Кой ще е новият господар на ефира?

Труд - 14 стр.
Кой ще е новият господар на ефира?

Соня СПАСОВА

Колкото повече, толкова .повече! Любимите думи на Мечо Пух с пълна сила важат и за едно такова сложно нещо, каквото изглежда ще бъде цифровизацията на българския ефир.
Що е цифровизация?
До края на 2012 г. всички страни в ЕС трябва да прекратят аналоговите си телевизии и да преминат към дигитални програми.
Какво печелят зрителите? По план до края на 2010 г. 75% от българите ще имат достъп поне до 12 национални телевизии. И то без да плащат.
Единственият им разход ще е около 80-100 лв. за допълнително устройство (сет-топ-бокс, което всъщност е трансформатор на цифровия сигнал в аналогов). В някои държави то се раздава на по-бедните хора. Устройството се монтира към телевизора, няма кабел, а играе ролята на „вътрешна антена", за да се приема цифровият сигнал. Освен че телевизиите ще са повече, те ще имат и по-качествен сигнал.
В момента с ефирна антена безплатно се приемат само БНТ 1, Би Ти Ви, Нова тв, в областните градове и Тв 2, а в Софийското поле и Благоевградско - Би Би Ти. За да гледаме други телевизии, трябва да сме абонирани за кабелен или сателитен оператор. Допълнителни опции при цифровизацията са възможностите да си „поръчваме" любимото предаване или пък звукови дублажи, ако филмът е с надписи, а човек не вижда. Други плюсове са допълнителните интерактивни канали със справочна информация - за времето, кината, курсовете на валутите.
Но за да стане всичко толкова хубаво, трябва да се приемат промени в Закона за радио и телевизия (ЗРТ). В момента те се гледат на второ четене в комисията по гражданско общество и медии в парламента.
Сблъсък на интереси
Благодарение на дигитализирането ще може да се разпространяват от 4 до 6 програми само на една честота. Това означава - поне 4 пъти повече ефирни национални телевизии на първия етап от цифровизацията. И така трите сегашни грандами - Би Ти Ви, Нова тв и БНТ, ще бъдат изправени пред сериозна битка за зрители и рекламодатели. И ако сега те получават по-големия дял от рекламния пазар (по данни на Асоциацията на рекламните агенции за 2007 г. са били похарчени 123 млн. евро за тв реклама), то при цифровизацията това вероятно няма да остане така. Защото конкурентите им няма да са просто „кабеларки". И съответно - рекламодателите ще избират измежду повече опции къде да вложат парите си.
В цифровизацията има два важни момента. Първият е кой ще изгради т. нар. мултиплекси (операторите, които ще излъчват цифрови тв програми), а вторият - кои канали ще се качат на тях и кой ще ги избере. Според промените в ЗРТ, приети вече на първо четене от парламента, първоначално трябва да се направят три цифрови платформи с един общ собственик. Нещо, което също предизвика недоволство сред бранша и депутати от опозицията. Експерти обаче предупреждават, че това може да породи монопол. При настоящото обсъждане на нормативната уредба обаче надделява нагласата един от тези мултиплекси да бъде оставен само за канали на БНТ. „Това е финансово по-изгодно, пък и чрез тези канали ще се запазва националната идентичност в глобализирания свят", казва шефът на медийната комисия Иво Атанасов (БСП).
За подобна идея преди време се бяха обявили и от самата държавна телевизия. Така щели да си спестят пари за излъчването им, които иначе дават на частна компания. Все още обаче не е ясно какъв друг канал освен БНТ 1 може да се качи на тази платформа. Според Атанасов там може да върви и парламентарен канал, както и БНТ Сат. От Асоциацията на българските радио и тв оператори (АБРО) обаче не са очаровани. „Дали обществото иска да плаща за още такива програми като БНТ1", скочи изпълнителният директор на организацията Гриша Камбуров.
Другото сигурно е, че Би Ти Ви, Нова тв и Тв 2 получават статут на задължително разпространявани програми на останалите 2 платформи още на първия етап от процеса. Така остават поне 5 „свободни" цифрови честоти. Въпросът е кой да ги заеме.
И битката е как каналите от семействата на сегашните лидери Би Ти Ви и Нова тв също да получат гарантирано национално ефирно разпределение. В момента „братчетата" на Би Ти Ви „Фокс лайф" и „Фокс крайм" и на Нова тв -телевизиите от пакета на “Диема", се разпространяват само по кабел. (Около 60-70% от домакинствата гледат кабелна телевизия.)
Основният аргумент на частниците е, чете имат лицензи до 2015 г. за аналоговите честоти, на които излъчват сега, а ще трябва да ги освободят още през 2010 г. А били направили огромни вложения
В замяна искат за двата етапа на процеса (т.е. до края на 2012 г.) да получат по още 5 честоти. Тяхната идея е те да могат да управляват мултиплекса и всъщност да решават кои програми да се качат там. Това на практика би обезсмислил един от основните принципи на дигиталния процес - повече различни играчи на тв пазара и съответно различни канали, които хората да могат да гледат. Засега тези предложения срещат отпор от повечето депутати в медийната комисия.
Противоположна идея обаче е заложена във вече приетите на първо четене промени. Според тях решенията за това коя програма да се излъчва по цифровата платформа ще се взимат от собственика му. Той ще трябва да прави своя избор
от регистъра на Съвета за електронни медии. В момента се обсъжда увеличаване на ролята на медийния регулатор, с когото изборът трябва да бъде „съгласуван". Така щяло да се гарантира многообразието оттелевизии. И зрителятда има безплатно и поне един национален спортен, филмов и музикален канал.
Колко струва?
Според неофициалните изчисления изграждането на един мултиплекс излиза около 300 млн. лв. Собственикът му ще печели от таксите, които ще прибира от телевизиите, защото ги разпространява.
Въпросът с размера на тарифите е много важен за по-малките телевизии. Ако им поискат голяма сума, тя ще е непосилна за тях, казват експерти в бранша. Като резултат или ще фалират, или ще предпочетат да се излъчват по кабел.
Според Весела Драганова (НДСВ), която е зам.-шефка на медийната комисия, тарифата, по която ще плащат каналите, трябва да е свързана с индекс, който мери развитието на обществото (например средната заплата в обществен сектор). Сега телевизиите получават пари от кабелните оператори, за да ги излъчват (най-често 10 до 50 евроцента на абонат).
И затова е странно, че на фона на протестите и недоволството от всички страни, засега само кабелните и сателитните оператори си мълчат. Но е повече от ясно, че с цифровизирането печалбите им ще намалеят. Най-малкото, защото хората вече ще могат да гледат доста канали без пари и ще предпочетат да се откажат от абонамента си. Но пък, от друга страна, кабелните телевизии отдавна не предлагат само тв съдържание, а залагат на т. нар. трипъл плей услуги -интернет, телевизия и телефон. „Имиджът ни е достатъчно сериозен, за да успеем и в бъдеще да задържим абонатите си", коментираха от сателитния оператор „Булсатком".
Безспорно интересите са много, но е важно управляващите да се споразумеят бързо с експертите и бранша. Защото на Финландия, където вече от година сигналът е изцяло цифров, са й били необходими 7 години, за да се справи с всички проблеми.
***
Текст под снимка
Когато цифровата телевизия стане факт, ще можем да гледаме поне 12 телевизии без пари. И то само на първия етап от процеса. Но ще трябва да оборудвате телевизорите си с устройства за 80-100 лв.