Графитите - изкуство или вандализъм

Новинар - 12 стр.
Графитите - изкуство или вандализъм

Милена Бойкова-ТЕРЗИЙСКА

Феноменът стана неразделна част от градската ни култура
Всеки е виждал ярки букви и арогантни образи по стените на сградите. Езикът на графитите обаче се разбира различно. Някои ги смятат за изкуство, други за престъпна атака върху чуждата собственост и обществения ред. От петнайсетина години и сградите в София и други големи градове се изпъстриха с цветни рисунки и надписи. Графитите „се родиха” в родната демократична действителност. И предизвикаха крайни критики. Сред възмутените възклицания обаче се прокрадват и одобрителни мнения, дори възхита от изкуството на уличните рисувачи.
Опит да се легитимира и поощри художественото начало при уличните автори е националният „Спрайт графити фест”. Шестото издание събра майстори на спрейовете и техни фенове тази неделя пред НДК. Бялата ограда около порутения паметник „1300 години България” заговори с разнообразни цветове, образи и послания. Форумът за легална изява на графити, организиран от Сдружението за младежка култура и съвременни изкуства „Радар”, представи 15 финалисти, избрани от 80 участници в предварителните квалификации. За първи път в историята на графити феста победител стана чужденец - Ekos_One от Ниш, Сърбия. На второ място журито постави UNL Crew (Велико Търново), а на трето е Mished (Търговище). Специална награда получиха WION (Благоевград) от верига магазини „На тъмно”. В журито бяха имена като Рене Кестнер (Omsk167), организатор на най-голямото в света международно графити състезание Write4Gold, Роланд Лангмаак-Хохщайн (Razor), известен с графитите си върху влакове, българите SirGo и Чочара.
Докато рисуваше своите образи, часове преди да стане призьор, 25-годишният Ekos-One сподели за «Новинар», че
има легално пространство в Ниш
но е популярен в цяла Сърбия. Завършил е графичен дизайн в художествената им академия. Казва, че "притежава" стени на две големи училища в центъра на Ниш. В графитите си изобразява вижданията си за света и неговите проблеми. «Посланието ми е за любов и разбирателство между хората. Неслучайно до буквите съм нарисувал образа на куче – приятеля на човека, който пази всички ни», допълва художникът.
«За мен това е повече от хоби. За графитите е нужен повече усет, отколкото знание. Що се отнася до това дали графитите са вандализъм, така се смята по-скоро в България, защото няма специални места за рисуване. В други страни си има галерии за графити. Гледат на това като на изкуство, а не като драсканици», казва Ники, един от участниците в графити феста пред НДК, който учи рисуване в Университета. Той е част от графити тийм, който често изобразява собственото си име, но понякога работи и по поръчка. Наскоро
рисували Мечо Пух за парти в една детска градина
За Велизар пък графитите са част от живота му. «Разтоварват ме, дават ми настроение. Уникално усещане е. Важно е изкуството, не вандализмът», споделя той.
Графитите са доста разностилови и всъщност се различават от т.нар. тагове - драсканици и подписи. Вандалите, които драскат по паметници, сгради и църкви, са именно от втората група улични рисувачи. Доста майстори на графити смятат, че уличното им изкуство трябва да влезе в изложбените зали, а войната между гражданите и уличните художници да спре. Повечето искат просто да направят градската среда по-красива и цветна. Други търсят внимание.
Според психолози графитите са израз на комплекси и
желание за внимание от страна обществото
Трети изразяват социалната си позиция по актуални или философски проблеми. Всъщност, откакто свят светува, това желание за изказ се е изразявало в подобни рисунки на обществени места. В скалните рисунки от пещерите на прачовека, в надписите на средновековни майстори (по които днес археолози разкодират авторите), в днешните подписи на туристи по исторически обекти, в пубертетските драсканици по клубове... Позитивният поглед би ги окачествил като „диалог” между поколенията, критичният – като хулиганство.
Неслучайно група художници на графити от групата DPM от Южен Лондон бяха наскоро
пратени в затвора
за увреждане на обществена собственост. Но когато те започнали да излежават присъдите си, работите им били изложени в галерия в Ню Йорк, писа e-vestnik, позовавайки се на в. „Индипендънт”. Недалеч от съда, където заклеймиха рисувачите, галерията “Тейт Модерн” даде една от стените си на техни колеги. Иронията на абсурда в противоположното приемане на графитите на тези две близки сгради и техните „обитатели” е показателна за отношението към тях. Някои ги заклеймяват като вандализъм, други снизходително махват с ръка, трети се възхищават на колорита и изобретателността на авторите. Фасадата на музея за съвременно изкуство “Тейт Модерн” бе покрита с огромни стенописи от шестима градски художници като Блу от Болоня, Faile от Ню Йорк и Sixeart от Барселона –
първата изложба на уличното изкуство в голям музей
Там бе насрочен дебат дали това наистина е изкуство, вандализъм или легитимно културно движение. Директорът на Софийска градска галерия Аделина Филева пък сподели, че е готова да се срещне с авторите на графитите по филиала „Васка Емануилова”. „Ако можем, ще съдействаме на тази група, която рисува в парка „Заимов”, да се изрази на подходящо място, но нека не драска по галерията”, казва тя. Според уредника на "Васка Емануилова" графитите са интересен феномен, понякога състезание с визуалната среда на града или повод за ориентиране в градското пространство. Като куратор Владия Михайлова била заинтригувана от графити лицата на един уличен рисувач Bozo, до когото стигнала чрез работите му. "Дали графитите са изкуство - зависи какво изразяват, как се правят и намесват в градското пространство. А казусът дали графитът е изкуство, когато е върху творба, не е еднозначен", добавя Владия.
Според американски социолози към 85% от графитите са просто знаци, а други 10% са начин за комуникация между кварталните банди. Някои компании влагат доста средства в уличното изкуство. “Ред Бул”, “Адидас”, “Пума”, „Кока-кола” включиха графитите в маркетинговите си кампании. А немската фирма за боя “Белтон” разработи нова линия спрейове „Молотов” за уличните художници в разцветки, кръстени на известни автори на графити.
Графитите стават популярни в Ню Йорк в края през 70-те години на 20-и век. В САЩ те са визуална форма на
социален протест и маркиране на територия
Графитите в съвременния им вид са развити от американските автори Cornbread,Cool Eari и Lee Quinones. Куриерът Деметриус остава в графити историята с псевдонима си TAKI 183, който той поставя на стените на сградите, до които доставя пратки. За кратко време цял Ню Йорк е покрит с неговите подписи. През 80-те графити изкуството се пренася в Европа, където става популярно чрез тв предавания за тях и чрез интернет. В мрежата има хиляди сайтове за уличните изображения. Освен статии в лайфстайл списания се публикуват и сериозни монографии за ”аерозолното изкуство” на Стария континент, развито най-вече в Германия, Франция, Холандия, Великобритания.
В България графитите се позиционираха активно в публичното пространство през последните години и станаха неразделна част от градската култура, макар често да са подценявани като явление. Изникнаха рисунки по стени, изоставени автомобили, вагони, подлези, гари, училища. Урбанистичното „дете” на неформалната градска култура „порасна” и заявява претенциите си в околното пространство. Младите, които рисувт графити у нас, се реализират главно в сферата на креатовните индустрии - разработка на софтуер, уеб дизайн, компютърни игри, илюстрации, мода, реклама. Абсурдното е, че доста графити атакуват именно рекламните шаблони и образи-идоли, а авторите се крият зад псевдоними, афиширани обаче в градската среда.
Повечето работят с маски
– заради вредата от спрейовете и желание за анонимност. Сложните графити се рисуват първо на скица. Има американски (повече стрелки по буквите) и европейски стил.
Сред видовете графити (очевиден елемент на хип-хоп културата) са Simple Style (не много сложни по форма букви като Tag, най-стария вид едноцветни графити - кодирано наименование или подпис на автора, Throw-up – заоблени очертания в два цвята, Block buster style - букви в правоъгълна или квадратна рамка). При Semi-wild u Wild style буквите са по-динамични, с орнаменти. Complex style разширява границите на буквите с огледални ефекти и триизмерност. Фигурални композиции пък имитират стиловете от живописта.

сряда, 10 септември 2008 04:43:29