Векът на списанията

EGO - 83 стр.
Векът на списанията

Бойко ВАСИЛЕВ

Защо списанията са живи? Нали казват, че медиите били канибали
от най-лошия вид - по-младите изяждали по-старите,
децата поглъщали бащите?
Малко дългичък се оказа този век - повече от 150 години. Но чакайте, списанията все още имат свои живот, очевидно е, че новите медии не са ги погълнали.
Платон вярвал, че писаното слово унищожава устното и убива паметта, поне така пише в диалога Федър. Как ли щяхме да научим тази мисъл, ако не беше записана? Но, както и да е, вековете ще я повтарят дълго и мъчително.
Вестникът щеше да изяжда книгата, радиото щеше да изяжда вестника, телевизията - радиото, а интернет - всички останали. Бредбъри си представяше как телеВизионните зрители са превзели света и горят книги. Замятин ни потресе с ужаса на "радиовалкирията". Оруел я замести с "телекрана", от който говори неговият Голям брат, без да подозира, че половин век по-късно един холандски продуиент ще предпочете Биг Брадър да е невидим. Страхове, притеснения, антиутопии - които не се сбъднаха. Книгата, Вестникът, радиото, телевизията днес са променени, но не изядени.
Нашествието на телевизията направи вестника по-иветен, а радиото - по-бързо, интернет направи телевизията интерактивна и я вкара в компютъра. Мрежата даде шанс и на книгата - по-рано тя "свършваше", но днес amazon.com дава шанс на всеки тираж да живне отново. Спомнете си как 11 септември извика повторно на сцената романите на Том Кланси Debt of Honor u Executive Orders. Години по-рано Кланси бе описал сблъсък на кули със самолети и... нали си представяте продажбите, след като литературата стана реалност? Читателите кликнаха и поискаха още.
Но думата ми беше за списанията. Те изнесоха дълбоките дискусии на XIX век. После с Rolling Stone u Vanity Fair създадоха поп културата на XX. С Time, Newsweek u Economist оформиха днешната политика и икономика. През тях преминаваха революции, литературни стилове, моди и страсти. Когато пиша този текст, стават точно 40 години, откакто Esquire изпрати Норман Мейлър да опише обърканата чикагска конференция на Демократическата партия, последвала убийството на Робърт Кенеди. Когато четете този текст, вие вече ще знаете кой най-добре е описал Обама, новия Кенеди, в Денвър, новата конференция на демократите - не че времената се повтарят, но списанията, тези шамандури на паметта, ни карат да мислим така. Впрочем след месец очаквайте в EGO невероятната история на бунтовника Мейлър.
Но засега ще се съгласите, че списанията дават форма на днешната глобална политика. Не вярвате? Вземете едно от тях. На корицата има лъскаво лице - така, както днешната политика има лице, опаковка, PR, Блеър, Саркози. После отворете списанието. Доминира водещата история, cover story - така, както в днешната политика основният сюжет трябва да затъмни всичко. Избухне ли Грузия, всички говорят за Грузия - от Буш до Ивайло Калфин; страничните линии потъват, второстепенните фабули увяхват. Още доказателства ли искате? Вгледайте се в пъстрите снимки и находчивите текстове под тях - не ви ли напомнят за sound bites, изреченията лозунги, чрез които политиците живеят в света на новините? Вижте кратките дописки, защото отдавна мина времето, в което Линкълн говореше четири часа; погледнете как всичко се превръща в политика или стока - спортът, изкуството, рокът. Списанията ли създадоха глобалната политика или обратното? Май първи бяха списанията.
Всички медии им дадоха по нещо. Книгата ги обогати с романите подлистници, с Достоевски и Дикенс. Радиото - с пряката реч, с новата литература и новата журналистика, с Капоти и Мейлър. Телевизията - с образите и блестящия гланц; интернет - със сайтовете, които крият още и още информация за жадните посветени; самолетите (защото и те са посредник) - с хищни тълпи от читатели. Отгоре на всичко списанията се продават все повече, напук на предсказанията.
Наскоро преглеждах стари списания от есента на 2001 насам и проследих кориците. Осама, Буш, Блеър, Шръодер, Путин, Саддам, Обама. Това ли е промяната в света, който уж вече никога не трябваше да бъде същият? Ясен свят със здрави, разпознаваеми ориентири, от Осама до Обама. Или беден свят с един център и една-единствена, досадна вече водеща история?
Светът като списание, което вече си чел, но не можеш да устоиш и го разгръщаш. Векът на списанията, в който лесно ще объркаш промяната с изяждане.
неделя, 28 септември 2008 02:27:41