четвъртък, 11 септември 2008 г.

Войните на браузърите II

Дневник - 12 стр.
Войните на браузърите II

Харолд ДЖЕЙМС *

Десет години след рождението му „Гугъл“ (Google) заплашва да възобнови „войните на браузърите“ от 90-те години, когато „Интернет експлорър“ (Internet Explorer) на „Май-крософт“ (Microsoft) елиминира конкурента си „Навигейтър“ (Navigator) на „Нетскейп“ (Netscape). Този път новият браузър „Хром“ (Chrome) на „Гу-гъл“ обещава да преобрази из основи цялата софтуерна индустрия и не само заради техническото новаторство в свързването на различни видове софтуер в един интернет браузър. Така изчезва необходимостта от оперативни програми като „Уиндоус“ (Windows), които по-рано контролираха достъпа до всякакви софтуерни приложения. Новата технология на „Гу-гъл“ е впечатляваща и без съмнение ще бъде удобна за много потребители, стига да се разрешат първоначалните проблеми със сигурността. Но фундаменталната иновация се крие другаде. „Хром“ бележи пробив, защото предлага напълно нов подход към дилемата, която възникна в антимонополната политика в двете основни юридически системи в света - САЩ и ЕС. В периода 1995-1997 г. „Експлорър“ почти изцяло унищожи „Навигейтър“, въпреки че в началото браузърът на „Нетскейп“ разкри световната мрежа за милиони потребители и господството му изглеждаше непробиваемо. Основното предимство на „Експлорър“ беше не толкова техниката, колкото фактът, че „Уиндоус“ осигури оперативен софтуер за преобладаващата част от персоналните компютри по света. Резултатът беше, че един интернет браузър можеше да бъде интегриран в структурата на „Уиндоус“ като елемент от цялостен софтуерен пакет. Възможността да имаш в едно оперативната система и софтуера направи живота на средностатистическия консуматор доста по-лесен. С покупката на компютър просто получавате всичко, което искате (и вероятно много повече). Но в същото време това ограничава избора и комбинирането на различен софтуер. Критиците на „Майкрософт“ непрестанно се оплакват и твърдят, че интеграцията на браузъра в оперативната система 3от само себе си изключва по-висшите софтуерни решения Мнозина потребители например предпочитат текстообработващата програма „Уърд перфект“ (WordPerfect) пред „Уърд“ (Word) на „Майкрософт“, но удобството да разполагаш с пакетно решение означава, че „Уърд“ има предимството да се използва много по-широко, което в крайна сметка премахва конкурентите му. Предимството на „Майкрософт“ и нейният бизнес модел препраща към друга проточила се правна битка. В самото си начало компютърният софтуер не беше стока, а услуга. Ай Би Ем (IBM) зае доминираща позиция на пазара, защото отдаваше на лизинг внимателно подбрани и насочени към конкретните потребители пакети. Компанията нищо не продаваше, нито компютри, нито софтуер. Лизинговият модел на Ай Би Ем изглеждаше сериозно предизвикателство пред цялостната правна философия на свободната надпревара в САЩ, създадена в ерата „Новият курс“ (New Deal) на президента Фран-клин Рузвелт. Първоначално Рузвелт искаше да постави под контрол американския бизнес, като наложи фиксирани нива на цените, но след като Върховният съд отхвърли предложението му, неговата администрация заложи на стимулиране на конкуренцията, за да накара монополните компании да отстъпят от позициите си. Антимонополната политика обаче срещна големи трудности в индустриите, в които техническите пробиви могат да създадат привидно краткотрайни монополи. В съзвучие с тази философия американското Министерство на правосъдието предприе през 1969 г. мащабно разследване на Ай Би Ем. Делото се проточи чак до 1982 г., когато беше прекратено без присъда. Но през всичките тези години, докато антимонополните наказания си оставаха заплаха, Ай Би Ем проявяваше нервност и накрая започна да се оттегля от своя бизнес модел. Сегашната положение на „Майкрософт“ е пряко следствие от старото анти-монополно дело срещу Ай Би Ем. Когато Ай Би Ем пусна на пазара своя персонален компютър, много лесно можеше да го обвърже със собствен оперативен софтуер и по този начин да запази надмощието си. Но, опасявайки се, че 4американските власти ще ги обвинят в опит за контролиране на новия пазар Ай Би Ем прехвърли Дисковата оперативна система (DOS) на една дребна нова компания, която никой не смяташе за опасност - „Майкрософт“. Разбира се, и „Майкро-софт“ си навлече юридически грижи, когато се настани на предишното господстващо място на Ай Би Ем, и се впусна в продължителни съдебни дела от двете страни на Атлантическия океан. ЕС, който все повече взема пример от американското антимонополно законодателство, започна процедури срещу „Майкрософт“ през 1993 г. Американските власти се задействаха едва след победата на „Майкрософт“ в „браузърните войни“ и възбудиха дело през 1998 г. Първоначално двете дела вървяха решително в ущърб на компанията, а едно американско решение от 2000 г. дори поиска компанията да бъде разкъсана, но на следваща инстанция беше отхвърлено. „Гугъл“ е в толкова интересна ситуация именно защото правната философия, насочена срещу всеки надигащ се монопол, дори и в индустрия, в която монополите изглеждат естествени, все още важи. Днес все още е проблем да отдаваш софтуер и хардуер на лизинг, както правеше някога Ай Би Ем. Също както и да продаваш компютърни услуги на еднократна база, по почина на „Майкрософт“. Но пък няма нищо нередно, ако предлагаш безплатни услуги и продукти и после просто използваш възникналите възможности за реклама. Моделът на „Гугъл“ е чист пример какво може да се нарече „постмодерна икономика“. В удивителната история на техническите изобретения новаторите много трудно могат да спечелят от радикални технологични пробиви. Английските производители на памучни дрехи от ерата на индустриалната революция не успяха да натрупат големи богатства, въпреки че продуктите им революционизираха личния живот и хигиената на милиони хора, дори способстваха за увеличаване на продължителността на живота. В наши дни пътуването със самолет стана много евтино, но авиокомпаниите работят на загуба. Говоренето по телефона е услуга, достъпна за всеки, но телекомуникационните компании се разделят с цели състояния, наддавайки за GSM лицензи. „Гугъл“ преобърна една губеща технология в решителен успех.
***
Положението на „Майкрософт“ е пряко следствие от антимонополното дело срещу Ай Би Ем „Гугъл“ е чист пример за „постмодерна икономика“
***
Харолд Джеймс е професор по икономика и международни отношения в Принстънския университет в САЩ, преподава и в Европейския университет във Флоренция, Италия. Статията е предоставена от Project Syndicate.

сряда, 10 септември 2008 04:19:11

Няма коментари: