Поглед - 18 стр.
Милена Милотинова: Никога не е късно за журналистика
Евелина СТРАХИЛОВА
От екология се интересуват над 50% от хората в страната
Милена Милотинова е родена в София. Завършила е Българска филология в СУ „Климент Охридски", специализирала в Би Би Си и Ен Би Си. Работила е като журналист В БНТ - била е Водеща на „По света и у нас" и „Екип 4" по Канал 1. Автор на документалните филми „Само защото бяха българи" и „Хроника на едно национално предателство". Депутат в 39-ото НС -избрана с листата на НДСВ. Била е пиар на Държавната агенция по туризъм. В момента е директор на телевизия VTV
***
-Г-жо Милотинова, VTV стартира преди месец и половина. Оправдаха ли се очакванията ви?
- Екипът на VTV е млад, хората са инициативни, имаме много собствени предавания в 24-часовата програма, а това определено е достойнство. Много по-дълго време от месец и половина трябва на една нова медия, за да се утвърди на пазара. Особено на нашия пазар, където има стабилна конкуренция. Твърде много телевизии се борят за интереса на няколко милиона български граждани. Което. от една страна, е добре, защото зрителите могат да избират. От друга страна обаче, това прави по-трудно утвърждаването на всяка нова медия на пазара. Но ние определено смятаме, че има информационна потребност от телевизия като VTV и тя ще заеме мястото си на пазара.
- Как ще се развива телевизията занапред?
- Към настоящия момент имаме над 10 собствени предавания - за екология, икономика, култура. Мислим и за още.
- Имате ли обратна връзка с аудиторията ви? Смятате ли, че българинът вече е започнал сериозно да се интересува от екология?
- Имаме проучване на „Сова Харис", което показва, че повече от 50% от хората се интересуват. Нормално е наистина хората все повече да се интересуват от качеството на живота, който водят - каква храна купуват, какъв въздух дишат, каква вода пият; дори предприятията, които държат на имиджа си, все повече инвестират в екология.
- Директор на телевизия не е ли доста административна длъжност? Не ви ли липсва
тръпката на правенето на телевизионна журналистика, на документални филми?
- Директор наистина е административна длъжност. През годините обаче успях да натрупам медиен опит. който сега ми е полезен. А за документалните филми и телевизионната журналистика никога не е късно. В момента обаче по-важно е да се структурира медията ни, да се осигури възможно най-доброто разпространение на програмата - знаете, че на пазара има десетки кабелни оператори, с които това трябва да се преговаря. И за тази работа се иска хъс. До момента сме осигурили едно доста добро покритие на страната - могат да ни гледат в повечето кабелни мрежи в отделните градове, но процесът на разширяване на разпространението продължава.
-Защо избрахте да оглавите точно екологична телевизия? Досега такъв тип медия не е пробивала на българския медиен пазар. Не е ли голям риск?
- И риск, и предизвикателство. Всъщност, когато бях поканена да се присъединя към този проект, вече беше определена насочеността на телевизията в областта на екологията. Освен сутрешен блок. новини и филми, VTV има една линия предавания, посветени на теми като управление на отпадъците, замърсявания, качеството на храните и т.н. От 1 декември пускаме няколко поредици от документални филми на History Channel, чиято премиера у нас ще се състои именно по VTV -това са поредиците „Вселената", „Живот след хората", „Големите бедствия". Те разказват за унищожителните цунами, падащи астероиди, зачестилите урагани, петролния апокалипсис, космически сблъсъци. В момента излъчваме поредицата „Големи идеи за малката планета". която разказва за производства на екологичночисти продукти и стоки за бита.
- Твърди се, че воденето в ефир е „телевизионна болест". Като че ли обаче вас ви е подминала, след като с лекота оставихте ефира и влязохте в парламента като политик?
- Някои наистина мислят, че е болест. За мен воденето на новините в БНТ беше просто много отговорна работа. Щастлива съм, че имах възможност години наред да работя с един много добър екип в „По света и у нас". Човек обаче не бива да стои на едно място прекалено дълго. Аз никога не съм мислила, че ще се пенсионирам в новините на БНТ - не би било нормално. В крайна сметка животът в днешно време е толкова динамичен. Понякога е необходима промяна. Четирите години в българския парламент и същевременно в Парламентарната асамблея на Съвета на Европа (ПАСЕ) бяха безценен опит за мен. Като журналист съм правила доста репортажи и в нашия парламент, и в ПАСЕ. После професионалната съдба просто ме постави от другата страна - не на интервюиращия. а на интервюирания. Но и в двете роли се чувствах добре.
- Успявате ли да предадете част от телевизионния си опит на новинарите във VTV?
- Доколкото ми остава време за това - мисля, че успявам. Разчитаме много и на Нина Спасова, която оглавява новинарския блок и има не по-малко опит. Но и самият ни новинарски екип, макар и малък, е много добър. Повечето от журналистите дойдоха след конкурс, на който се представиха отлично. Бях приятно изненадана, че част от тях се изявяват не само като репортери, но и сами монтират материалите си. Иначе, в днешно време работата на репортерите е много по-улеснена - има повече информационни източници и по-модерна техника.
- Били сте пиар на Държавната агенция по туризма. Смятате ли, че екотуризмът има бъдеще в България?
- Да. Определено. България е една от най-красивите страни с най-благоприятен климат. Във
VTV имаме туристическо предаване, което показва тези достойнства на страната ни и възможностите за планински, екстремен, еко или алтернативен туризъм - както искате го наречете. Казва се „Пътеката", излъчва се в петък следобед, повтаря се в неделя в 14,30 и няма аналог в телевизионния ефир както с профила си, така и с динамиката си. с интересния си монтаж.
- Необходими ли са спешни промени в закона за туризъм?
- Подготвяше се нов закон, но не съм проследила дали е приет. Но всъщност проблемите не са в закона или поне не само в него, защото винаги може законът да се осъвремени с поправки. Може би по-скоро трябва да има обща визия за развитието на този отрасъл у нас. около която да има съгласие както на неправителствените и браншовите организации в тази сфера, така и на държавните институции, които имат пряко отношение към него - а това са освен ресорната държавна агенция, и Министерството на регионалното развитие и благоустройството (МРРБ), на околната среда и водите (МОСВ), министерствата на икономиката, на културата и т.н. А иначе и рекламният I бюджет на България като туристическа дестинация е доста ограничен - докато на нашата съседка Турция например е 120 млн. долара, българският е 2 млн. евро (ако не се додаде в края па годината и още малко от т.нар. излишък).
- Като депутат в 39-ото народното събрание и председател на Комисията по медии сте участвали в поправките и промените в ЗРТ, сега сте потърпевша. Съжалявате ли за някоя поправка, в която сте участвали?
- Запозната - да. Потърпевша - не, напротив. Както всеки закон, така и този трябва да се спазва. Той гарантира плурализъм на мнения и липса на тенденциозност или едностранно представяне на темите. Има норми за рекламата, регламентира правомощията на регулаторния орган. Фактът, че законът и в частност промените в него, които направихме, действат и днес, е достатъчно красноречив.
***
Другите за нея
Цветанка Ризова:
Познаваме се от времето, когато водеше новини. Тогава ми правеше впечатление как успяваше да придаде истински делови дух на емисиите, с приятен вид и авторитетно присъствие. С интерес следях документалните й филми, дори и до днес ги помня. Тя е изключително амбициозен човек. Стискам й палци в новото й амплоа.
Бойко Василев:
Помня перфекционизма на Милена в изпипването на емисията. Тя се впиваше във всяка запетайка с невероятна страст. Имаше много професионални лица и аз с удоволствие гледах Милена съдебния репортер, Милена автора на филми за Македония и Милена водещата на „По света и у нас". Чакам сега да видя и Милена мениджъра.
в. Поглед – стр. 18
събота, 22 ноември 2008 05:40:41
събота, 22 ноември 2008 г.
Милена Милотинова: Никога не е късно за журналистика
Етикети: в. Поглед
Абонамент за:
Коментари за публикацията (Atom)
Няма коментари:
Публикуване на коментар