Новият медиен закон - тежък и неясен

Поглед - 16 стр.
Новият медиен закон - тежък и неясен

Надежда НЕНОВА

Според проекта няма място за нови играчи на пазара
П роектьт на Министерския съвет за Закон за публичното радиоразпръскване (ЗПР) отне възможността за поява на нови играчи на медийния пазар. Съвсем законно трите мултиплекса, които ще се появят на първия етап от цифровизацията, ще бъдат запълнени с програми на БНТ, bTV, Нова тв. Задължително ще бъдат излъчвани и програми, които достигат до 50% от населението в страната. На този етап освен ТВ 2 това ще включи и ТВ7 в Must carry, а до президентските избори вероятно ще се включат поне още две телевизии с 50% покритие. „Много обезпокоително е свалянето на границата за Must carry на 50%, каза за ПОГЛЕД бившият член на СЕМ Лилия Райчева. Те могат да бъдат формирани само от няколкото големи града в страната, а това със сигурност не гарантира обществения интерес". СЕМ обаче, който по закон защитава свободата, плурализма и независимостта, запазва многозначително мълчание по повод Закона за публичното радиоразпръскване (ЗПР) и поправките на ЗРТ в него. А според ЗРТ съвета задължително трябва да даде становище по всяка промяна, засягаща електронните медии, още преди да бъде предложеш в Министерския съвет. Две са възможните причини за мълчанието им, твърдят медийните експерти. Едната е в пряка връзка с послушанието им пред управляващите, а втората - в пълната неяснота на закона и действията на правителството. Проектът е написан тежко и неясно. Според медийни експерти за едни и същи неща се говори с различни термини. Това създава възможности законът да се тълкува по произволен начин и според ситуацията. Юристи пък откриха взаимоизключващи се текстове в закона, които ще дообъркат и без това обърканата медийна среда Според чл. 8, ал. 1 основният предмет на дейност на Национална компания „Обществено цифрово радиоразпръскване" е осъществяване на електронни съобщения чрез изграждане, поддържане, развиване и експлоатация на електронна съобщителна мрежа за наземно цифрово радиоразпръскване на програмите на Българската национална телевизия и Българското национално радио. Според чл. 8, ал. 5 обаче Национална компания „Обществено цифрово радиоразпръскване" няма право да изгражда и експлоатира електронна съобщителна мрежа за пренос на радиои телевизионни програми. Чл. 8, ал. 6 пък противоречи на чл. 47 а, записан в преходните и заключителните разпоредби, но влизащ в ЗРТ. В първия текст се заявява, че Национална компания „Обществено цифрово радиоразпръскване" няма право да разпространява други програми освен програмите, създадени за разпространение от Българската национална телевизия и от Българското национално радио като обществени оператори по смисъла на Закона за радиото и телевизията, а в новия член Българското национално радио и Българската национална телевизия имат право да създават програми съвместно с други физически и юридически лица или радио- и телевизионни оператори в правна форма, регламентирана съгласно българското законодателство, обществени по смисъла на Закона за радиото и телевизията. Не е ясно и кой всъщност ще представлява Националната компания, защото законът дублира фушщиите на председателя на УС и на икономическия директор. Чл. 18., ал. 1 твърди, че Национална компания „Обществено цифрово радиоразпръскване" носи отговорност за осигуряването на обществената услуга, само че никъде в закона не е упоменато нито как я носи, нито какво означава, че носи отговорност. Може общественият интерес да не е защитен, но пък са защитени интересите на всички големи играчи. Така например новото търговско дружество, което ще се грижи за честотния ресурс на страната, реално дублира функциите на КРС. Само че в него 50% участие ще има частна фирма, а държавата ще се включи с апортни вноски на недвижими имоти. „Това също е много притеснителен текст, защото вече сме виждали как се приватизират дружества, в които държавата има само 50% участие", каза Лили Рачева. Компанията, която ще изгражда новата преносна мрежа (настоящата е собственост на БТК), обаче може да си избере частни партньори. Не е ясно кои ще са те, но според неофициална информация най-голямо предимство има компанията на бившата шефка на тотото Ирена Кръстева. Все още не е ясно и какво налага изграждането на нова преносна мрежа, тъй като програмите биха могли да се разпространяват и през съществуващата вече предавателна инфраструктура на БТК - НУРТС. Сделката с австрийския купувач ORS беше замразена, а след приемането на ЗПР възможностите на компанията у нас ще бъдат много ограничени. „Без съмнение. ORS е отговорна към поетите инвестиционни намерения и решенията си. Продължаваме работа по успешно финализиране на сделката", твърди обаче директорът „Продажби, маркетинг и комуникации" в ORS Михаел Вебер. След промените в ЗЕС, свързани с цифровизацията, КРС обяви намерение да проведе процедури за определяне на операторите на мултиплексите в двата етапа на преминаване към дигитално разпространение на телевизионния сигнал. При първия етап трябва да бъдат изградени два частни и един обществен мултиплекс. Желаещите да изграждат пет от шестте цифрови мултиплекса (шестият е общественият) са много. Петнайсетте компании, които официално заявиха интереса си, са „Алкател - Лусент", „Интерактивни технологии", „Тесла - България", „Булсатком", „Ханну-про", „България бродкастинг", ORS - Австрия, Plisch - Германия, Spinner Austria, „Остерайхише рундункзендер", „Техно България", ЩТ „Технолоджи инвестмънтс", БТК, „Прайм хаус" и „Алпине-енерджи Остарай". Все още компаниите не са проверявани, тъй като това са предварителни заявления за намеренията им и когато започне реалната конкурсна процедура, ще бъдат прегледани документите на всички, включително и регистрацията им. Тепърва обаче предстои комисията да вземе решение за обявяването на конкурсите. В тях ще могат да участват и компании, които не са заявили изрично намеренията си пред КРС, уточниха от комисията.