3 и половина милиона българи в дрехи втора употреба

3 и половина милиона българи в дрехи втора употреба
в. Земя
Живка АНГЕЛОВА

Европейците подаряват, американците ги продават. 47 на сто от българите пазаруват в търговски обекти, в които се продават дрехи на килограм, сочат статистики на този тип магазини. Тези данни разбиват на пух и прах всеобщото мнение, че такова облекло става само за прекопаваме на домати или когато си чистим мазето. Нелицеприятните статистики доказват, че доста хора купуват дрехи втора употреба, превъзмогнали обществените предразсъдъци, пък и от скъпотията в другите магазини. Първите търговски вериги за дрехи втора употреба се появиха веднага след 10 ноември 1989 г. и особено през първите години се ползваха с широка популярност. И до днес от синдикатите твърдят, че пристигналите от Западна Европа като помощи дрехи първоначално са били разпределяни между близки и познати и чак накрая - каквото останело, се предлагало за продажба. По онова време дори турските стоки се смятаха за луксозни, а много хора изпитваха панически страх да не лепнат кожна болест от дрехите втора употреба. И още тогава дори собственици на „бутици" по централните улици купуваха вече носени дрехи и ги излагаха на витрините си. Но специфичната им миризма, която се дължи на използваните препарати, не може да не бъде разпозната от купувачите. С времето се появиха и цели вериги из страната -„Американ Маркет", „Шик-шик", „Банана Парадисо", „Мания" и други. Чак през 2005 г. с наредба № 27 -„За стоки, имащи значение за здравето на населението", се уреди законово продажбата на тези облекла, които вече идват в страната след служебна регистрация и издаване на санитарно разрешение. Пред тези магазини, които са останали и днес, винаги чакат опашки от 20-30 души, и то още преди да са отворили вратите си сутрин. В някои от реномираните шопове от този тип могат да се видят не само Маркови облекла, но и известни лица, надвесени над тях да разглеждат или да мерят харесаното. Най-върли привърженички на такъв тип дрехи и аксесоари се оказва немалка част от труженици на шоубизнеса и най-вече тепърва изгряващи „звезди". Тези, които още не са натрупали пари за шопинг зад граница. Магазините second hand haute couture или по-висша мода се зареждат всеки понеделник. Тогава изборът е най-голям, цените са най-високи, а с всеки следващ ден това, което е останало, поевтинява и постепенно намалява. Голяма част от редовните клиентки на тези „бутици" проверяват по телефона кога точно пристига новата стока. Някои дори получават правото първи да разгледат и да напазаруват с предимство. По-предприемчивите пък са си купили специални карти за намаление. На вратите на подобни магазини всеки ден стоят табелки - „Днес -12 лева за килограм" и т.н. Ако една рокля в понеделник струва 14 лева, в сряда цената й вече е паднала на 8 лева. Най-евтино за пазаруване е в петък и събота, когато само за 2-3 лева жени на всякаква възраст могат да се обзаведат с пола, блуза и сако. От чужбина стоките пристигат натъпкани в прозрачни найлонови чували, след което се сортират по качество на място и се продават на цени на едро на килограм. Екстра качество струва 11 лева с ДДС за кг, първо качество - 5-6 лв., второ качество - 2,50 лв. за кг, трето качество и нататък се предлагат по договаряне. В магазините, преди да ги изложат на витрината или на закачалките, дрехите се гладят, за да придобият по-търговски вид. Пак там на око се слагат цените им спрямо това колко са запазени и кое е модерно за момента. Най-бързо, естествено, се продават марковите дрехи - в чувалите има облекла от известните марки „Зара", „Бенетон", „Макс Мара", „Бети Баркли", „Хенеси" и други. Дрехите са внос предимно от страни на Европейския съюз - Холандия, Дания, Франция, Англия. Има доста и от САЩ, особено за децата, тъй като зад океана в моловете, по време на промоции, те са на изключително изгодни цени. Известна част от дрехите в магазините у нас за втора употреба са чисто нови, но от стари колекции отпреди три-четири години на различни производители. За да освободят място за новите колекции, фирмите бързат да продадат купища дрехи на символични цени. Понякога в такива шопове с реклами отвън „Ретро дрехи" или „Ровирови" се правят промоции и цените падат с по 2-3 лв. Най-търсени са сезонните стоки, които в обикновените магазини се срещат на космически за обикновения българин цени - ски комплекти, шлифери, кожени якета, палта и т.н. Изискването към вносителите на дрехите е стоките да са здрави, почистени, дезинфекцирани и да са без видими дефекти и петна. Не се допуска продажбата на дрехи, носени вече веднъж, за бебета до една година, лично бельо, бански костюми, обувки и детски играчки. Вносителите обаче не спазват тези ограничения с твърдението, че детските дрехи са най-запазени, защото в Европа нямало практика между майките носените облекла да се продават, а да се подаряват. Особено бебешките. Затова и голяма част от тези комплектчета се събират зад граница в църквите. Не се спазва и забраната, наложена от здравното министерство, за продажба на носени обувки. При тях дезинфекцията е доста трудна, защото гъбичките са упорита инфекция. Освен това обувките задължително се деформират по крака на човека, който ги е носил, твърдят от дирекция „Обществено здраве" към Министерството на здравеопазването. Самите шопове са поделили помежду си и пазара, и клиентелата си. Ако дрехите са от САЩ, за купувачите е ясно, че облеклата са в спортен стил, ако са от Франция - за болните на тема мода, а ако са от Скандинавските страни, са най-подходящи за децата и привържениците на милитъри стила. Дори и в тези магазини някои купувачи си позволяват дребни хитрости. Правят петно с червило, късат копчета или пък разшиват част от подгъв, за да им направят отстъпка в цената на стоката. Продавачките на стоки втора ръка съветват да не се ходи в такъв магазин за нещо конкретно, защото истинските „шедьоври втора ръка" се откриват винаги неочаквано. Много хора вярват в твърденията на екстрасенсите, че всяка дреха носи енергията на своя последен притежател. Никой обаче не може да узнае на кого е принадлежала купената дреха и що за птица е бил собственикът й. Затова екстрасенсите препоръчват дрехите да се дадат на химическо чистене и после да се напръскат с „енергийна вода". „Отварата" се приготвя, като в чист стъклен съд се налее обикновена чешмяна вода, а в нея се пусне вързан с конец златен пръстен. Той трябвало да престои там две денонощия. Със същата вода се гладела „новата" дреха. На такива предписания могат да се хванат само суеверните. За магазини с дрехи втора ръка се опитват да минават пред данъчните власти някои собственици на т.нар. митнически магазини. В тях стоката е нахвърляна и никъде няма цени, освен ако не попиташ кое колко струва. Влизащите в магазините обаче са напълно наясно какво точно търсят и какво ще купуват. Наясно са и с цените, които по правило са по-ниски от тези в нормалните магазини, просто защото стоката не се обмитява или в краен случай на границата е вече декларирана като стоки „second hand". ПО СВЕТА Магазините „second hand" са се появили в Европа след Втората световна война, когато в нея е пренесена американската традиция да се продават на безценица излишни войнишки вещи и предмети. На европейците тази търговия толкова им харесала, че събирали стари дрехи в един от градските си квартали и после ги продавали в съседния. След като пораснал жизненият им стандарт, европейците започват да ги изпращат като помощ на развиващите се страни. Днес в пощенските кутии на много страни от ЕС се пускат специални книжни пакети. Европейците слагат в тях старите си облекла и ги оставят пред вратите си. Те не получават пари за това, но пък държавата намалява данъците им за проявената „щедрост". В САЩ се правят сезонни разпродажби на стари и непотребни вещи. И понеже в Америка всичко е пари, никой не дава даром нищо. ДЕЗИНФЕКЦИЯТА Според изискванията на Министерството на здравеопазването дрехите втора употреба трябва да минат през задължителна дезинфекция, преди да бъдат пуснати на пазара. Обработката обикновено се извършва в страната, от която се внасят, като повечето от търговците имат сключени договори за това със специализирани фирми. В документите се отбелязва количеството дрехи, които са минали през топлинна обработка и специални процедури с биоциди. Търговецът не може да премине границата със стоката, без да е показал документ, който да удостоверява извършената дезинфекция. Глобите за нарушителя, ако е едноличен търговец, са от 100 до 1500 лв., а при повторно нарушение скачат между 3000 и 9000 лв. Когато нарушението е направено от юридическо лице - ООД, ЕООД или АД, санкцията може да стигне до 12 000 лева. Контролът върху магазините за продажба на дрехи втора ръка се извършва от РИОКОЗ и от Комисията на потребителите. стр. 10-11