Поглед - 17 стр.
Влогът - това съм аз! Или почти...
Нямаше да мога да напиша този текст, ако не се бях осмелила най-иакрая да си имам и аз блог. Няма как да разбереш що за страхотни хора за блогърите, ако не си един от тях. Имам още много да се уча, но поне започнах. Казвам „поне", защото когато непрекъснато се оплакваме и нищо не правим, можем поне да започнем да говорим на висок глас (добре би било да е изобщо на някакъв вид глас). Е, благодарение на новите технологии ние вече не зависим от тяхно височество традиционните медии. Не казвам, че не ги ползваме, а просто, че и ние можем да бъдем създатели на съдържание. Мнозина оплакаха журналистиката след появата на блоговете. Но фактите показват, че това не са две протипоставени неща, а допълващи се. Изобщо не знам защо и кой започна да противопоставя едните на другите. Журналистиката е професия, блогърстването поне към момента не е. Ако някой се притеснява за влиянието на блоговете, редно е по-скоро да се замисли защо хората се насочват към тях и изоставят традиционните медии. И, повярвайте ми, вината не е в хората. Днешният медиен потребител е съвсем различен от този преди 5 години. Някой мисли ли за това? Дори и аз преди 5 години не можех да си представя как можеш да бъдеш информиран без новините в 20,00 (или 19,30). Но днес това е факт, независимо че новините вече са от 19,00 до 20,00 часа. Аз съм прочела или чула, или видяла вече тези новини и ако нещо много ме е заинтересувало, влизам в мрежата и търся още. Търся автентично, неподправено и лично мнение. Търся комуникация, не просто информация. Тук може би се крие основната разлика между блоговете и традиционните медии. В блога някой ми отговаря, аз задавам въпрос, други допълват. В блоговете аз съм част от информиращите и част от получаващите информация. В блоговете аз съм информацията. Според мен блогърите няма да станат журналисти. Те не го и искат. Блогърите искат да споделят информация и да общуват, а това не е в противовес на журналистиката. А и много от най-популярните блогове по света и у нас на журналисти - те знаят как да пишат, да говорят, да разказват с движещи се образи. По-скоро, ако журналистика се чувства застрашена от блогърите, да се огледа и да види, че светът е променен. Че пред сергията за вестници седи нов потребител, който, ако не намери нещо за себе си, ще прочете новините на мобилния си телефон. Журналистиката е неизменна част от гражданското общество и няма как да бъде противопоставена на нещо толкова лично като блоговете. Но определено има какво да научи от блогърите, защото днес има блогове, в които влизат повече хора, отколкото е аудиторията на някои от традиционните медии.
събота, 11 април 2009 г.
Влогът - това съм аз! Или почти...
Етикети: в. Поглед
Абонамент за:
Коментари за публикацията (Atom)
Няма коментари:
Публикуване на коментар