналата година въведохме атестации. В началото изпълнението им беше по-формално, отколкото бих искала, но сега вече не е така. Уравниловка няма. Хората, които са креативни, умеят да си реализират идеите, са и добре платени - чисто пазарен принцип. Дори да има хора в телевизията, които мислят, че всичко може да продължи, както е било, лъжат се. Нито аз го искам, нито е добре за работещите, нито пък времето може да го позволи. - Какъв е щатът ви по предвиденото в бюджета и колко е реалният сега? - 1350 са по бюджет, но реално сме 1850. Казах ви обаче, че формираме и самостоятелен бюджет от приходи, така че можем да плащаме на повече хора. Това не е отсега, така го заварих още през 2004 г. - Инертна структура? - Инертна, но пък и не може някой да прецени, че еди колко си хора трябва да правят тези програми. Сравнението между БНТ и частните телевизии тук за мен е неправилно. Частната поддържа административен и маркетингов отдел и хората, които правят новините и публицистиката. Всичко друго са външни продукции. А БНТ произвежда стотина предавания седмично. - Казахте, че преходът към цифрово излъчване на БНТ ще струва на държавата 300 млн. лв. - Не е точно така - в числото сме включили цифровизацията на програмата ни и очакванията за стойността на един мултиплекс (мрежа за цифрово наземно излъчване на няколко програми - б. ред.). Наехме независим консултант за този разчет. Нашето искане е държавата да определи централна роля на обществения оператор - телевизионен и радио, в процеса, което е изискване на Съвета на Европа и европейските директиви. Идеята ни не е ние да правим мултиплекс, от който да печелим. Това, за което искаме пари, е цифровизацията на програмите, филмопроизводството и архива ни, а това ще струва 100 млн. лв. в рамките на 6 години, докогато трябва да е завършила цифровизацията. - А останалите пари са, за да отвоювате независимост от БТК? - Вижте, това е и независимост на самата държава. В момента през нас минават пари от нейния бюджет, за да плащаме за сигнала си на БТК. И ако държавата изгради мултиплекс със свои средства и отдаде под наем част от честотите на частниците, тя ще си връща парите. Същевременно няма да плаща за разпространението ни. Ние и националното радио плащаме 30 млн. лв. годишно на БТК. Ако приемем, че мултиплексът ще струва около 200 млн., сметнете приблизително за колко години ще се изплати той. стр. 14