Кажи ми кой ще е мениджър...

Капитал - 52 стр.
Кажи ми кой ще е мениджър...

Деница САЧЕВА*

...за да ти кажа каква е компанията
"София? Столицата на мафията!", възкликва една професорка no PR от университет в Макао, когато вижда визитката ми. За кой ли път се налага да обяснявам, че България не е центърът на престъпността в Европа, и който истински се е загрижил за организираната престъпност, трябва да я разглежда като международно явление, а не като частен проблем на едно слабо правителство. Това се случва по време на 18-ия Световен конгрес на Международната асоциация на PR специалистите (IPRA) в Пекин, който беше белязан от култа към имиджа на страната. Десетки пъти преди съм изпитвала горчивината на това страната ми да я няма на картата, да бъркат София с „Букарест" или „Будапест" и България да добива очертания само когато кажеш „Стоичков" или „Бербатов". Макар темата за образа на страните и държавите да не беше официално включена в програмата на конгреса, събрал повече от 400 участници от над 50 страни, китайците направиха показен спектакъл за това как политици, бизнес, журналисти и PR практици могат да имат една мечта и да работят за един свят. Добър пример в това отношение е сформирането на „олимпийски комитет" от най-добрите PR специалисти в страната, които да работят не в конкуренция, а в сътрудничество за организирането на последните летни олимпийски игри. Това, което видях там, за пореден път ме накара да мисля, че България има нужда от свое лоби много повече вътре в страната, отколкото извън нея. Но държавите, както и корпорациите, често придобиват образа на своите мениджъри. „Корпорация, управлявана от отговорни мениджъри, е отговорна корпорация", каза в речта си към делегатите 88-годишният Харолд Бърсън, основател на Burson Masteller, който използва за първи път израза „корпоративна социална отговорност" преди 35 години. Бърсън сподели още, че съвременният корпоративен PR има четири роли - на сензор на социалната промяна, на корпоративна съвест, на комуникатор и на наблюдател. „На тези хора често се гледа повече като на комуникатори, отколкото на политически съветници и ние като че ли все по-често служим като „крака и ръце", отколкото да използваме силата на нашия мозък", каза още той. Специалната награда на президента на IPRA, най-високото отличие, което се връчва от организация, тази година беше присъдено на Джон Д. Греъм, който повече от 30 години е главен изпълнителен директор и председател на Fleishman Hillard. Той беше отличен за изключителни заслуги към световната репутация и социалното въздействие на професията PR. Под ръководството на Греъм от малка фирма в Сейнт Луис с 24 служители, за три десетилетия компанията се превръща в корпорация с над 2000 служители в 83 офиса в 22 страни по света. „Тази награда е за всички хора, които работят във Fleishman и които споделят вярата, че това, което правиш, трябва да прави света по-различен", сподели Греъм, според който оригиналността и влагането на смисъл в това, което прави човек, са от ключово значение за прогреса. Той е живото доказателство за това, че безапелационен успех постигат мениджърите, които успяват да въвлекат екипа си в създаване на стойностни неща, които мотивират, вдъхновяват и развиват. Каймакът на световните PR практици, участвали в конгреса, като шефката на АРСО Worldwide Маржери Краус, Елън Вандермолен от Edelman, Роджър Хейс и Робърт Груп, съответно бивш и настоящ президент на IPRA, се обединиха около становището, че съвременният арсенал на PR професионалистите трябва да включва умения да се превеждат посланията между хората, прогностично консултиране, чувствителност към различията и културите, стратегическо планиране. „Никога преди светът не е бил толкова взаимно свързан, както сега. Дипломацията е част от съвременния PR", каза Робърт Груп. „Добрият PR спазва световни стандарти и притежава отлични познания на място", обобщи Краус.