САЩ: измирането на вестници започна

E-vestnik - Свят
САЩ: измирането на вестници започна



Интересът към предизборните броеве на американските вестници беше само кратко пробуждане. Вестникарският бранш на САЩ е в дълбока криза. Броят на работещите в редакциите се намалява радикално, а някои издания скоро ще започнат да излизат само в Интернет. Собствениците наредиха свиване на разходите, а главни и отговорни редактори се изнервят от настъпващата криза. Как изглежда вестникарският пазар в САЩ и какво е бъдещето на печатните издания пише сп. “Шпигел”.
Писмото се появи два дни след изборите за президент. Беше написано от Джон Хюи, най-високопоставения шеф в редакцията на издателска група “Тайм” и беше адресирано до всички сътрудници на “Money”, образцовото елегантно икономическо списание на групата. „За съжаление трябва да ви уведомя, писа Хюи, че един дългогодишен колега – главният редактор на “Money” Ерик Шуренберг - напуска групировката “Тайм”. Оттеглянето му било „част от налагащите се промени, през които преминава концернът ни”. Накрая Хюи приключва с лаконичното: „Моля пожелайте му заедно с мен всичко най-добро.”
Това беше шок не само за редакцията на “Money”. Шуренберг е ветеран в издателството и е носител на доста журналистически награди. „Имал съм и по-добри дни, каза той пред конкурентното издание “Portfolio”. Първият залп от преструктурирането ме уцели право в гърдите.”
Засега Шуренберг е най-известната жертва на ескалиращата криза в американските печатни медии. Започнала преди време заради отлива на читатели и на рекламодателите в посока Интернет, сега тя се влоши от икономическата криза и не подмина и “Time Inc.” – най-големият издател на списания с повече от 120 издания (”Time”, “People”, “Sports Illustrated”). Дъщерната фирма на медийното чудовище “Time Warner” започна масови съкращения. Повече от 200 служители трябва да напуснат, т.е. 6 процента от целия персонал.
Подробностите все още не са известни, но “Time”, “Sports Illustrated”, “People” и “Fortune” вече се оглеждат за 90 редактори, които „доброволно” да разчистят бюрата си. „Това е предизвикателство, писа главният изпълнителен директор на “Time” Ан Мур в електронно писмо до служителите, пред каквото досега не сме се изправяли.”
В американската издателска сфера започна голямото разчистване. Загуби от милиони, съкращения, спешни продажби, свиване на тиражите и на рекламите, дори цялостно спиране на вестници: лоши новини има почти всеки ден.
Тази година бяха съкратени повече от 24 000 работни места само при всекидневниците. Няколко пъти седмично браншовата организация Mediabistro документира масовата сеч в специално издание – разбира се, в Интернет.
Загуби търпят почти всички големи имена
Рекламните обороти в печатния бранш се свиват, а тиражите падат все по-бързо. Последните данни на одиторското бюро на тиражите за приключилото през септември полугодие са ужасни: тиражите на 506-те най-големи американски вестници са спаднали средно с 4,6 процента – почти двойно в сравнение с 2007 година.
Отстъпление бележат почти всички прочути имена:
• “New York Times” – минус 3,5 процента,
• “Washington Post” – минус 1,9 процента,
• “Los Angeles Times” – минус 5 процента,
• “Chicago Tribune” – минус 7,7 процента,
• “San Francisco Chronicle” – минус 7 процента,
• “Boston Globe” – минус 10,1 процента,
• “Philadelphia Inquirer” – минус 11 процента,
• “Miami Herald” – минус 11,8 процента,
• “Atlanta Journal-Constitution” – минус 13,6 процента.
Само “USA Today” и “Wall Street Journal” отчитат печалби – но все пак по-малко от един процент.
Артър Сулцбергер, издателят на “Ню Йорк таймс”, не дава и дума да се издума за апокалипсис. „Гласове, на които може да се има доверие” в областта на медиите ще има винаги, заяви той неотдавна. Но още в следващото изречение се съгласи, че на вестниците не им остава нищо друго, освен “да започнат да се самоизяждат преди някой друг да започне да ги яде”. Или казано направо: измирането на вестници започна, а първият симптом е свиването на редакциите в цялата страна.
Това важи дори за изданието на Сулцбергер, което отдавна се бори с финансови проблеми и е под кръстосания огън на собствените си акционери. Тази седмица акциите на достойния вестник достигнаха 7,33 долара - най-ниската си точка за последните десет години. Пазарната цена на издателството падна до едва един милиард долара – почти една трета от това, което струваше през ноември 2007 година. Кланът Сулцбергер, който държи по-голямата част от контролния пакет на компанията, продължава да отхвърля слуховете за продажба.
Вместо това, в духа на „самоизяждането” на Сулцбергер, тази година “Ню Йорк таймс” съкрати 100 редакторски места. Повечето хора бяха придумани за „доброволна” оставка с обезщетения. Сред тях е и Линда Грийнхаус, кореспондентът-ветеран от Върховния съд на САЩ.
Носещите конструкции се пропукват и на други места. “Вашингтон пост” изпрати повече от сто от 785-те си редактори в предварителна пенсия. Едновременно с това вестникът увеличи офиса си в Белия дом около първия си специален уеб-репортер Крис Силиза.
Най-голямото издателство на вестници в САЩ “Ганет” (”USA Today”) има намерение да съкрати до края на декември десет процента от работните места в 84-те си издания, сред които са “Arizona Republic”, “Indianapolis Star”, “Detroit Free Press”. Това прави около 3000 сътрудници. Още през лятото “Ганет” освободи хиляда служители, а през миналата година общият им брой беше 3500.
Развлекателното списание “Entertainment Weekly” уволни 15 души от редакционния състав, в “National Geographic” броят им е 13. Дори “Playboy” се раздели (след обявените до този момент загуби от 10,4 млн. долара) с 80 сътрудници.
Внушителното издателство “E.W. Scripps”, собственик на десетки локални вестници, пресметна загуби от 21 млн. долара за тримесечие и задраска 400 работни места. Конкурентите от “Star-Telegram” и “Dallas Morning News” от Тексас дискутираха сътрудничество между редакциите с цел намаление на разходите.
От април “Christian Science Monitor”, който тази година чества стотния си рожден ден, ще излиза само в Интернет. Иронията на историята е, че през 1995 година реномираното бостънско издание беше едно от първите в САЩ, което можеше да се чете и в мрежата. “Всекидневните печатни броеве станаха твърде скъпи”, казва главният редактор Джон Йема.
Пред новата реалност се изправи и “US News & World Report” – третото седмично списание след “Time” и “Newsweek”. От следващата година то ще излиза само веднъж в месеца, като всяка седмица ще бъде обновявано в Интернет.
Това ли е отговорът на кризата? Коментаторът Фил Розентал от “Чикаго трибюн” нарича бягството на печатните издания в мрежата “интересно”. Според него решението на “Christian Science Monitor” е “експеримент, който се наблюдава от всички, които обичат да се ровят във вестниците”. Изводът му: “Всичко подлежи на промяна – включително това, дали един вестник трябва да излиза на хартия.”
Краткият бум “Обама”
Това със сигурност се отнася и за издателството “Tribune” с вестниците му “Chicago Tribune” и “Los Angeles Tribune” заедно с още една дузина локални издания. Концернът, който преди една година беше продаден на инвеститора Сам Зел, съобщи миналата седмица рекордна загуба за тримесечие в размер от 124 млн. долара. През същия период от миналата година е отбелязана печалба от 84 млн. долара.
Зел разпореди радикални съкращения и мерки за намаление на разходите във всички свои вестници. Само в бюрото на “Чикаго трибюн” във Вашингтон работата си загубиха четирима репортери, сред тях и носителят на “Пулицър” Джон Крюдсън. В “Лос Анжелис трибюн” деморализиращите стъпки изнервиха много от главните и отговорните редактори.
Зел твърди, че “невероятно трудната финансова и икономическа обстановка” му връзва ръцете: “Вестникарският бизнес страда от невероятен отлив на рекламодатели, и “Трибюн” не е изключение”. Той обмисля дали да не продаде прочутия “Трибюн тауър” – неоготическия небостъргач, емблема на вестниците в Чикаго.
При това американските издания преживяха сензационно, но за съжаление краткосрочно, възраждане на интереса на читателите. В деня след избирането на Барак Обама за президент на САЩ повечето вестници по будките бяха продадени за няколко минути. В последствие повечето издателства отпечатаха милионни тиражи и ги предложиха като “възпоменателни екземпляри”. Един брой на “Ню Йорк таймс” от 5 ноември струваше 14,95 долара, а отпечатък на първа страница в рамка стигна до 299 долара.
Разбира се, временното повишаване на тиражите не промени нищо по отношение на напредващата криза. Дори новинарската агенция “Асошиейтед прес” – прастарата американска институция, която дължи една четвърт от оборота си на вестникарския бизнес – попадна във водовъртежа. Повече от сто издания съобщиха, че прекратяват абонамента си за “Асошиейтед прес” по финансови причини. Главният редактор на “Star-Ledger” в Нюарк Джим Уилс е изчислил, че за цената на информациите на агенцията може да назначи най-малко десет нови редактори.
Бумът “Обама” от по-миналата седмица вече е само спомен. В четвъртък цената на брой от “Ню Йорк таймс” от деня след изборите в “Ebay” падна от повече от 500 на пет долара. А и желаещи да наддават нямаше.
18.11.2008

сряда, 19 ноември 2008 00:01:00