Националисти в потреблението

Капитал - 40 стр.
Националисти в потреблението

Мила МИНЕВА

Или каква е идеологията зад етикета made in Bulgaria
Подведени от отварянето на пазарите, често сме склонни да си мислим, че потребителите се глобализират заедно с тях и вкусовете им пътуват толкова бързо, колкото и стоките. И всеки път се изненадваме, когато открием, че това съвсем не е така. Всъщност потреблението е поредното убежище на национализма. Малко след влизането на България в ЕС няколко социологически агенции правят анализ на потребителското поведение, а медиите съобщават, че дори и европейци предпочитаме български стоки. Според данните на "Алфа рисърч", по-малко от 4% от хората избягват да купуват български стоки. Още по-любопитният феномен в потребителското поведение е национализмът на диаспората.
Българите в чужбина издирват със страст български стоки като луканка, сирене и лютеница. Ентусиазмът им не рядко ги отвежда в гръцки или турски магазини, където те щастливо откриват стоките на своето детство. Има хиляди онлайн магазини, които са готови да задоволят това търсене, а може би един от най-известните сред българите в САЩ е сайтът malincho.com, който продава всичко от подправки и бонбони "Виолетки" до мартеници и кремове за лице. Форуми на българите в Германия си разменят
Адреси на ресторанти и магазини за български продукти
а в Испания откриването на български ресторант в съседен град е достатъчна причина за емигрантите да предприемат дълго отлаганото пътуване до него.
"Иска ми се вафла "Мура", че да ми стане хубаво на душата, ама пътят до БГ е дълъг. И боза няма откъде да си купи човек. Ако си ходите по родните места, моля, пийте по една боза и за мен. Мерси!" Молбата е на българка емигрантка в Германия. Едва ли можем да наречем тези хора националисти в потреблението. Те са по-скоро мечтатели, които носталгично си припомнят вкусовете на своето детство.
Ако се опитаме да погледнем по-отблизо мотивите на хората да купуват български стоки, ще видим, че те са най-разнообразни. Мнозинството от тях смятат, че българските стоки предлагат добро качество и изгодна цена. "Българските дрехи са пъти по-качествени от турските и китайските, които заливат пазара", твърди един ентусиазиран потребител на български продукти. Наистина всичко зависи от сравнението, важното е, че зад подобен избор в случая има съвсем рационални мотиви. Огромното мнозинство от хората купуват български стоки, просто защото това е най-доброто съчетание на качество и цена, което могат да си позволят.
Сред потребителите на български стоки обаче има една неголяма група - 12.8%, която остава встрани от вниманието ни засега. Това са истинските националисти в потреблението. Те избират българските стоки не защото са по-евтини или по-качествени, не защото нямат друг избор, а защото
Искат да насърчат родното производство
Националистите в потреблението живеят главно в София и областните градове.
По-вероятно е да открием представителите на тази група сред хората с личен доход между 200 и 700 лв., сред служещите, а не сред безработните. Пенсионерите също имат достойно присъствие в тази компания. Може би защото не могат реално да участват с труда си в местното производство (както са го правили години наред), те са избрали консумацията на български стоки като заместител.
Дали обаче това не означава, че описваме група, която бавно напуска социалната сцена. По-скоро не. Наистина най-голям процент сред националистите в потреблението са хората над 61 години, но следващата най-голяма възрастова група е на хората между 18 и 30 години: 19.4%. Дядо и внуче споделят сходна потребителска нагласа, а това е сигурен знак, че българското ще бъде още дълго модерно. И ако това е интересно за производителите на български стоки и рекламните компании, които ще продължат да ни заливат с реклами в националистически ключ, то един друг аспект в поведението на тази група е по-интересно за обществото като цяло. И това са
Политическите нагласи
на националистите в потреблението.
Едва ли би било изненада за някого, че много от тях биха избрали "Атака" за свой представител в парламента. И все пак това не е първият им избор. Най-голяма популярност има ГЕРБ, а СДС и ВМРО се радват на по-голямо одобрение сред тях, отколкото сред хората като цяло, въпреки че остават под 4% бариера. Накратко, вотът им леко клони към дясното и може би това е причината да дават по-ниски оценки от българите като цяло на президента; все пак, генерално, неговата постоянна игра с патриотични символи и националистически настроения му осигурява по-скоро положителна, отколкото отрицателна оценка. И за да не остане грешно впечатление, втората най-любима партия след ГЕРБ е не дясна, а БСП. Националистите в потреблението се оказват отвъд лявото и дясното, но не и отвъд политическото. Те гласуват повече и се чувстват представени от съществуващите политически партии в по-голяма степен от българите като цяло. Така че национализмът няма скоро да си отиде нито като потребителско поведение, нито като политическа идеология. И все пак важно е, че националистите в потреблението едва ли ще избират радикални, дори и националистически, алтернативи. Това, което откриваме в тази малка група, е появата на един различен тип национализъм.
Всъщност днес да си националист в потреблението е модерно навсякъде. Така твърди Саркози отдясно, призовавайки французите към икономически национализъм и отбрана на "френските" стоки и производства. От ляво еколозите ни призовават да купуваме местни продукти, за да намалим вредните емисии.
Националистите в потреблението ни показват как национализмът може да се практикува прагматично. Вместо да стоим в ступор пред националните светини, можем да се ангажираме със съвсем дребни, но реални практики: да избираме български продукти, а не само славни исторически дати. Ако изобщо ни пука, но националистите в потреблението ни показват един със сигурност смислен начин да ни пука. А най-съществената промяна, която могат да предизвикат, е откриването на прагматичен проект, макар и облечен в националистическа символика.
събота, 4 октомври 2008 03:27:22