На безсилието ушите са големи

Капитал - 26 стр.
На безсилието ушите са големи

Александър КАШЪМОВ

Дали покрай превръщането на "Биг брадър" от знак за тревожещ тоталитаризъм в реалити шоу, или покрай провала на публичните институции да гарантират правата на гражданите, но чувствителността към някои теми се притъпи.
Споменът за следенето и подслушването на хората от режима преди 1989 г. като че ли избледня през последните години. Залагайки на приспаната бдителност на хората, в началото на тази година МВР заедно с Държавната агенция за информационни технологии и съобщения прие наредба, с която задължава мобилните оператори и интернет доставчиците да запазват данни за електронните съобщения на хората (Наредба 40). Накратко, това означава, че полицията и службите за сигурност ще мо-
гат без каквото и да било разрешение и контрол да видят с кого си говорите по ICQ-то или Skype-a и си пишете мейли. Какбо гласи Наредба 40 Според наредбата всички интернет провайдъ-ри и мобилни оператори са длъжни да пазят данни за всички съобщения и повиквания за период от една година. Достъп до информацията за кореспонденцията ни в национален мащаб има МВР, обозначен в чл.5 като „пасивен технически достъп чрез компютърен терминал". В официални изявления по въпроса ни утешаваха, че този режим започва от март 2009 г. Истината е, че спрямо мобилните съобщения наредбата вече действа. От догодина ще започне прилагането й спрямо интернет комуникациите. Друга подчертавана утеха е, че съдържанието на съобщенията не се разкривало. Наистина подлежащите на запазване и на споменатия достъп данни са свързани само с това кой, на кого, откога и откъде е писал или звъннал, или дори само го е набрал. Резултатът е, че някой, който си седи удобно в служебното кресло, може да напише за нас доста по-добра история за последната година, отколкото ние сами за себе си. В правото на защита на личните данни това се нарича профилиране. На този фон се явява дребна краска към сюжета това, че целта на запазването на електронните данни е прекалено широко формулирана в наредбата, като е отишла отвъд разкриването на т.нар в Директива 24 от 2006 г. сериозни престъпления и се е разпростряла до престъпления изобщо. Дребна е и защото бездруго, ако никой не контролира предвидения достъп чрез компютър до събираните електронни данни, няма как да се знае и с каква цел някой ги гледа.
Кампанията Срещу така приетата наредба организации от гражданското общество протестираха публично. Наредбата бе атакувана във Върховния административен съд (ВАС) от не-правителствената организация Програма достъп до информация (ПДИ). През лятото тричленен състав отхвърли жалбата, без да се произнесе по спора за съответствие с конституцията и Европейската конвенция за правата на човека. Миналата седмица след жалба на ПДИ делото бе разгледано от петчленен състав на ВАС. Законният срок за решението е 30 дни. Междувременно въвеждането на директивата в тези страни - членки на ЕС, където това е извършено, бе посрещнато с ответни правни действия. Ирландия атакува самата директива пред първоин-станционния съд в Люксембург, докато в Германия и Унгария са заведени дела пред конституционните съдилища. Проблемите Засега България е единствената страна в ЕС, в която директивата е въведена с наредба, а не със закон. Проблемът тук не е просто в противоречието с чл.32 от конституцията, а че смисълът на тази норма е следният - в демократичното общество не може наблюдаващите сами да определят правилата на наблюдението. Също така смисълът на приемането на акт на парламента е в това, че там се провежда дебат между законно избраните представители на суверена. Директивата не решава кой и как да получава достъп до съхраняваните
електронни данни. Напротив, тя изрично препраща към Европейската конвенция за правата на човека по този въпрос. Достъпът само чрез компютърен терминал, т.е. автоматично, а не при поискване и ясна процедура, е най-голямото нарушение на изискванията на конституцията, конвенцията и Закона за защита на личните данни, което може да бъде измислено. Директивата въвежда като цел на запазването на данните разкриването на „сериозни престъпления", нашата наредба разширява този термин до всички престъпления. Също така профилирането е строго забранено от правото - това е смисълът на защитата на личните данни. Особено когато е на неимоверно широк кръг хора и може да се върши без процедури, без гаранции. В целия този контекст смайващото е, че вместо да направи стъпки за решаването на проблемите, правителството внесе проект за изменения в Закона за електронните съобщения, на който Наредба 40 е основана, с които разширява целта на ползването на електронните данни. Ако проектът се приеме вече законно, личните данни на всички ни ще се използват не само за разкриване, но и за предотвратяване на престъпления. Началото на едно досъдебно производство се дава от прокурорско постановление, обаче кога някой започва „да предотвратява" престъпления - това никой не знае.
Някои избоди В случая под въпрос са поставени и човешките права, но не само. Широко дефинираната власт на правоохранителните органи да се намесват в личната сфера на хората без гаранции за законност е средство за тяхното отклоняване от основната им задача - борбата с престъпността. По парадоксален начин, тясно и ясно формулираните функции помагат за целенасочената дейност, а широко и размито формулираните са източник на евентуални нарушения, злоупотреби, бездействие и корупция. Да не забравяме, че най-добре противодействащите на престъпността държави са формулирали най-тясно правомощията на своята полиция. ¦ К
в. Капитал – стр. 26
събота, 22 ноември 2008 05:04:25