Саркози срещу френските държавни медии - рунд първи

Саркози срещу френските държавни медии - рунд първи
в. Дневник
Венци МИХАЙЛОВ

Акцията на президента се вписва в дебата за обществените медии в ЕС Идеята на френския президент Никола Саркози да се забрани рекламата в обществените медии предизвика през миналата седмица една от най-масовите съсловни стачки в страната. В нея се включиха работещите във „Франс телевизион" (France télévision), „Радио Франс" (Radio France), „Радио Франс интернасионал" (RFI) и ТеВе 5 (TV5). На опасенията на синдикатите, че това ще удари сериозно бюджетите на тези медии, френският министър на културата Кристин Албанел отговори с обещанието, че загубата ще бъде компенсирана „евро по евро". Въпреки че Саркози все още не е съобщил подробно каква ще бъде новата система на финансиране на държавните медии, източниците вече се очертават. Единият ще бъдат частните медии, приходите от реклама на които със сигурност ще се увеличат. Предвижда се този вид постъпления на частните медии да бъдат облагани с допълнителен данък, с който държавата ще субсидира обществените. Саркози предложи и да се въведат нови такси за достъпа до интернет и ползването на мобилен телефон, приходите от които също ще се използват за финансирането на обществените телевизии и радиа във Франция. Обещаната от Саркози „културна революция в обществената телевизия" има за цел да стимулира раждането на големи национални медийни групи, способни да се конкурират на глобалния пазар и с растящата популярност на интернет. През октомври френското културно министерство създаде работни групи, които да ревизират съществуващите регулации в четири сфери -връзките между продуценти и собственици на телевизионни лицензи, правила за реклама в медиите, правила срещу концентрацията на собствеността в медиите и реформа на обществените оператори. Очаква се предложенията на групите да бъдат публикувани към края на първото тримесечие на 2008 г. и от пролетта да започне реформа на медийното законодателство в страната, което е от 1986 г. Инициативата на Саркози се вписва и в дебата за обществените медии, който започна в рамките на целия Европейски съюз. В края на миналата година европейският комисар по конкуренцията Нели Крус обяви, че ще започне процес на ревизия на начина, по който се финансират обществените медии в ЕС, който може да завърши с въвеждане на нови правила през лятото на 2009 г. Целта на ревизията е сегашното щедро отпускане на държавни средства да бъде ограничено до най-необходимото. Според Крус „има много начини за увеличаване на прозрачността и законовата стабилност" в сектора, който действа по правила от 2001 г. В много държави обществените медии, включително гиганти като британската Би Би Си, германските ARD и ZDF и холандската NOS, са критикувани, че изкривяват рекламния и медийния пазар. Продължава спорът дали националните радиа и телевизии не получават под формата на държавна помощ „свръхкомпенсации" и „субсидии за извършване на търговска дейност", които подкопават принципите на конкуренцията. Инициативата на Крус предвижда до ю март държавите членки и заинтересуваните страни - радиа и телевизии, да попълнят въпросник на комисията за бъдеща правна рамка за националните ефири. Те трябва да отговорят дали новостите на аудио-визуалния пазар, най-вече широкото разпространение на интернет, налагат промяна на досегашните правила. Въпросите засягат мястото на националите електронни медии, като се пита директно дали те не са остаряла форма за предаване на информация и дали трябва да бъдат задължени да променят съдържанието си, ако се продължи с държавното им субсидиране. Страните членки трябва да коментират и дали смятат, че е правилно държавното финансиране да се намали за сметка на повече реклами в националния ефир, или пък трябва да отпадне напълно. Според частните медии с разрешението да пускат и реклама националните са двойно облагодетелствани, а те самите - ощетени. В някои държави лицензът, който частните плащат на държавата, отива директно в бюджета на националните медии. По-голяма част от страните в ЕС финансират обществените медии чрез месечни или годишни вноски от гражданите. В Германия например едногодишната такса за телевизия е 204 евро на домакинство, като има отстъпки за социално слабите. Сметките се плащат заедно с тези за електричество. *** Субсидията на БНТ е близо 70 млн. лв. Общата субсидия, която държавата отпусна за издръжката на БНТ, БНР и БТА за 2008 г., е 118.5 млн. лв. Сумата е с 16 млн. лв. повече в сравнение с бюджета за 2007 г. Най-много пари отиват за издръжката на телевизията, която тази година ще разполага с 66.7 млн. лв., което е със 7 млн. повече от миналата. Радиото ще получи с около 10 млн. лв. повече, или общо 47.4 млн. лв., а парите за БТА са нараснали с 200 хил. лв. *** Текст под снимка Саркози обеща „културна революция в обществената телевизия" стр. 17