Силва Зурлева, шеф на борда на директорите на Нова тв за пътя към успеха пред Валентина Петкова: Лицемерието в телевизиите е убийствено

Силва Зурлева, шеф на борда на директорите на Нова тв за пътя към успеха пред Валентина Петкова: Лицемерието в телевизиите е убийствено
в. Труд

Идния вторник, на 26 февруари Силва Зурлева, шеф на борда на директорите на Нова телевизия, ще навърши 50 години. Тя е от онази категория мени, които не крият годините си и не се стряскат от неумоляващия им ход. Може би защото, като се обърнат назад, виждат, че време? то им не е минавало ей така, ден да мине друг да дойде, а е изпълнено с много усилия, работа, битки, победи, загуби и какво ли не от този прекрасен живот.
Силва ни посреща в голямата си хубава къща в Драгалевци, в която има всичко, но най-много е светлината, нахлуваща от градината и от прекрасните картини по стените.
- Къде живеехте преди 18 години, когато започнаха промените, г-жо Зурлева?
- През 1989 г. със съпруга ми живеехме в двустаен апартамент в „Западен парк". Беше ми трудно да убедя мъжа си да го продадем и да излезем на квартира, докато се построи кооперацията в „Лозенец", в която купихме по-голямо жилище. И по-късно се случваше така, че за да имаме нещо по-голямо, продавахме по-малкото. През 2000 г. построихме тази къща и се пренесохме тук. Но не си мислете, че тя е направена с парите, които изкарвам в Нова телевизия, където съм на заплата. Преди това аз имах печеливш собствен бизнес.
- Мнозина ще се запитат как става това, след като сте била преводачка и в
онези години сте работела в София прес?
-Да, през 1990 г. работех в балканския отдел на София прес и пишех за няколко гръцки списания и вестници. Тогава получих предложение за работа в консултантска компания, създадена
гръцки капитал. Тръгнах от най-ниското стъпало - секретарка. През 1995 г. се отделих и направих своя фирма.
- Но вие сте завършила българска филология, как човек се научава и пренастройва за съвсем друг вид работа?
- Да, аз не съм икономист, но през тези пет години научих много неща, работех по 12-15 часа. В началото на 90-те години имаше много работа за консултантските фирми. И за капиталите от Гърция, защото големите западноевропейски компании, които инвестираха в България, минаваха през гръцките им клонове.
- В какво се изразяваше консултантският ви бизнес, защото за много хора това звучи мъгляво?
- Работих по няколко големи проекта- сладоледите „Делта", фабриката за кроасани „Чипита", за колбаси „Никас" и др. Започвахме от нулата - от разрешителните за строеж, до изграждането на предприятието и вноса на суровини. Моята работа беше от зелената поляна до производството.
- Вие измислихте крилатото изречение „Делта - връх на сладоледа
- Така е. Но държа да се знае, че вършех всичко с екип от специалисти. През тези години успях да си извоювам име на коректен партньор в бизнеса. Всъщност, аз не познавах г-н Кириаку (собственика на Нова тв) до момента, в който той ми се обади по телефона.
- Защо се обади на вас?
- Защото собствениците на „Чипита" и „Делта" бяха ме препоръчали. Както във всяка западноевропейска страна, така и в Гърция собствениците на големи предприятия се движат в една и съща среда. Те постоянно продават дялове, сливат се, преструктурират се и се познават отлично помежду си. Наричат това приятелство „вълче", защото преди всичко са конкуренти. Нов същото време се доверяват на оценките си един на друг. И тъй като вече бях се доказала пред някои от тях, не беше трудно да бъда препоръчана.
- И се хвърлихте в непознатите телевизионни води?
- Предложението на г-н Кириаку беше да се заема с проект, който да участва в конкурс за първа частна национална телевизия в България. Но тъй като до конкурса имаше само месец, аз му предложих да купим единствената по онова време частна софийска телевизия - Нова телевизия. Така и стана. И започнахме драматична битка за национален лиценз.
- Която продължи три години. Но нали всичко е добре, когато свършва добре?
- Така е, но аз няма да се примиря, защото през това време дадохме преднина на Би Ти Ви. А телевизията е до голяма степен навик. Когато зрителят е научен, че една телевизия има национален обхват, много трудно е да пренастроиш мисленето му по-късно, че и друга телевизия може да се гледа от всяка точка в страната. И трябваше да се направи един продукт, който да привлече изцяло вниманието към Нова телевизия. За нас това беше първият сезон на „Биг брадър", който ни донесе грандиозен успех.
- Бих поспорила с вас, защото наложихте една бигбрадърска култура, от която лъха пошлост и простащина. Не изпитвате ли угризения?
- Човек трябва да се примири с някои неща, за да върви напред. Иначе не става тази работа. Силва дни преди юбилея си, който е решила да не отбелязва шумно, а само да почерпи колеги и приятели. Трябва да признаем, че тя е от малцината забогатели българи, запазили естественото си поведение. Може би поради здравите си корени. Неин голям учител в живота е баба й Юла, здраво стъпила на земята, но романтична жена. От нея внучката е поела доброта, безкористна обич и работоспособност. Когато Силва се тюхкала, че не е станала малко по-висока, баба й казвала: И ниска, и висока никой няма да свърши твоята работа.
Аз знаех какви ще бъдат обществените настроения след първия сезон на „Биг брадър", защото бях следила предаването в други страни. Видях, че има „герои", които в никакъв случай не могат да служат за пример. Но от друга страна, хората започнаха да се замислят за самите себе си. Създаде се дискусионна среда, в която се изразяваха различни позиции. Почти всички интелектуалци изказаха мнения, повечето против. Но така или иначе Нова телевизия имаше нужда от това предаване, за да Фокусира погледите. Бизнесът изискваше такава крачка и ние я направихме. Друг е въпросът, че много неща в телевизията не ми харесват, но тя е жив организъм и е заблуда,ако си мислиш, че можеш да го овладееш.
- Респектиращ началник ли сте?
- Не, аз съм мека Мария. И осъзнавам, че това е недостатък. Но структурата в нашата телевизия е такава, че аз и изпълнителният директор, който е значително по-строг от мен, се допълваме. Аз по-лесно мога да се развълнувам и да бъда омаяна от чисто човешки проблеми.
При него такива не минават. Той има един израз: „Ние не сме благотворително дружество" и въпросът приключва.
- Това ли преодолявате най-трудно?
- Трудно преодолявам неразбирането у колегите по някои въпроси, по които имат предпоставена теза. Освен това 90% от хората в телевизиите са с изключително високо самочувствие. Аз не съм такава и това ми създава дискомфорт.
- Какви са взаимоотношенията между телевизиите, говорите ли си помежду си?
- В първите години имаше негласно правило телевизиите да не контактуват помежду си, което много ме учудваше. Когато се създаде Би Ти Ви с кадри на Нова телевизия, за нас беше много тежък период. Тогава си тръгнаха Юксел Кадриев, Гена Трайкова, Люба Ризова... Разбира се, аз не можех никого да спра и им пожелах успех. И сега ще ви издам една тайна. Беше ми кошмар да не си тръгнат Ники Дойнов и Цветанка Ризова. Слава Богу, те останаха и мисля не съжаляват...
Днес, като се срещаме с някои бивши колеги, не се държа двулично. А и ми личи, ако излъжа, защото се изчервявам и става страшно. Ако не искам да разговарям с някого, го поздравявам и отминавам. Не съм лицемер. Има хора, които не са ми приятни и те го знаят. Онзи ден на награждаването на БТА в президентството видях една дама, която ме попита защо съм напрегната. Отговорих й: „Не съм напрегната, но не искам да разговарям с теб и ти знаеш защо."
За съжаление пазарът на телевизионни кадри у нас е малък. И когато ти трябва човек за някакво предаване, е трудно да го намериш.
Въртим се в един кръг и водим тежки битки. Може да прозвучи наивно, но бих
се радвала, ако можем да разчитаме на повече лоялност помежду си. Засега такава няма.
- Когато преди години от екрана беше свален Милен Цветков, се говореше, че е заради негови политически запитания. Вие ли решихте това?
- Да, решението беше мое. Той беше отстранен, защото такава беше конюнктурата. Когато една телевизия се бори за национален лиценз, това стои над всичко друго. Ако трябваше, и аз щях да си тръгна.
- Каква е интригата със Слави Трифонов?
- Слави няма да се появява при нас в новото шоу с лицето си. Той си остава в Би Ти Ви. Но неговата продуцентска компания може да произведе всичко, каквото й възложим, защото тя е независима. Въпросът е техният продукт да е успешен, правим голяма инвестиция и се надяваме на успех.
- Къде намирате утеха след професионалните шамари?
- А това е тежък за мен въпрос. Не мога да спазвам общоприетото правило и да оставам служебните въпроси на входната врата. Имало е случаи, когато влизам вкъщи, сядам на дивана и се разплаквам от нерви, от стрес или защото не съм успяла. За жалост мъжът ми гледа на медийния свят с ирония. Дори когато спечелихме през 2003 г. голямата битка за национален лиценз, той беше единственият човек, който не беше въодушевен. Каза ми само: „А, така ли. Браво, бе, ти успя."
- Това неразбиране не ви ли дразни?
- Е, как да не ме дразни. Караме се, имали сме дори скандали, защото аз приемам всичко навътре. И като се затръшкам за поредната телевизионна звезда, той умира от смях: „Не виждаш ли, че всичкото това е измислено." Според него хората в медиите, особено тези, които са на екран, по нищо не се различават от останалите, но трябва да са взискателни към себе си и да стъпват по земята.
- А не е ли така?
- Така е, но не се отнася за всички.
- Кой лекува раните ви и ви изправя на крака?
- По-малката ми сестра, тя умее да изслушва.
- И нямате емоционални забежки?
- А, как да нямам. Имам и забежки, и емоции, но не ги издавам... За мен работата е адреналин и аз много я обичам. Не мога да си представя живота ми да преминава в ходене по магазини, кафенета, среща с приятелки. Това е хубаво, но не може да е основното. Сигурна съм, че ако си остана вкъщи, това ще ме убие. Затова ще работя, докато съм жива.
И понеже наближава рождения ми ден, искам или не, си правя равносметка. Убедена съм, че всички, които работим това, което обичаме, сме големи късметлии.
***
Връзката с Гърция отваря много врати
„Аз съм много упорита и трудно се отказвам. Дори когато съм била най-отчаяна, съм знаела, че на другия ден ще стана и ще продължа напред", обяснява амбициозността си Силва. „С мъжа ми сме дисциплинирани и не се оплакваме. Все пак той е бивш военен." Минко Зурлев е завършил Военното училище във Велико Търново, където научава гръцки. Бил е помощник военен аташе в Атина. Силва също владее отлично новогръцки. Живели са в Гърция през 1985-87 г. и оттогава са контактите им с южната съседка. И двамата се увличат от купуване на картини, но се пазят да не ги завърти колекционерската страст. Сред любимите им автори са Златьо Бояджиев, Енчо Пиронков...
Дъщеря им Мила учи в Американския университет в Благоевград. Любимо място за почивка на семейството е къщата им в сърцето на Родопите - в прекрасната Ковачевица.
***
До една от любимите й картини на Златьо Бояджиев. От кюстендилските си предци Силва е наследила и хубава бяла кожа. Нейната баба е била модел на Майстора. Наскоро прочела във „Боа", че пластична операция на лицето преди 55 г. е проява на лош вкус. Иначе не е против това, което е нужно за добрия вид на жената. Козметиката е от големите й. инвестиции.
Изградила си е добър вкус, който личи както от къщата й, така и от начина, по който се облича. Предпочита класическата линия на „Ескада". Разбира се, и хубави чанти и обувки. Слабостта й обаче са бижутата. „Не съм прахосница, но не съм и стисната, готова съм винаги да платя сметката на приятели."
стр. 18-19