Константин Тилев, изпълнителен директор на STAR FM и вицепрезидент на радио FM+:Радиопазарът се окрупни, за нови играчи няма място

Константин Тилев, изпълнителен директор на STAR FM и вицепрезидент на радио FM+:Радиопазарът се окрупни, за нови играчи няма място
в. Пари
Боряна НИКОЛАЕВА

Господин Тилев, какво се промени в радио FM+ след преминаването на медията към американската компания Emmis? - Вече имахме опит от работата със западно ноу-хау, тъй като преди сме работили с английската компания GWR. От работата с Emmis придобихме още по-прагматично отношение към бизнеса, което много ни помогна. Ако компанията беше печеливша и преди, сега е още по-печеливша. Когато човек възприеме добрата европейска практика, е лесно, защото бързо се адаптира към американския стандарт. - Къде се намира FM+ като дял на пазара, присъствие и приходи? - В електронните медии има две понятия за пазарен дял. Една медия може да има висок рейтинг и малък пазарен дял. И обратното. Важното е тя да бъде правилно ориентирана към съответна целева група. Приходите на медията са много добри, което означава, че продуктът е качествен и това дава комфорт на фирмата да се развива, да инвестира и да изплаща дивиденти. - Създаването на новото радио STAR FM стъпка в каква посока е? - С него целим да разширим пазарния си дял, да привлечем нова аудитория и естествено да увеличим приходите си. Това са естествени стремежи, характерни за всяка медия. Радиото може да изпълни своя максимум дотолкова, доколкото неговата целева група е доволна и харесва продукта му. Каквото и да направи едно рок радио например, то не може да надскочи себе си и да привлече почитателите на съвсем противоположен тип музика. - Кои са основните ви конкуренти на българския пазар? - FM+ няма сериозни трудности засега, тъй като след реформата в медията тя стана различна от всички останали. В същото време FM+ се конкурира с Радио 1, Радио Атлантик, Мелъди, Витоша и това е съвсем логично и естествено. - Имате ли намерение да излъчвате извън България? - Всяко радио желае това. Важно условие да излезе дадена медия в чужбина е да е покрила поне 70% от своята аудитория и оттук нататък да инвестира навън, за да разшири пазарната си ниша. Друго изискване е тя да говори на съответния език, да създава продукт, който е очакван там. Има много начини за постигането на подобна експанзия - търсене на диверсификация чрез издаване на печатни издания, коинвестиране в паралелни канали или вложения в телевизия. Един бизнесмен решава да инвестира в чужбина, когато има ясна мотивация за това - нестабилното икономическо състояние на страната, в която се намира, лошо състояние на валутата или скептични прогнози за развитието на икономиката. Минал съм през всички периоди на т.нар. български преход и не се страхувам от подобни проблеми. Частният бизнес може да бъде убит единствено от война. При всяка друга ситуация той намира начин да се справи. - Какво ви помогна да оцелеете вече 16 години на пазара? Кои други радиа се запазиха оттогава? - Дарик, Витоша, Веселина. Може би пропускам някои, но това са тези, които се запазиха като марки. Успехът ни се дължи на добра формула и добра организация на производството на продукта. Формулата е ниски разходи и високи приходи. Звучи лесно, но е много трудно да се изпълни. - На какво се дължи бумът на радиата в България? - Няма бум на радиата в България. Има влизане и излизане на определен тип медии на мода и извън мода благодарение на технологиите, които създават нова платформа за пласиране на продукта. Докато радиото беше само на наземно излъчване, то се слушаше единствено от хора, които имаха приемници. След това дойде интернет, мобилните телефони, а по-късно, когато България попадне в мрежата на WiMax, вероятно ще се слуша радио и чрез него. - Отрази ли се на радиото широкото навлизане на онлайн медиите? Негови конкуренти или партньори са те? - Преда 4 години на един от европейските форуми за радио се говореше, че интернет ще погуби радиото, което беше твърде песимистична прогноза. Много теоретици на медиите смятаха, че телевизията ще направи същото с вестниците, което също не се случи. Човек не се отказва от неща, които са му удобни, с които е свикнал. Радиото се възползва изцяло от интернет чрез интерактивни страници, с помощта на които слушателите избират какво да слушат, правят класации, влизат във форуми, контактуват пряко с водещите в ефир. е прекрасна възможност за радиото и аз съм твърдо те да бъдат в диалог. - Предстоящата цифровизация в България ще рефлектира ли и върху радиата? - За цифровизация в радиото още не се говори в Европа. Причината е, че аналоговото радиоразпръскване е твърде евтино и качествено, за да се наложи бърза промяна на стандарта. В някои страни като Великобритания и Германия има наземно цифрово разпръскване, но двата стандарта се употребяват успоредно. Асоциацията на българските радио- и телевизионни оператори, на която съм член, се занимава почти две години с тази тема. По отношение на телевизиите аз съм на мнение, че тези оператори, които имат действащи лицензи в момента, трябва да получат автоматично достъп до цифровото разпространение и да не се явяват отново на конкурс. Причината е, че те са се състезавали на много тежки конкурси, които са спечелили. Получили са дългосрочни лицензи, които все още са действащи и се застъпват с периода на цифровизация. - Какви са вашите прогнози за радиопазара през следващата година? - Прогнозите ми за следващата година са оптимистични. Причината е, че окрупняването завърши. На практика всичко възможно от това, което би могло да се включи в някоя радиогрупа, вече е включено и пазарът е ясен като перспектива. Оттук нататък конкурентите ще се борят помежду си за качеството на продукта, представянето му и неговата уникалност. Пазарът на радиото е със среден годишен ръст от порядъка на 10%. По силата на чисто физически обстоятелства не се очаква излизането на повече нови играчи, тъй като няма повече свободни честоти. Ще има конкурси в провинцията, но за периферни градове. Това няма да промени генерално пропорциите в пазара. Очаквам да има рязък скок на приходите. Много се надявам нашите партньори да продължат усилията си за рационализиране на методите си за продажба. Защото ясният регламент, ясните условия, ясното офериране водят до прозрачност на пазара, водят и до по-високи приходи. - Къде се намира радиото на медийния рекламен пазар? - Радиата винаги са консумирали малки части от рекламните бюджети. Те се използват за максимално бърза и евтина комуникация с потребителя. В този смисъл радиата се явяват като промоутъри. Разбира се, прилагани са много форми, в които радиото се използва като брендираща медия. Причината е, че с малко средства може да се получат много интересни ефекти. Ако някой ви каже, че е доволен от приходите си, той просто не е честен. Колкото повече, толкова повече, това е максимата на бизнеса. Задоволството води до загуба на хъс за работа, то не трябва да е водещо в бизнеса. В този смисъл ние сме доволни от ръста на приходите ни, но се стремим да ги повишаваме. - Залагате ли на предавания, в които водещ акцент да бъде комуникацията със слушателите? - Всяка медия трябва да отдели достатъчно програмно време, за да покрие базовата част от тематиката, а оттук нататък да влязат и допълнителните въпроси, които дават усещанията, отзвука, настроенията. Ние ще направим такива предавания малко по-на-татък, след като завърши технологичната реформа. Ще контактуваме с хората, като използваме две възможности - форум, който ще бъде пряко свързан с водещия, и включвания на зрителите директно в ефир. - Съществува ли точна система за измерване на радиослушаемостта в България? - В социологията винаги има една допустима грешка, която кара много от хората да се чувстват скептични по отношение на тези изследвания и рейтинга. Всяка социологическа агенция използва собствена методология, за да направи проучването. Въпросът е дали има обща платформа, около която да се обединят всички производители и ползва-тели на техния продукт. Досега по изследванията на една социологическа агенция медията излиза в добра позиция, според друга резултатите са различни. И всеки си служи с изследванията, които са му най-удобни. С усилията да се преодолее това разминаване секцията радио на АБРО поръча пилотно изследване на TV Plan. To ще е първо по рода си и ще е финансирано от радиостанциите членки на асоциацията. Сега е твърде рано да се произнеса по този въпрос. стр. 20 - 21