Отрова или любов в бяло

Дневник - 15 стр.
Отрова или любов в бяло



Съдбата на нови парфюми се решава онлайн
В света на парфюмите омайващият аромат за един е задушаваща смрад за друг. Способността на ароматите да предизвикат такава екстремна и силно лична реакция не е нищо ново за Пука Турин, експерт, който е помирисвал и рецензирал стотици парфюми през професионалния си живот, отбелязва вестник „Ню Йорк таймс". Турин описва аромата Attrape-Coeurs на Guerlain като „мощен залп от нотки на роза и ирис", но далеч не е така благосклонен към Love in White, парфюм на марката „Крийд". За него критикът отсича: „Ако това е шампоан, който ви предлагат, след като сте спали в палатков лагер два месеца, ще предпочетете да си останете мръсен." Тези колоритни рецензии отдавна са спечелили на Турин завидна репутация, благодарение на която много често към него се обръщат от най-различни модни списания и онлайн издания. Забавните полупрофесионални анализи на остроумници като Турин държат множество консуматори будни по малките часове, за да четат рецензии на най-новите парфюми по сайтове като makeupalley. com. Точно това онлайн бърборене сепна производителите на парфюми, защото доскоро те бяха свикнали винаги да имат последната дума, отбелязва изданието. „Парфюмерията е единственото изкуство, което досега е успяло да избегне откритото и честно рецен-зиране", споделя Турин с типичната си откровеност, спечелила му лошо име в козметичната индустрия. В своята наскоро излязла книга „Парфюмите: наръчник" Турин отбелязва, че само допреди година нюйоркската козметична компания Le Labo отказвала да му праща тестери, защото смятала, че да се пише за парфюми е като да рецензираш архитектурна творба чрез танц. Популярността на блогове като aromascope. com, scentzilla. com, boisdejasmin. com и perfumeposse. com обаче подсказва, че това пренебрежително отношение не отговаря на действителността. Експерти като Робин Круг от nowsmellthis. blogharbor.com и Чандлър Бър, който рецензира парфюми за T:The New York Times Magazine, са си спечелили почти култова популярност онлайн, като комуникират директно с потребителите, много от които сами се възприемат за разбирачи. Тези консуматори колекционират аромати и често натрупват по над 200 парфюма вкъщи. Много от тях са се образовали в парфюмерийното изкуство до такава степен, че могат да различават групи аромати като fougere (папрат) и gourmand (ядливи аромати). В амплоато си на критици те са безмилостни, изпадат в екстаз от едни аромати и реагират със злобно презрение към други. Един парфюм като Poison на „Диор" например предизвиква силно раздвоение сред блогърите, много от които са домакини или професионалисти в области, които нямат нищо общо с козметиката. Един от ентусиазираните блогъри в сайта Now Smell This описва Poison като „топло кадифено одеяло, метнато върху сатенено канапе". На същия сайт ароматът е критикуван като „стоманен болт в мозъка". „Черна орхидея" на Том Форд е хвален като аромат на „торта, топяща се върху кожата", но и хулен с описания като „престарял римлянин в оранжерия с месоядни орхидеи". Този онлайн ентусиазъм се оказва заразителен и днес самоуките блогъри са се превърнали във фактор, който парфюмерийната индустрия, оценявана на 2.9 млрд. долара годишно, не може да пренебрегне напълно, както правеше съвсем доскоро. С подкрепата на блогърите парфюмите без рекламни кампании и широка дистрибуция постигнаха растеж от 19 процента до 253 млн. долара през 2007, докато индустрията като цяло отбеляза лек спад, коментира Керън Грант, анализатор от маркетинговата компания NPD. Бутиковите аромати са удвоили пазарния си дял от 2005 г. насам и сега държат 9 процента от общите продажби на парфюми. За никого на е изненада, че нецензурираните коментари на онлайн критиците са анатема за „Есте Лаудер" и „Коти", козметични гиганти, свикнали да разчитат за успеха на продуктите си изцяло на рекламните си кампании и благосклонните рецензии в модните списания. „Често ми се обаждат топ мениджъри от козметични компании да ме молят да направя нещо срещу това онлайн жужене", коментира за изданието Рошел Блум, президент на търговската организация Fragrance Foundation. „Големите парфюмерийни компании губят контрол върху маркетинговия процес и това ги притеснява", отбелязва Алън Моутус, редактор на „Информейшънист", специализирано списание за козметичната индустрия. Луксозните марки започват да осъзнават, че не могат да притежават консуматора и неговото мнение, казва Моутус. И тяхната реакция не закъснява. Все повече блогъри се канят на медиини изяви, организирани от козметичните компании, които доскоро бяха запазени само за представители на именитите модни издания. Мариан Диорио, говорител на „Есте Лаудер", признава тази промяна в подхода. „Днес не бихме си и помислили да организираме представяне на нов аромат, без да се свържем с блогърите." Тези промени са добре дошли, ако питате Таня Санчес, която е съавтор на „Парфюмите: наръчник". Тя все още си спомня как един от по-известните блогъри бил заплашен със съд от козметична компания, защото рецензирал аромата й като „просто ОК" и „малко разочароващ". „Когато мултинационална корпорация е принудена да насъсква адвокати срещу една домакиня от предградията само защото не е харесала новия й парфюм, това е сигурен знак, че светът се променя", коментира със задоволство Санчес.
***
Текст под снимка
„Поизън" (дясно) и „Черна орхидея" са сред парфюмите, които предизвикват най-противоречиви реакции сред оценяващите нови аромати онлайн.

петък, 1 август 2008 05:03:50