В коя каца бръкна Коритаров и колко са корумпираните журналисти?

E-vestnik - България
В коя каца бръкна Коритаров и колко са корумпираните журналисти?



Уволнението на Коритаров дойде като изненада, а нещо такова беше назряло отдавна в медиите. Ситуацията е забавна – един от българските богаташи, Валентин Златев, определян с етикета “олигарх”, шеф на петролната компания монополист в България, става причина да бъде уволнен един от най-известните (но не и най-безспорните, заради принадлежността си към бившата ДС) телевизионни журналисти. Откъдето да го погледнеш, Коритаров е жертва на богаташа. Честният журналист срещу богатия изедник… Такъв образ на случая изглежда най-лесен за възприемане. Само че нито Коритаров е целият в бяло, нито Златев. И двамата са омацани в едни работи… Всички вестници цитираха формулировката на Нова ТВ за уволнението – “Неспазването от страна на водещия на принципите на журналистическия плурализъм и използването на телевизионния екран за лични цели”. Коритаров отрече да има нещо такова и дори е отказал да подпише заповедта за уволнението си (по-точно за прекратяване на договора си). Открито в защита на Коритаров се обяви само Българският хелзинкски комитет и призова в писмо до вестниците Съвета за електронни медии да проучи случая, защото има съмнения за извънпрофесионални мотиви за уволнението. И още - че не става ясно за какви точно „лични цели” г-н Коритаров е използвал екрана на Нова телевизия и с какво е нарушил принципите на журналистическия плурализъм. Формално погледнато би трябвало да се докаже вина на Коритаров, преди да бъде уволнен. Но в тази “материя” доказателствата рядко има, те са нещо относително и един собственик на медия има правото да реши да се раздели с някой журналист, дори само заради съмнения за непочтена игра. Какво е искал водещият на “Здравей България” от Валентин Златев Подробности за това какво точно е правил Коритаров не дадоха нито от Нова ТВ, нито от Лукойл, само частично потвърдиха информацията, излязла във в. “Уикенд” ден преди уволнението. Коритаров поискал среща с Валентин Златев и вместо покана за участие в предаването по някакъв проблем го изненадал с оферта за бизнес. Коритаров предложил на Златев да купи 100 дка земеделска общинска земя в района на Самоков и Боровец. Идеята била да направят общо дружество, като от цялата сделка Коритаров ще спечели към 3 млн. лв. комисиона. Златев отхвърлил предложението. Георги Коритаров. Снимка: Булфото Диана Дамянова, зам.-шеф в “Лукойл”, която отговаря за връзките с обществеността на компанията, каза след уволнението пред агенция “Фокус”: „Не съм чела публикацията в „Уикенд” и нямам никаква идея за нейния произход. Но ние сме пратили преди една седмица официално писмо с много подробности по случката в Нова телевизия. Това, което казват, че пише в публикацията, в някаква степен отговаря на нашето писмо”. Обясненията на Дамянова могат да развеселят всеки експерт познавач на медиите и пиара. Тя не била чела публикацията в най-тиражния български вестник, която пряко засяга шефа на нейната компания… Но Дамянова потвърди по същество написаното в “Уикенд”. До думите й, “Коритаров предложи на Златев една сделка, която, меко казано, е нечиста и незаконна, разбира се Златев му отказа. Това напрегна техните отношения и той започна да отправя от ефир покани към Златев в стил – да му вдигне телефона.” В. “Уикенд” пише, че посещението на Коритаров е записано от охранителните камери в сградата на “Лукойл”, дори в кабинета на Златев, където се вижда как Коритаров показва с пръст върху скицата с имотите. Това звучи логично и със сигурност навсякъде в сградата има видеокамери, а играч като Златев няма да остави без запис такова посещение. Коритаров прави две предавания, в които засяга теми, свързани с бизнеса на Златев. В първото от тях шефката на съвета на директорите на Топлофикация Правец разказва за безобразия на фирма на фамилията Златеви в градчето. Публична тайна е, че фамилията Златеви владее Правец. Бащата на Валентин Златев е бивш секретар на градския комитет на партията в града-родно място на Тодор Живков. Тоест човек, ползващ се с личното доверие на бившия едноличен диктатор на България. Георги Коритаров с шефката в Нова телевизия Силвя Зурлева. Снимка: Булфото Бизнесът на Златев в Правец все пак е локален проблем. Но бизнесът на компанията “Лукойл” в България, чийто шеф е Валентин Златев е национален проблем. (Както вече няколко пъти Evestnik писа, “Лукойл” прави бензина и дизела у нас с най-евтиния петрол на средиземноморския пазар, внос от Русия. А продава бензина и дизела на едро на цени еднакви и дори по-високи от европейските (виж тук). В резултат дори цената на дребно на бензина и дизела е по-висока от тази в няколко европейски страни и т. н.). Вместо да се занимае с “Лукойл” от гражданска позиция, като независим журналист, Коритаров (а това се отнася и за много други медии и журналисти), засяга Валентин Златев, след като му е отправил бизнес оферта. Мотивите оставят съмнения. Тоест действията му могат да се тълкуват като подсещане, натиск или направо като рекет, както всъщност го е нарекъл в. “Уикенд” – “Рекет за 3 млн. лв.” Колко журналисти в България се занимават с този род бизнес? Да правят предавания, “разследвания”, да задават въпроси, с които да принуждават бизнесмени, фирми и компании да си плащат, за да бъдат оставени на мира? Спорове и съмнения за целите на едно и друго предаване са възниквали и след предавания на Валя Ахчиева, Бареков и др. А във вестниците спорните публикации са прекалено много. Този род дейност в съвременната журналистика е толкова разпространена, че в който и момент някъде да се появи компрометираща публикация за някой бизнесмен или компания, веднага изникват съмненията, че съответната медия “го гърби” за пари или за нещо друго. Няма разкрития от граждански, от журналистически позиции, всичко е бизнес и далавери – това е преобладаващото мнение в колегията. Георги Коритаров с партньорката си в “Здравей България” Лора Крумова. Снимка: Булфото Недосегаеми за медиите Има няколко компании на пазара, за които по правило не се появяват критични публикации в медиите, а те дават много поводи за това. Такива са “Лукойл”, “МТел”, винпром “Пещера”, такива са няколко едри бизнесмени като Христо Ковачки и Васил Божков. Споменатите компании са едни от най-големите рекламодатели в медиите и макар да дават повод за недоволство или да са свързани със скандали (като винпром “Пещера” -обвинения за фалшиви бандероли и компрометиращите записи от НСБОП, които вкараха в затвора един от зам-шефовете на службата и доведоха до оставка на министъра), тяхното присъствие в медиите е изцяло положително, с поредици от пиар интервюта. Такова е и с двамата “олигарси” Ковачки и Божков. На тях никога, по никакъв повод не им задават нелицеприятни въпроси. Те се появяват в медиите само когато те решат, по начин, по който те искат. Едва ли някой в журналистическите среди се е осмелявал да ги рекетира. Най-много да се е стигало до закачки, които да ги подсетят, че трябва да обърнат внимание на съответната медиа. Те са си постлали в медиите, без да има нужда да се стига до рекет. Техните експерти по пиар са им създали изцяло положителен образ – на благотворители, предприемачи (например Ковачки беше лансиран дори като посланик на книгата и член на жури на литературен конкурс). Неотдавна, преди задържането на Ковачки, медиите излязоха като в един залп с неговата покана да дойдат данъчните да го проверят. Вероятно до него е стигнала новината какво му престои и той е пуснал изпреварващ удар във вестниците. Новината с поканата на Ковачки да дойдат да го проверят сама по себе си не е нещо сензационно или дори от първостепенна важност. Но “24 часа” излезе с портрета на Ковачки и грамадно заглавие на първа страница. Това стана дни преди да му бъде определена рекордната гаранция от 300 000 лв., намалена впоследствие на 200 000 лв. Георги Коритаров с Римун Овчаров. Снимка: Булфото При появяването си при Бареков преди година, Васил Божков получи въпроси, каквито му бяха нужни, за да съобщи онова, което му трябваше – че е излязъл от хазартния бизнес и др. Всички вестници на другия ден бяха извели в заглавия именно това. А скандалните му изказвания в студиото от типа “Мога да си счупя антиките ритуално на площада”, въобще не бяха цитирани. Отношенията на медиите към големите компании и бизнесмени са мазни и сервилни. Коритаров си е пъхнал пръста в скърцаща врата и е пострадал, вероятно свикнал да постига успех в подобни начинания с по-дребни фигури от Валентин Златев. Ще хванат ли журналист с белязани пари? Колко са още като Коритаров? Този род журналисти и предавания не са много на брой. Натрапващото се присъствие в телевизионните студия на едни и същи фигури може да се тълкува като платено сътрудничество на телевизионни водещи с определени политици или бизнесмени. Натрапващото се присъствие във вестниците на някои политици или бизнесмени и отношението към тях също прави впечатление. Журналистите не са нещо различно от хората с други професии. Както има корумпирани лекари или учители, така има и корумпирани журналисти. Дори професионалната среда на журналистите е много повече пресечна точка на корупцията, отколкото другаде. Георги Коритаров с Волен Сидеров. Снимка: Булфото В това отношение журналистите, които взимат пари, се делят на две групи. Когато някой от тях работи за заплата или по договор и взима пари зад гърба на издателя си, той прави същото, което един корумпиран лекар или полицай. Един лекар, примерно, взима пари на ръка, за да извърши нещо, за което му се плаща. Един журналист в подобен случай взима пари, за да направи рекламна публикация, пиар интервю или статия, или да очерни някого. Това става без знанието на работодателя – вестник или телевизия. (Коритаров формално спада към тази категория, но той не е толкова елементарен. Той не иска пари на ръка, той прави бизнес-предложения). За разлика от този род журналисти, има вестници или медии, в които самите издатели се занимават с подобен род печалбарство и рекет. Те атакуват някой политик, бизнесмен, компания, докато си платят. Нареждат на редакторите и журналистите, и започва “гърбене”. В случая плащането е съвсем официално – с фактура и рекламен договор. Понякога съответният журналист, който е “гърбил” съответната личност, може да получи някоя комисиона за реклама, но основното прибира издателя. Повечето вестници у нас, освен с пари от сивия сектор, се издържат по този начин. В големи издания обаче, чиито издатели не се ангажират с подобна “политика” и рекет, тези възможности са оставени в ръцете на шефовете на съответното издание. Например германският издател на “Труд” и “24 часа” нееднократно е декларирал, че не се меси в редакционната политика. По съдържанието на двата вестника може да се съди, че това е точно така. Но много публикации оставят съмнения, че не са от “чисто сърце” (в Evestnik неведнъж е писано по темата, виж тук и тук). Може би наближава денят, когато ще заловят журналист с белязани пари, така както са залавяли лекари и др. Но той ще е дребна риба. Големите риби не влизат в мрежата. Уволнението на Коритаров е един положителен акт, доколкото пресича опитите на журналисти да рекетират и да превръщат професионалните си ангажименти в печалбарство и бизнес. Има обаче един въпрос – защо Коритаров не беше уволнен още преди години, когато стана ясно, че е бил активен сътрудник на бившата ДС, автор на доста противни доноси за свои колеги? Години наред в предаването му се разискваше темата за службите и интригите в МВР, вървяха едно след друго предавания, които са определяни като манипулативни и т. н. Симптоми и съмнения за мотивите за професионалната му дейност е имало отдавна, но собственикът на телевизията реагира чак на оплакване от Валентин Златев. Има и още един въпрос – ще се уплаши ли някой от това уволнение? 22.11.2008
неделя, 23 ноември 2008 00:01:00