Кални войни

Капитал - 50 стр.
Кални войни

Борислав КАНДОВ, Росен БОСЕВ

Прокуратурата извади срещу Красимир Гергов „една история от 2004-а"
В живота, както и във филмите, призраците от миналото обикновено се завръщат, за да тормозят живите. Като във филм може би се е почувствал Красимир Гергов, собственик на рекламни агенции, консултант (по собствения му израз) на различни медии и страстен почитател на голфа. Във вторник „папката", която прележава вече няколко години в различни прокурорски чекмеджета, оживя отново и на Гергов му беше повдигнато обвинение за предлагане на подкуп на някогашния изпълнителен директор на БНТ Кирил Гоцев. Срещу това Гоцев, както гласи познатият сюжет от 2004 г., е трябвало да НЕ сключи договор за продажба на огромна част от рекламното време на телевизията на руската компания „Видео интернешънъл". Едно от основните доказателства по делото са два записа на заповед на обща стойност 425 хил. лева, които Гергов е подписал в полза на Гоцев. Това, както всъщност би трябвало да се надява Гергов, е последният епизод от една доста странна история, която се развива вече две години и половина с активното участие на бившия телевизионен водещ Кеворк Кеворкян, с помощта на собственика на ВВТ Петър Манджуков и не без участието на прокуратурата. Случаят периодично изплува в публичността и досега основните последствия от него оставаха низ от вестникарски заглавия и шумни пререкания в електронните медии. Нещо повече - времето и начинът, по който темата се завръща, засега оправдават подозренията, че тя се използва като инструмент за натиск върху Гергов. Разследването срещу най-обсъжданото лице в рекламните среди започва, след като през лятото на 2006 г. бившият вече главен редактор на в. „Дума" Евгений Станчев сезира държавното обвинение с информация за случая. По подадените от него сигнали са образувани три различни проверки, които градските обвинители възлагат на Столичната дирекция на полицията (сега СДМВР). Поради неизвестни причини проверките продължават близо година и половина и в крайна сметка през октомври 2007 г. Софийската градска прокуратура отказва да образува досъдебно производство с мотива, че няма данни за извършено престъпление. Две седмици по-късно материалите са събрани и се изпращат на висшестоящата инстанция - Софийската апелативна прокуратура. По информация на наблюдаващия в момента делото прокурор Калин Димитров апелативна прокуратура се е самосезирала по случая и така делото е попаднало там. Апелативният прокурор на София Вичо Вичев не беше открит за коментар. Обвинителите в апелативната прокуратура прекарват близо пет месеца в проучване на проблема и в крайна сметка на 3 април 2008 г. отменят отказа на градските прокурори и дават задължителни указания да се съберат още доказателства. Следват нови седем месеца на разследване, в резултат на което в началото на седмицата Гергов беше привлечен като обвиняем от разследващ полицай. Според градския прокурор Николай Коки-нов е започнало предявяване на материалите (обвиняемият се запознава със събраните в досъдеб-ното производство материали) и по всяка вероятност още следващата седмица делото ще бъде внесено в съда. Във вторник, когато информацията обиколи медиите, „Капитал" потърси потвърждение и от главния прокурор Борис Велчев, който коментира лаконично: „Прокурорите от градската прокуратура са изпълнили указанията и са преценили, че трябва да повдигнат обвинение." Реакциите на самия Гергов бяха малко объркани. Първоначално той дори отрече да е викан в полицията, а след това обяви, че цялата история се подклажда от Кеворк Кеворкян, който действително е доста активен по темата. Пред БНР водещият на някогашното предаване „Всяка неделя" се включи и сега: „Този случай се влачи от 2005 г. Имаше писма, запитвания от Европейската комисия, която между другото наблюдава тази история." Източник на „Капитал" от ЕК коментира, че делото срещу Гергов не е в списъците на комисията и никой оттам не е питал за него. „Някой си измисля тази история", коментира източникът ни. Отношенията между Гергов и Кеворкян винаги са били на приливи и отливи. И двамата са опитни играчи, свикнали да действат според конюнктурата. През 1999 г. те се изправят един срещу друг в битката за първия частен национален ефир. Тогава Гергов победи Кеворкян - той бе консултант на News Corp., а Кеворкян участваше в консорциум с MTG и една инвестиционна компания. Две години по-късно отново са от една и съща страна на барикадата в опитите (успешни) да забавят старта на третата национална телевизия. Същото се случва и през 2004 г. при нахлуването на „Видео интернешънъл". Но отговора на въпроса защо оттогава досега са в изключително напрегнати отношения знаят само те двамата. Малко обяснения В началото на 2004 г. руската рекламна компания „Видео интернешънъл" хвърли в смут рекламния пазар, като обяви, че влиза в страната и ще продава ексклузивно рекламното време на БНТ. До този момент на входа на държавната телевизия стои медия агенцията „Пи-еро 97", която е в орбитата на влияние на Красимир Гергов. През 2004 г. БНТ все още имаше съществен дял от рекламния пазар и компанията с най-изгодни условия да продава времето й можеше да генерира значителни и не особено трудни печалби. Парадоксалното в ситуацията беше, че тогавашният генерален директор на държавната телевизия Кирил Гоцев беше избран с подкрепата на Красимир Гергов, който имаше съществено влияние в Съвета за електронни медии. Някъде по това време обаче отношенията им очевидно са се обтегнали, Гоцев преминава в лагера на Кеворкян и един от ефектите е подписването на договора с „Видео интернешънъл". Една от конспиративните теории i ласи, че Кеворкян също е подкрепил Гоцев, при условие че последният върне на екран „Всяка неделя" (което впоследствие се случва при доста изгодни за Кеворкян финансови условия). Директорът на БНТ Кирил Гоцев тогава първоначално отрича да има такъв договор с „Видео интернешънъл". Същевременно управителят по това време на „Видео интернешънъл България" Майкъл Гъл твърди, че компанията ще продава цялото рекламно време на БНТ. Впоследствие документът излиза наяве. В него е записано, че руската агенция обещава ръст от минимум 15% на година на рекламните приходи, но комисио-ната, която ще получава за услугите си, е 21% от тези приходи. Скандалът се разраства още повече, след като се установява, че договорът е подписан от Кирил Гоцев, но не е утвърден от управителния съвет на БНТ. Проверка на Сметната палата установява, че след като такова утвърждение липсва, договорът не поражда никакви правни последици, и го обявява за нищожен. След две години затишие историята продължава и става дори забавна за тези, които си падат по ченгеджийски прийоми и компроматни войни. Тогава се появиха за пръв път и залисиите заповеди, чиито призраци настигнаха Гергов през тази седмица. Според враговете на Красимир Гергов той е предложил сумата в документите на Кирил Гоцев, за да не сключва договор с „Видео интернешънъл". По неизвестен за публиката начин (въпреки че има много конспиративни теории) документите се появиха през 2006 г. във в. „Дума", чийто тогавашен главен редактор Евгений Станчев подаде сигнал до прокуратурата. Това се случи по времето, когато издателят на „Дума" Петър Манджу-ков се бореше за ефирен лиценз за кабелната си телевизия ВВТ и беше обявил война на Гергов. Ман-джуков така и не успя да се пребори, а каналът впоследствие премина в кръг на влияние на Гергов и чрез вратички в законодателството започна да излъчва ефирно в София на мястото на „7 дни тв". На всичкото отгоре Кирил Гоцев е прокурист на телевизията. През следващите месеци след публикуването на документите в „Дума" Кеворк Кеворкян на няколко пъти припомня за този случай и показва документите - единия от тях преди година в ефира на „Нова тв". Тогава в предаването на Георги Корита-ров по телефона се включва и самият Гергов, който не отрича истинността им, но отхвърля обвиненията в корупция. „Това копие от запис на заповед не касае никакъв подкуп, а това е един запис на заповед, с която аз съм поел някакъв ангажимент към някакъв човек за нещо. Това касае друг случай", казва той. Бившият директор на БНТ Кирил Гоцев пък отрича да е полу; чавал рушвет. „Ако г-н Гергов ми е подписал запис на заповед, защо тя не се намира в моя джоб", пита тогава той. В цялата история има едно нещо, което е ясно със сигурност - тя е толкова оплетена, че трудно може да се разясни от страничните наблюдатели, на които участниците в нея хвърлят чат-пат парчета полуистини. Точно затова е принципно добре, че с доразнищването й се е заела прокуратурата. (Все пак са хвърлени тежки думи - подкуп за шеф на публична телевизия, която се издържа с парите на данъкоплатците.) Но Гергов има право, когато негодува, че преписката ту се затваря, ту се отваря и така неясно докога. На обвиненията, че вади изборно залежалите дела, прокуратурата сега може да отговори само по един начин - да внесе най-после делото в съда. И ако може след това призраците да престанат да ни занимават. Че аман!
***
"Това копие от запис на заповед не касае никакъв подкуп, а това е един запис на заповед, с която аз съм поел някакъв ангажимент към някакъв човек за нещо. Това касае друг случай." Красимир Гергов пред „Нова тв" през 20071
***
„Този случай се влачи от 20052.
Имаше писма, запитвания от Европейската комисия, която между другото наблюдава тази история." Кеворк Кеворкян пред БНР