Тв каналите у нас са се увеличили четири пъти

Тв каналите у нас са се увеличили четири пъти
в. Класа

50 български тв канала са осъществявали дейност по кабел и сателит преди 10 години, сега на територията на страната има 210 оператора. Те разпространяват програмата си ефирно, чрез кабел, сателит, мобилно или чрез интернет. Това отчете Гриша Камбуров, изпълнителен директор на АБРО. Най-голямата неправителствена медийна организаиия у нас (представлява 167 оператора) стартира поредица от дискусии за адаптирането на Директивата за аудиовизуални медийни услуги към българското законодателство. Стартът на дебатите в гилдията беше даден на еднодневен семинар в грандхотел "София".
Националните ефирни телевизии са 4, а местните и регионалните, които се приемат ефирно, са 24, допълни картината на тв пазара у нас Камбуров. По кабел се гледат над 180 тв канала, повече от 40% от операторите, предлагат цифрови пакети. Чрез сателит се разпространяват над 60 тв програми и около 400 некодирани, които гледат около 12-13% от населението. Не е известно какъв брой потребители ползват платформата на БТК-София, която има 5 канала. Средната цена на кабелната телевизия е между 15 и 25 лева, а тази на сателитната - 12-22 лева. Мобилната пък е 9,90 лв.
За десет години медийният пазар у нас се е развил повече от драстично, разби се монополът на държавните медии, а телевизията стана трансгранично явление, коментираха експерти. Според тях се е увеличило многообразието на съдържанието, цените са достъпни за потребителите, отчетливо е изразена конкуренцията. Около 4000 тв канала има в момента на Стария континент, разясни пък Рос Бигъм, директор на Асоциацията на търговските телевизии в Европа.
Потребителите се интересуват от съдържанието и цената, а не от начина, по който се стига до тях, допълни в презентацията си Гриша Камбуров. През последните години зрителите сами определят какво да гледат, използвайки pay per view, различни абонаментни планове и пакети, персонални записващи устройства. Заради промените на пазара и потребностите на аудиторията през декември миналата година Европейският парламент прие Директивата за аудиовизуални медийни услуги.
Единичните реклами - само в спортните предавания Българският парламент трябва да транспонира директивата до декември 2009 година. Затова пред гилдията на дневен ред за широко дебатиране са текстовете, заложени в евродокумента, и как те ще се впишат в медийната реалност у нас.
Сред нововъведенията е либерализацията на правилата за телевизионна реклама. Те целят да се стимулира конкуренцията, да се разшири изборът на потребителя и да се повиши икономическият растеж. Новите правила предвиждат тв рекламата и тв пазаруването да са лесно разпознаваеми и да се различават от редакционното съдържание. Единичните рекламни спотове освен при излъчването на спортни събития следва да са изключение.
Рекламата на цигари и други тютюневи изделия, както и на алкохол отново ще бъде забранена. Същото важи и за лекарствени продукти или медицинско лечение, които се предоставят само по лекарско предписание в държавата членка, под чиято юрисдикция попада доставчикът на медийни услуги.
Слотовете -по преценка на оператора
Делът на телевизионните рекламни спотове и спотовете за телевизионно пазаруване не трябва да надхвърлят 20% на час. Това правило не се прилага за съобщения, направени от оператора във връзка с неговите собствени предавания. Отпада и изискването рекламните блокове да са през 20 минути, филмите и новинарските предавания могат да бъдат прекъсвани за реклама или тв пазаруване по веднъж във всеки период от най-малко 30 минути. Детските предавания могат да се прекъсват за реклами по веднъж на 30 минути, но при условие че продължителността на предаването е по-голяма от половин час. Директивата запазва и 12-минутното ограничение за реклама на час. Според юристката на bTV Жанет Захариева рекламите ще станат повече, но няма да се концентрират по едно и също време в различните канали, защото прекъсванията ще бъдат тогава, когато операторите решат, и съобразени със съдържанието на програмата. Според Захариева при транспонирането на Директивата за аудиовизуални медийни услуги законодателят трябва да се придържа максимално близко до оригиналния текст.
***
Гилдията се обедини около нов медиен закон
Да се направи изцяло нов медиен закон, и то до края на мандата на това Народно събрание. Зад тази идея застана председателят на медийната комисия в парламента Иво Атанасов по време на дискусията, организирана от АБРО. Маргарита Пешева от СЕМ също застъпи тезата за създаване на нов закон за аудиовизията. Според медийната надзорничка обаче подобни срокове са нереалистични. Изработването на такъв закон би отнело повече от година, защото изисква много прецизна работа, допълни Пешева. Да се упражняваме върху тълкувателното решение на Европейската комисия от 2004 година как новите рекламни форми могат да се прилагат при съществуващите нормативни уредби, предложи юристката на bTV Жанет Захариева. Тя уточни, че това е елегантна стъпка към гъвкавата регулация.
***
По-малко регулация за радиата
Директивата за аудиовизуални медийни услуги изключва категорично радиото и то няма да бъде регулирано по отношение на рекламирането и съдържанието. Радиостанциите обаче ще отговарят на малък набор от правила, свързани с предпазването на малолетните и непълнолетните, човешкото достойнство и т.н. Според експертите радиобизнесът у нас е установен и е достигнал своята зрелост. Спорен за българските медийни специалисти е въпросът за пресечните точки на тълкуванията скрита реклама и позиционирането на продукт (product placement). Последното понятие е ново и е залегнало в Директивата на Европарламента. Документът допуска позициониране на продукт, когато зрителят има необходи-
мата информация за това. Той също трябва да се заплаща от рекламодателите. Законодателят трябва да уточни дали новият термин и скритата реклама, която набляга на качеството на продуктите, ще влияе на програмата. Освен това трябва да се изясни колко пъти може да се допуска излъчването на позиционирането на продукт.
Според експерти по-добре е той да се разреши, отколкото скритата реклама. Ако в пряко предаване от площада на някой град в кадър се види как деца пият "Кока-кола" и носят тениски на "Найк", това ще търпи ли санкции, или ще влезе в категорията product placement, попита Константин Тилев, вицепрезидент на първото частно радио "FM+".
стр. 11