Георги Лозанов, медиен експерт, пред „Кеш": Посланието на клипа ме изненада

Кеш - 9 стр.
Георги Лозанов, медиен експерт, пред „Кеш": Посланието на клипа ме изненада



Внушението на Сергей Станишев в клипа - не ме мислете за млад рокер, който кара мотор и харесва НАТО и Европейския съюз, а ме мислете за ватман, който кара софийски трамвай
- Г-н Лозанов, каква е вашата професионална оценка за клипа, който рекламира 47-я конгрес на БСП?
- За мен този клип е изненада от гледна точка на посланието и на таргета, който пакетира, защото на мен ми се струваше, че БСП се опитва да делегира влиянието си върху по-младите и по-активни представители на обществото. Този клип е връщане към „бузлуджанския" електорат, към пенсионерите, към старите комунисти. Клипът е даже извинение пред тях, че БСП е тръгнала в друга посока във връзка с нашата евроинтеграция, нуждата от реформи, НАТО и прочие. Клипът трябва да каже, че БСП продължава да бъде вярна на същите тези партизански идеи, които звучат заедно с музиката от филма „На всеки километър". Излиза образът на пенсионера, който носи в сърцето си комунистическия манифест, а също и че Сергей Станишев не ги е изоставил, не ги е забравил, а продължава да им принадлежи. За мен това е извън ролята и посоката, в която са шансовете на БСП.
- Какво в клипа Ви накара да мислите, че става дума за извинение?
- Там се появява един възрастен човек, който носи в сърцето си идеите на социалистическата партия, цялата ретростилистика, дори Стефан Данаилов играе един вече възрастен и уморен човек, койтго не може да тича, както едно време, след трамвая. Това е една приемственост между онзи бате Серги от „На всеки километър" и този бате Серги, който в момента е шеф на партията.
- От какви позиции е отправено посланието на клипа?
- От една партия, която се е изплашила, че ще изпусне твърдия, възрастен електорат и че трябва Сергей Станишев да се превърне в лице, разпознаваемо за този електорат. Една партия, която не иска от електората си да има собствено желание за промяна, доколкото въобще го е имала, която изведнъж се сеща, че е по-добре преди изборите да заложи на нещо твърдо и сигурно, което през десетилетията винаги е осигурявало властта й. Този клип е връщане назад във времето и търсене на ресурс там. Това за мен е малко паническо послание пред този конгрес. Разбира се, този клип трябва да покаже, че Сергей Станишев е мъдър ръководител, тип кормчия, както едно време се казваше от старите политически лидери, само че не кара влак, което е по-класическата метафора, а този влак е олекотен като трамвай, който той управлява. Имаме най-мощното харизматично лице на БСП - Стефан Данаилов, но силна е предимно неговата персонална харизма, която влива в харизмата на партията и нейните ръководители. Това е едно присвояване обратно на Сергей Станишев към това твърдо, червено, останало от партизанските времена, ядро на партията. Той няма да може да се измъкне от него и да има друга посока на развитие или така да се каже - не ме мислете за млад рокер, който кара мотор и харесва НАТО и Европейския съюз, а ме мислете за ватман, който кара софийски трамвай.
- Ще успее ли клипът да привлече твърдия електорат?
- Да, смятам, че ще ги разчувства. Клипът е сантиментален, несъмнено. Драматургично има много, ако не провали, то поне неясноти - например защо този трамвай е празен, какво трябва да каже това, защо Стефан Данаилов го изпуска и това значи ли, че Стефан Данаилов се е отказал от БСП и в последно време, така изведнъж преди изборите се е сетил, че може да се върне. Драматургичните неясни ходове поставят въпроси, които разсейват посланието, съвсем го олекотяват и обезсмислят. Но важен е общият сантимент, важно е, че се казва, че политическите идеи от този стар революционен тип продължават да бъдат идеите на Станишев.
петък, 21 ноември 2008 04:49:36