Общинска цензура

Капитал - 34 стр.
Общинска цензура

Борислав КАНДОВ

Или защо е добре първо да се мисли, после да се действа
Цензура е потискането на словото или изтриването на комуникационен материал, който може да бъде сметнат за спорен, увреждащ или чувствителен, по определение на цензор.
Това пише в "Уикипедиа" за думата цензура. А това, което направи Столична община (че и няколко извън София) с кампанията на сайта buzzdash.bg е учебникарски пример за прилагането на цензура.
Използвайки като оправдание разтегливата забрана за нарушаване на обществения морал, записана в наредбата, касаеща рекламната дейност на територията на София, зам.-кметът Минко Герджиков разпореди визиите с пощенски марки с лика на различни диктатори (Бенито Мусолини, Саддам Хюсеин, Йосиф Сталин, Адолф Хитлер и др. със заглавие "Те говорят, ти слушаш") да бъдат свалени. Buzzdash.bg е онлайн платформа за провеждане на проучвания и допитвания до аудиторията.
Още по-притеснителният факт е, че общината е отказала да даде разрешение на buzzdash.bg да пуснат визията от втората част на рекламната кампания. Тя съдържа леко загатнати изображения на марките от първата част плюс една празна. Новото заглавие трябваше да бъде "Те говорят, ти слушаш". Така цензорските похвати на общинските служители се задълбочиха до предварително ограничаване на комуникацията - нещо, което е изключителна част от отминалата епоха на тоталитаризъм в България.
Минко Герджиков обясни, че е дал устно нареждане на служители на Столичния инспекторат за свалянето на билбордовете, след като е получил "сигнал, че срещу израелското посолство има разположен билборд на Хитлер, което не кореспондира с добрите нрави. Първо получих телефонни обаждания, а след това и колегите от отдел "Реклама" ми казаха, че при тях са постъпили несъгласия, запитвания, оплаквания."
"Преди да стартира кампанията я дадохме на юрист да я прегледа. Той заяви, че елементите й по никакъв начин не могат да бъдат дискриминиращи или призоваващи към насилие или да съдържат каквито и да било други закононарушения", обясни ръководителят на проекта buzzdash.bg Милко Георгиев и подчерта, че визията с Хитлер не съдържат нацистки символи.
Георгиев каза, че нито те, нито медиа агенцията, през която са закупени рекламните площи са получили какъвто и да било официален документ от общината, нито за свалянето на първите визии, нито за недопускането на вторите. По думите на Герджиков "нямаше нужда от заповед, защото ние имаме сключен договор с рекламната фирма "Кресли" (една от фирмите, на чиито съоръжения е била поставена визия от кампанията - бел. ред.), която е поела ангажимент рекламните послания да не нарушават добрия вкус." Той потвърди, че са дали отказ за втория етап на кампанията. "Те ни взимат за канарчета, знаели са, че ще реагираме по този начин и са искали с малко средства да постигнат скандал и голям шум в медиите".
Георгиев смята, че реакцията на общината е първосигнална и "никой не е прочел какво пише на тези визии". Той разказва, че заедно с бившият председател на организацията "Шалом" Емил Кало са участвали в тв дискусия по казуса и Кало е заявил, че "въобще не е притеснен от кампанията".
Подобни неща не се случват за пръв път. През 2007 г. кметът Борисов нареди да бъдат свалени билборди за стартиращото тогава "Шоу на Азис" по TV2. Пак с билборд на фолк-звездата се разигра медиен цирк през 2004 г. Но само преди няколко месеца бяха свалени три билборда, които с абсолютно нищо не нарушаваха чиито и да било морални ценности. Частна фирма, неполучила пари по договор за доставка на катери с Министерство на финансите постави срещу Министерски съвет три визии с въпросните катери и надписи, известяващи зам.-министърите Кирил Ананиев и Димитър Ивановски (отговарящи за програмите ФАР и ИСПА) и вицепремиера Меглена Плугчиева, че си чакат парите. След упражнен натиск върху фирмата собственик на рекламните съоръжения, визиите останаха, но надписите върху тях бяха премахнати.
Тези примери показват, че свободата на търговското слово в България е непознато понятие за властимащите от всички нива. А това е вредно и опасно както за рекламодателите, така и за всички нас, защото границата между търговското и личното слово не е много голяма.