Анре Кьониг, президент на Европейската федерация на журналистите: Журналистиката е радикално важна за демокрацията

Поглед - 14 стр.
Анре Кьониг, президент на Европейската федерация на журналистите: Журналистиката е радикално важна за демокрацията

Уляна ПЕТРОВА

Антитерористичното законодателство и финансите са основните проблеми за медиите
- Темата на годишната среща на ЕФЖ е „Управлението на промените - Журналистите отговарят на кризата в медиите". Какви са признаците на световната медийна криза?
- Основният е, че традиционните медии трудно могат да оцелеят. Проблемите са най-вече за „класическите" печатни медии. А журналистиката като цяло има проблем с доверието в нея. И не е лесно за журналистите да работят в условията, които им се предоставят от техните собственици днес. И това за мен е основният проблем.
- Какво мислите за медиите по света в условията на съвременната криза?
- Трябва да се върнем към качествените медии. Световните политически лидери трябва да осъзнаят, че са нужни точните предпоставки и условия за работата на средствата за масова информация в бъдеще. Това означава, че трябва да се признае значението на журналистиката за демократичната система. Ние трябва да се върнем към нормалните условия, защото сега журналистите трябва да си свършат работата за много кратко време, което означава, че не винаги могат да го направят по найдобрия начин. Другият голям проблем са медиите, които работят само за „удоволствието" на реципиентите, а не за това, което се нарича „сериозни новини". Следващият важен проблем е обучението. То сега е подценено, но колегите трябва да се обучават на всеки две или три години.
- Това звучи чудесно, но как да се направи на практика днес? В България виждаме, че колегите са съкращавани, работим във все помалки екипи и това прави трудно „произвеждането" на качествени материали.
- Трябва да се промени виждането за журналистиката. За повечето издатели медиите са само средство за печалба. И ние трябва да ги убедим, че журналистиката не е само пари, а е за моралните ценности в обществото, за диалога в него, както и за цялото общество. Журналистиката трябва да решава проблемите на обществото, като предоставя достоверна информация. Задачата ни е сериозната информация, която може да даде на хората възможност да вземат своите решения за бъдещето на своята общност. Това е журналистиката, към която се стремим. И това означава много разговори с работодателите, с политическите водачи. За да постигнем журналистиката, която е уважавана. Другият проблем на съвременността е лишаването на журналистите от техните права.
- И как може да се осъществи връзката между работодателите и журналистите, за да се решат проблемите? Имат ли важна роля журналистическите професионални съюзи?
- Разбира се, че имат. Журналистическите съюзи и асоциации трябва да продължат преговорите с работодателите, за да се създадат добри стандарти за работа на журналистите и те да се отразят в колективните трудови договори. Това е най-сигурният начин да се защитят правата на журналистите. Аз познавам доста добри модели на колективни трудови договори. Трябва да се постигне сигурност за работещите в медиите в дългосрочен план, за да не бъдат те зависими от решенията на своите работодатели за следващите няколко месеца. Сега работодателите нямат по-дълги планове от едно тримесечие и това зависи от техните финансови приходи. В днешната ситуация повечето Медийни компании не инвестират средства, защото няма да получат печалби, а епчеленото отива за купуването на нови компании.
- Какви са очакванията за сегашната годишна среща на Европейската федерация на журналистите в България?
- Идваме във Варна с идеята да подготвим стратегии за бъдещата ни работа. И вече сме започнали дебат с политиците в Европейския парламент. Разговаряме и за възможните модели на финансиране. Може би трябва да започнем да говорим и за средствата за масова информация, които да обслужват обществото. Досега това се реализираше само в областта на телевизиите, мисля, че трябва да говорим и за „обществените" вестници. И тези които са в мрежата. А товг ще ни върне към старатг. идея за медии, в които съсобственици са и журналистите, за да не останем зависимг. от големите корпорации, за да оцелеем на пазара. И трябва да го направим по различен начин отпреди, като се справим с концентраци ята в медиите. Днес в много страни в Европа наблюдаваме „събирането" на основните медии в страната в ръцете на няколко собственици. И това е големият проблем чувате еднакви становища, коментари от общ източник.
- Вие казахте, че решението е медии, които са притежавани от служителите? Какъв е примерът на Швеция?
- Имаме две или три таквва медии и те преживяват много тежки времена сега. Това е доказателство как многообразието на идеи днес трудно преживява. Новите технологии ни дават пример как могат да се правят медии, които не са толкова скъпи. Сега не е нужно да си купиш печатарски машини, по-лесно е да направиш интернет сайт.
- А свободата на медиите?
- За мен големият проблем е свързан със законодателството за борба с тероризма. Според последно изследване това законодателство влияе лошо на свободата на словото. Виждаме много държава, в които законът налага ограничаване на източниците на информация за журналистите. А пък службите за национално сигурност могат да подслушват телефоните на колегите, да следят техния достъп до информация и данни. И така става много трудно за журналистите ца запазят своите източници на информация. Затова мисля, че антитерористичното законодателство е основен проблем за журналистиката днес. Правната рамка е единият зт проблемите, вторият са финансите.