Опасните сайтове

Политика - 17 стр.
Опасните сайтове

Михаил КОНСТАНТИНОВ

Следите в Интернет остават, време е това да разберат u някои хора у нас
Имаше навремето една кннга на Павел Вежннов "Следите остават". По нея през 1956 г. направиха и филм - аз лично съм го гледал и даже си спомням някои неща. Та в този филм сред група бдителни български дечица от небето падна ключ. И по този ключ децата разкриха опасни империалистически шпиони. Наивно-милиционерски беше филмът, както бяха наивно-феберейски и американските му аналози, в които бдителни американски скаути разкриваха опасни съветски шпиони. Следите, обаче, наистина остават. Доскоро на адрес www.opasnite.net63.net в мрежата се намираше сайтът, известен по името "Опасните", който подлуди България и още повече ще я подлудява. Информацията в сайта, и особено в раздела му "Челюсти", беше наистина скандална и засягаше лица на самия връх на държавата - президент, премиер, шефовете на ДАНС. Сайтът, обаче, беше анонимен. Никой там не застана с името си като издател или като автор. А по принцип анонимните сигнали имат далеч по-малък ефект от явните. Появиха се впрочем данни за обвързаност на сайта с виден оръжеен търговец и с пребития журналист от "Фрогнюз" Огнян Стефанов. И двамата обаче отрекоха. Два грандиозни скандала произлязоха от мистерията с "Опасните" - трескавото търсене в ДАНС на "къртицата", изнесла информация, и зверския опит за убийство на Огнян. В момента, когато пиша това, скандалът е само в началото си. Колко глави и на какво ниво ще отнесе този скандал (в преносен и буквален смисъл), предстои да видим. Но ако и сега не ни изхвърлят от Евросъюза, ще трябва капи да фъргаме до небето.
Навсякъде по света спецслужбите газят законите, но рядко го правят толкова глупаво, колкото българските служби. Докато ДАНС с необяснима наивност търси кой е изнасял класифицирана информация от службата (то вече и това се знае, ама нейсе), не се намери един умник да се сети, че ако информацията е класифицирана, то поне известна част от нея ще да е вярна. А щом е така, то нещата в държавата са наистина ужасяващи. Като в държавата Уганда по времето на диктатора Иди Амин, само без канибалството. Засега. Какво направиха родните служби с опасния сайт? Ами, затвориха го. Просто и ясно, по ленински. Явно не бяха чели романа на Вежинов, че и филма не бяха гледали - препоръчвам им ги. Ако бяха повече чели и гледали, щяха да знаят, че в Интернет следите остават. Остават примерно в кеша на Google. Остават на твърди дискове в безброй компютри, остават на меки дискове в кутийки и пликче-
та, остават на флаш-памети и в електронни пощенски кутии, остават в други сайтове (включително огледални), в блогове и лични страници... Така че да закриеш сайт, особено скандален, е нещо като да закриеш слънцето - може, ама за малко. И после ставаш за смях. Ама за дълго. Сайтът "Опасните" е възстановен и всеки може да го намери на адрес www.opasnite.eu, а и другаде. Всичко съществено и по-скандално е там. И тук вече ще стане интересно. Докато старият сайт беше анонимен, засегнатите не бяха длъжни да реагират публично, за да защитят честта и доброто си име. Защото на анонимки по принцип не се отговаря. Но новият сайт се поддържа от Асоциацията на свободното слово "Анна Политковская" и от физически лица, които не са анонимни. И сега засегнатите ще трябва да реагират. Може не всички, но тези на висока държавна длъжност - ще трябва. Защото те представляват държавата. Може да не им пука за личната чест и достойнство, може просто да ги нямат. Но да не реагират - нямат право. В публикациите на сайта са засегнати видни държавни и служебни лица. Тези господа или трябва да дадат под съд организаторите на възстановения сайт "Опасните" за уронване на честта и достойнството в личен и обществен план, или да се наредят на опашка пред кабинета на главния прокурор, та белким договорят някоя сделчица с правосъдието. Че в панделата животът не е лек, хеле пък за бивши ченгета. Този филм поне би трябвало да са го гледали. Само преди 25 години и 9 месеца, на 1 януари 1983 г., се роди Интернет, макар че опити за това имаше още през далечната 1969 г. И следите там, в Интернет, остават. От тогава светът не е същият и България в частност не е същата. Ама съвсем, съвсем не са същите. И е добре тази информация някак да понавлезе в главите им. Защото иначе ще има да берат доста ядове. Че и ние, нормалните хора - покрай тях. България натрупа много неща за реШаване и много мръсотия за отмиване. Кликата на Живков и физическите убийци на големия български писател Георги Марков трябва да бъдат официално разобличени и останалите живи -вкарани в затвора. Изродите, пребили разследващия журналист Огнян Стефанов - също. Защото не винаги и не често, но идва време разделно. Да останеш българин, или да си смениш вярата. Да останеш човек, или децата ти да се срамуват от теб. Ако оставим убийците на Георги Марков и Огнян Стефанов ненаказани, те утре ще разбият и нашата врата. А и дори когато вече ни няма, ще дойдат с лигавите си муцуни при децата ни. Ще го допуснем ли? Сега е времето да ги спрем. Разделното.
***
Текст под снимка
Откакто има Интернет, светът и България съвсем не са същите. Наивно е ДАНС да се бори срещу информацията в мрежата, като затваря сайтове.

петък, 3 октомври 2008 04:01:28