Славка Бозукова: "Стандарт" е най-българският вестник

сп. Мениджър - 114 стр.
Славка Бозукова: "Стандарт" е най-българският вестник

Пепа ВИТАНОВА

Нужни са нови политици с европейско мислене, които да зададат друг тон и разпръснат градивна енергия в обществото, казва главният редактор и изпълнителен директор на медийното дружество
- Кампанията „Не сте сами" на в. „Стандарт", bTV и „Дарик радио" е най-успешната медийна акция в съвременната ни дипломация. Как днес медиите могат да съдействат за решаването на новия неотложен проблем - изчистването на образа на България в съзнанието на европейските, а и на нашите граждани?
- Образът на България в европейски план в момента наистина е незавиден. До голяма степен това се дължи на нашите политици, но немалка вина имаме и ние, българските медии. Готови сме да препечатаме всеки текст, който е негативен за страната ни. Но дори да препечатваме само положителните отзиви в чуждия печат, няма как да променим изцяло нещата. За преодоляването на лошия имидж най-важна е промяната на целия политически елит. Без създаването на нови попълнения, които да носят философията на европейските ценности и съответния начин на поведение, България ще остане в очите на Европа като държава -пушечно месо. Затова и основната идея на кампанията "Не сте сами" беше, че политиците не трябва да участват в нея. Те много искаха да си закачат лентички, да бъдат съпричастни, но ние не им позволихме да я приватизират. Ако днес медиите започнат да изтласкват на преден план положителни образци от българската действителност, това определено би имало някакво значение за преодоляване на скептицизма. В "Стандарт" например решихме, че на нашата първа страница не трябва да има негативни новини. Искаме читателят да се усмихне, когато види заглавието под главата на вестника. Така по-лесно ще преглътне и лошите новини на някои от по-задните страници. Непрекъснато обяснявам на журналистите, че трябва да пишем така, че да градим привлекателен образ на страната ни. Но това невинаги е възможно да стане с новините, идващи от политиката. "Стандарт" е от малкото вестници у нас, които имат както българско, така и английско интернет издание. Евродепутати и министри са ми казвали, че в Брюксел си формират мнението до голяма степен от прочетеното в нашата английска версия. Един от успешните ни проекти в посока преобръщане на негативните представи на чужденците за България е съвместната работа на "Стандарт" с водещи издания в Европа - австрийския "Дер Щандарт", италианския "Република", английския “Гардиън". Наши журналисти предоставят статии на западните колеги, свързани с бизнес живота у нас и популяризирането на туристическия бранш. Направихме първия съвместен брой с "Дер Щандарт" - в двата вестника паралелно излизат по 4 статии за България, написани съответно от български и австрийски журналисти.
- Смятате, че преодоляването на срива в репутацията на България неизбежно минава през смяната на елита. Но елитът не мисли така...
- За всички вече е очевидно, че не може все едни и същи стари муцуни да се изявяват навсякъде и да дават акъл. Крайно време е да се появят млади хора с европейско мислене и говорене, които да зададат друг тон и разпръснат градивна енергия в обществото. Защото наред с голямата ножица, която се е разтворила между очакванията на Европа и поведението на нашите политици, има и друга, още по-опасна ножица, разтворена между очакванията на хората и на т.нар. елит. И ако това отдалечаване продължава, на следващите избори ще отчетем изключително слаба избирателна активност.
- Вие сте били от всички страни на „барикадата" - и редови журналист, и служител във висшата държавна администрация, а сега сте главен редактор и изпълнителен директор на много успешно медийно дружество. Как опитът от тези разнообразни професионални позиции ви помага в най-важното в журналистиката - улавянето на точния пулс на обществото? И в добрия мениджмънт на дружеството ?
- За мен най-голямата школа беше работата в кабинета на вицепремиера Петър Жотев. За един журналист е голямо предизвикателство да мине от другата страна на "барикадата". Да усети как се създават събитията, които медиите после отразяват. Да разбере, че сухите чиновници не са хомогенна маса: има и сухари, но има и много креативни хора сред тях, които работят за мизерни пари с една-единствена мисъл - да защитават интересите на държавата. След връщането ми в журналистиката вече гледам на държавната администрация не като на еднотипна тълпа. Старая се да откриваме качествените служители и да им помагаме да задвижат в позитивна посока тежката държавна машина. Когато бях в администрацията, се опитах да създам един работещ екип от журналисти, които всеки ден отиваха при зам.-министрите и при шефовете на дирекции и казваха: "А сега трябва да произведем и извадим новина". И почти всеки ден наистина имаше по нещо интересно и позитивно, което се отразяваше от медиите. Възможността да стана мениджър приех като невероятно предизвикателство. Така добиваш пълна картина за начина, по който се управлява едно медийно дружество. То не може да бъде успешно само от продажбата на вестници. Трябва да се търси баланс между всички приходи - от продажби, реклами и създаване на продукти с по-голяма стойност, която да покрива всекидневните производствени разходи. Когато освен главен редактор си и изпълнителен директор, не приключваш работа в момента, в който си затворил страниците на вестника. Всеки ден трябва да си направил и баланса между приходите и разходите, да знаеш, че си осигурил заплатите на колегите си. Когато си мениджър, имаш по-малка възможност да се изкушаваш от нещата, които би правил само като главен редактор. Защото освен за редакционната политика на изданието всекидневно си отговорен и за финансовото здраве на дружеството. Обхватът и мащабите са други, целият процес минава през ръцете: следиш целия производствен процес на вестника - от закупуването на хартията до събирането на брака, координираш издателската и разпространителската дейност, осъществяваш контакти с държавните институции и чуждестранните партньори, както и с всички контрагенти и подизпълнители на дружеството. Това е необятна материя, която продължавам да изучавам. Моят работен ден е разделен на две части - творческа и финансова. Като човек, завършил първо икономика и после журналистика, слагам финансите в първата част на деня, втората е за творческите задачи. Нямаше да мога да се справя, ако нямах този прекрасен екип на "Стандарт", създаван през последните 10 години. За мен той е най-голямото богатство. В съвременната силна конкуренция на пазара една редакция може да успее само ако има честни журналисти с опит, които да милеят за вестника и да се стремят винаги да бъдат на гребена на вълната. Изключително съм им благодарна. Наближава шестнадесетият рожден ден на вестника и искам да кажа, че за това, което е той днес, принос има всеки един от колегите ми. Ако трябва някога да се разделя с нещо в "Стандарт", бих се разделила с всичко друго, но не и с тях. Страшно много ги обичам. - Може ли да се каже, че понякога издателите с техните пристрастия и очаквания играят ролята на новата цензура в журналистиката? Има ли самоцензура сред колегите, идваща от съобразяването с политиката на издателя?
- Смятам, че никъде няма стопроцентова независима редакционна политика. Вестникът винаги си има издатели, които отстояват свои позиции. Но аз се смятам за щастливка, защото имам за издател космополитен човек като Тодор Батков. Той задава основните параметри, но не налага цензура в изданието. За него е важно вестникът да изпълнява просветителска и патриотична функция. Не е от собствениците, които звънят по телефона на главните си редактори и им нареждат кого да възхваляват и кого да охулват. Въпросът пред всички журналисти обаче е те самите да не си налагат автоцензура. Най-дългият период в работата ми бе този, в който се опитах да убедя хората от екипа да не се самоцензурират. В противен случай читателят винаги ще усети, че материалът е написан еднопосочно. Успехите на "Стандарт" до голяма степен се дължат и на това, че забранени теми за нас няма. Може в един момент да сме заемали определена позиция, но активният вестник винаги отстоява някакво мнение и журналистите при нас са насърчавани да го правят. За читателя остава да прецени дали тази позиция е правилно защитена или не е. Отминаха времената, когато се говореше за голяма зависимост на журналистите от определени цензори. Мисля, че днес в определени моменти журналистите дори са прекалено критични, отколкото цензурирани.
- Защо завистта и интригантството набраха скорост в гилдията? Защо имаше опити да бъде обруга- на кампанията „Не сте сами"?
- Смятам, че "Стандарт" е вестникът, който се прави с усмивка. Постепенно успяхме да създадем и наложим атмосфера, в която интригантството не може да вирее. Оказа се, че макар и труден, този процес е възможен. Достатъчно е да се оформят ядра от хора на възлови позиции, които изпращат ясното послание, че проявите на завист и заговорничество не се толерират. Че сме се събрали, за да дадем най-доброто от себе си, да работим с удоволствие, да преодоляваме напрежението с чувство за хумор и добро отношение един към друг. Що се отнася до "Не сте сами", през цялото време на кампанията имаше много центробежни сили, целящи да намалят влиянието й. По различни причини. Едни от тях бяха свързани с политически цели, други с чисто конкурентна среда. Големият плюс на тази кампания беше, че е изцяло гражданска. В момента, в който тя бе изнесена извън пределите на страната и се превърна в европейска с включването на представителите на Международната организация за борба със смъртното наказание, с поредицата от срещи с Европейския парламент и Европейската комисия, особено след срещата ни с френския президент Никола Саркози, атаките срещу кампанията спряха. За мен най-важното е, че тя успя и медицинските сестри се върнаха живи в България. В момента "Стандарт" подготвя нова кампания, която ще е устремена към българите, живеещи в чужбина. Искаме да помогнем за връщането им в България. Ако успеем да направим това, ще помогнем и за създаването на нов елит от млади, модерно мислещи хора, които ще променят имиджа на държавата. Правителството се опитва да направи стратегия в тази посока, но в основата й са действия на отделните министерства за подпомагане на българите зад граница. Ако обаче няма една медия, която да свърже всички тези хора, нещата ще станат много трудно. "Стандарт" чрез своя сайт има всекидневна връзка с цялата българска диаспора. Целта ни е да станем медиаторът между очакванията на бизнеса за привличане на нови специалисти и сънародниците в чужбина, които имат желание да се върнат тук. Върнем ли 20-30 хиляди от тях в България, това ще е безспорен успех.
- Какво е най-интересното във вашия сайт?
- Най-важното е, че стотици хиляди българи от целия свят се срещат в сайта и контактуват ежедневно. Имат си своя дневен ред, сприятеляват се, ходят си на гости. Въпросите, които ни задават, обикновено са свързани с условията на живот в България и с мерките, които се предприемат от политиците за завръщането им. Не са доволни от негативните прояви на управляващите. Милеейки за България, те критикуват и дават препоръки. Не знам дали правителството следи сайтовете ни. Ако го прави, би било полезно за всички.
- Политиците често се оплакват, че не са достатъчно и по подобаващ начин представени в медиите. Защо?
- Те имат странна представа за представянето им в медиите. Според тях, ако се видят с някой главен редактор на някакъв коктейл, после могат да му се обадят и да кажат: "Днес имах изява. Иска ми се да бъде отразена в 30-40 реда". И когато главният редактор им откаже, те се сърдят като малки деца. Разбират общуването с медиите като отражение на тяхната представа. А ние, журналистите, също сме много чувствителни, когато хора, които не са част от нашата общност, се опитват да ни учат как да си вършим работата. Убедена съм, че колкото по-на-зад във вестника слагаме политиците, толкова е по-добре за всички. В началото на промените те бяха на предните страници, но днес, за щастие, това все по-рядко се случва.
- Как оценявате работата на правителствените пресцентрове?
- Има голяма разлика между пресаташе и пресаташе. Случаят в Челопечене е до голяма степен емблематичен за това как едно пресаташе може да закопае дадено министерство, не давайки бърза и адекватна информация на медиите и обществото. Но има и пресцентрове, които работят добре, помагат на журналистите. Защото, нека не се лъжем, в журналистиката в момента също има недостиг на кадри, както и във всички други отрасли на икономиката. Ние непрекъснато пробваме нови и нови журналисти, докато най-накрая сами създадем някой, който може да бъде действащ репортер. В началото те са без никакъв бекграунд за ресора и ако пресаташетата не полагат сили да ги ограмотяват, младите колеги няма как да се справят. Обръщам се към пресаташетата с молба да правят повече семинари и неформални срещи с журналистите, за да ги въведат в естеството на работата. Наемането на млади журналисти е стратегия на "Стандарт". Не сме вестник, които взема готови звезди. За нас е важно да привлечем момчета и момичета от студентската скамейка и да ги изградим. Така "Стандарт" за тях означава нещо повече от ежедневна работа. Той става мечта, институция, към която са лоялни и за която работят с любов.
- Следите ли конфликта в творческите среди по линията млади -стари, талантливи - некадърни, морални - неморални?
- С много голям интерес. Първо, защото Мартин Карбовски е част от нашия екип. И второ, защото съм съпричастна към кръга на по-утвърдените автори като Антон Дончев, Любомир Левчев, Дончо Цончев и останалите. Борбата между т.нар. млади и стари в крайна сметка е нещо много добро. Когато станах главен редактор, извиках няколко от утвърдените творци и ги попитах дали искат да продължат да пишат за вестника, като в рамките на една година посочат кой е техният бъдещ наследник. Кой е новият Любомир Левчев или Вежди Раши-дов. Творците от това зряло поколение носят невероятен заряд. Но основната им грешка е, че никой от тях не създаде свой ученик, който да продължи по пътя им. В очерталата се пропаст между тези, които сега изгряват, и онези, които са към края на творческия си път, няма допирни точки. Затова и не могат нормално да общуват. Следейки задочния им спор и прехвърчащите искри, младият човек се пита коя е истината. Аз лично намирам основателни аргументи и в едните, и в другите. Но смятам, че е крайно време да седнат на една маса и да започнат да си общуват нормално в името на приемствеността. Това се опитваме да правим и в "Стандарт"
- да не губим линията на приемствеността.
- Как бихте коментирали тенденцията жълтите вестници все повече да заприличват на сериозни, а сериозните - на жълти?
- Много съм мислила за това. Някои се учудват как е възможно вестник "Уикенд" да има 265 хил. тираж. Съвсем нормално е, тъй като това са потребностите на голяма част от обществото - то иска да прочете кой, с коя, къде и какво. Жълтите вестници наистина претърпяха голяма еволюция. Преди 5-6 години това, което се пишеше в тях, до голяма степен не беше вярно. Сега до голяма степен е вярно. Когато действителността сочи, че засега в България е невъзможно да се създаде сериозен вестник с голям тираж и прекалено сериозните вестници са губещи, трябва да се намери златната среда. Надявам се, че "Стандарт" я е открил. Той е сериозният политически и икономически вестник и същевременно има четива, които дават таймаут на читателя: развлекателни статии на границата на любопитното. Всички медийни анализи показват, че второто нещо, което хората четат след вътрешната информация, са забавните страници. Ако не се съобразим с това, ще изгубим читатели. Смятам, че "Стандарт" си остана интелигентният вестник. По-важното обаче е, че той е и патриотичният вестник. За мен е изключително важно хората да припознаят "Стандарт" като най-българския вестник. Подхранването на националното самочувствие да върви като неизменна нишка на страниците ни. Затова и добавяме продукти като Тефтерчето на Левски, Тефтерчето на Ботев, атласите на България, филмовата поредица "Българите". Започваме и поредица за най-ценните български филми. За 100-годишнината от обявяването на независимостта на България на 22 септември решихме да откроим 10-те събития, които ни правят горди, че сме българи. Нашите читатели ще решат кои да са те. Ще обобщим резултатите в книжка. За 16-годишнината на "Стандарт" пък ще открием и подарим на софиянци паметника на Паисий Хилендарски в Борисовата градина. Той е друга наша патриотична идея.
- Българският бизнес припознава ли „Стандарт" като свое издание?
- Смятам, че го припознава като вестник, който може да му даде различни насоки за това как предприемачите да развиват своя бизнес. Гръбнакът на целия обществен живот е бизнесът. Ако вестникът не защитава интересите на българския бизнес, значи, че не защитава интересите на българския народ. Всяка проява на подкрепа на българския бизнес трябва да бъде приветствана. Това е и част от мисията на "Стандарт" - да помогне на българина да има самочувствието на човек, който може и трябва да се реализира в тази държава.
- Затова ли станахте медиен партньор на конкурса „Мениджър на годината "?
- "Мениджър" има тясна профилираност към успешните бизнесмени в страната и е единственото списание у нас, способно да направи конкурс, който да е показателен за състоянието на българския бизнес и да излъчи най-добрите мениджъри в държавата. Всяка година "Стандарт" прави турне в областните градове и организира дискусии. Съответният кмет определя коя е болната тема в региона, а ние организираме присъствието на отговорните фактори от държавния сектор, които да се ангажират с решаването на дадения проблем. После като медийни посредници и партньори следим кой как си изпълнява поетите ангажименти. Това, което ми прави впечатление, е, че в провинцията има ясно откроени сектори на бизнесмените - стожери в съответните градове. Те са и маркетмейкърите на региона. И аз много ще се радвам, ако тези хора са сред финалистите на конкурса.
***
СЛАВКА Б03УК0ВА е родена в София. Завършила е математика в Националната математическа гимназия, икономика във Висшия икономически институт, след което специализира икономическа журналистика. Има и специализации по проблемите на Международния валутен фонд и Световната банка към Джойнт Виена Институт, по финансова журналистика по линия на "Томпсън" фондация, Великобритания, както и по финансова журналистика и връзки с обществеността по програма на фондация "Вокскампт" - Холандия. От юни 2006 г. е главен редактор и изпълнителен директор на "Стандарт Нюз" ЕАД. Преди това е работила последователно като репортер, редактор, завеждащ отдел "Икономика" и първи зам. главен редактор на в. "Стандарт". Била е икономически редактор в предаването "Плюс-минус" на БИТ. През 1999 г. е директор на дирекция "Връзки с обществеността и протокол", а от август 2000 г. - началник на политическия кабинет в Министерството на икономиката. От края на 1999 г. до август 2001 г. е председател на съвета на директорите на ИПК "Родина". Владее английски език. Има един син.
сп Мениджър

неделя, 7 септември 2008 05:06:16