Europeana - европейската дигитална библиотека

Дневник - Компании&Финанси - VIII стр.
Europeana - европейската дигитална библиотека

Мариана АСЕНОВА

Tази седмица едно своеобразно обещание, дадено в разгара на лятото от европейския комисар по информационното общество и медиите, става факт. Тогава в официално разпространено прессъобщение на Европейската комисия беше публикуван цитат, в който Вивиан Рединг казва: „Моята цел е до края на годината да бъде открита Европейската дигитална библиотека с богато съдържание, наречена Europeana.“ Тази дигитална библиотека вече е факт. Прототипът Europeana стартира официално на 20 ноември в Брюксел в присъствието на председателя на Европейската комисия Мануел Барозо, естествено на комисар Вивиан Рединг, на министри на културата от страните - членки на Европейския съюз, както и на представители на национални културни институции. Гостите на представянето в сградата на Кралската библиотека на Белгия са сред първите, които виждат през Europeana дигиталните версии на някои от най-значимите археологически артефакти. Работата по проекта за събирането в една платформа на европейското културно наследство започва през юли 2007 г. Две години по-късно мечтата по думите на комисаря за информационните технологии да бъде създаден единен портал, който да обединява дигитална библиотека, музей и архив, се сбъдва. Този портал дава на потребителите свободен достъп до внушителния брой от 2 млн. дигитални заглавия. Богатото съдържание далеч не е ограничено до текстове - архивни документи, ръкописи, книги или вестници. Сред милионите заглавия има филми, аудио, фотографии, картини, географски карти. Europeana събира на едно място дигиталните копия на книгите, които пазят националните библиотеки на страните -членки на Европейския съюз, както и изключително богата колекция от цифровизирани варианти на вечни произведения на изкуството. И всичко това, както биха се изразили феновете на технологиите, не на една ръка, а на един клик разстояние. Или, както заяви Вивиан Рединг, „Европейската дигитална библиотека ще предостави бърз и лесен начин за достъп на хората до европейски книги и изкуство както в тяхната родна страна, така и в чужбина. Тя ще позволи на чешки студент да преглежда фондовете на Британската библиотека, без да ходи в Лондон, или на
ирландски любител на изкуството да се приближи до „Мона Лиза“, без да се реди на опашка в Лувъра.“ Разработката на портала Europeana е основната част от Инициативата i2010, приета от Европейската комисия през 2005 г. с цел равен достъп на всички до културното наследство на Стария континент. Съдържанието, което в момента порталът предоставя, е избрано от това, което вече е дигитализирано от съответните музеи, библиотеки, архиви и други институции в Европа. Целта на прототипа е да представи „експонати“ във всички области на културното наследство.
Интерфейсът на сайта е многоезичен, като първоначално е осигурен достъп на френски, английски и немски. Намерението на екипа е постепенно да се добавят и разработки на други европейски езици. Според заложените в проекта цели към 2010 г. порталът трябва да осигури директен достъп на потребителите до тройно повече, или 6 млн. дигитал-ни заглавия - аудио, видео, фотографии, книги, архивни единици. Естественият въпрос при такъв тип проекти е как се (само)финансира проект с такъв мащаб. След старта на портала една от основните цели на проекта е създаването на бизнес модел, който да осигури функционирането му. Няма как да останат встрани и държавните институции на национално ниво обаче. Те са тези, които трябва да направят основните инвестиции, за да се увеличи капацитетът за цифровизация. И заедно с частния сектор да направят националните културни колекции достъпни както за своите граждани, така и за жителите на другите държави от Европейския съюз. Тук е моментът може би да припомним, че през август, когато обеща, че порталът ще тръгне до края на годината, комисарят по информационното общество и медиите настойчиво призова националните институции да увеличат финансовите средства, предназначени за цифровизация, и да планират материалите, които ще бъдат дигитализирани. Вивиан Рединг предупреди, че много страни все още не разполагат с методи, технологии и опит, необходими за запазването на културните артефакти в електронен вид. Опасност, която може реално да лиши бъдещите поколения от достъп до културното наследство. Самата Европейска комисия потвърди своя финансов ангажимент в тази област. По линия на Програмата за научни изследвания на ЕС тя ще предостави на страните членки за две години (2009 - 2010) сума в размер на 69 млн. евро. Средствата са предназначени изключително за цифровизация на културни артефакти и разработка на електронни библиотеки. Отделно за същия двегодишен период са предвидени средства и по Програмата за конкурентоспособност и иновации. Около 50 млн. евро ще бъдат изразходвани за подобряване на достъпа до културното наследство на Европа. В същото време експертите са изчислили, че цифровизацията на 5 млн. книги в европейските библиотеки ще струва на данъкоплатците 225 млн. евро, или в пъти повече от средствата по двете програми. Отделно предстои разработка и прилагане на общи стандарти за съвместимост между различните източници и бази данни и Europeana. Отворени стоят и въпросите с авторските права. И ако на някого 5 милиона книги или 10 милиона евро му се струват прекалено много, ще отбележим, че по приблизителни данни европейските библиотеки пазят над 2.5 милиарда книги. А само около 1% са дигитализирани. В същото време всеки, който вече е „разгръщал“ страниците на първата отпечатана книга - Библията на Гутенберг, на уебсайта на Британската библиотека, е повече от убеден, че си струва усилията. Както на национално ниво, така и на ниво Европейски съюз. Доказва го и фактът, че някои страни вече предприеха конкретни действия в тази посока. Отличниците са Словения, Словакия, Литва и Финландия. От миналата година в Словения действа закон за публично-частно партньорство, който позволява на частния сектор да участва в проекти за цифровизация в обществени институции. С пари от европейските структурни фондове бивш военен комплекс в Словакия е превърнат в център, в който роботи „обръщат“ страниците на книгите. Финландия и Литва също използват средства от фондовете, за да финансират цифровизацията на културно наследство. А ние? Отворете www.europeana.eu…
четвъртък, 20 ноември 2008 04:13:40