Втората телевизионна война

Капитал - 12 стр.
Втората телевизионна война



Близо 10 години след първата телевизионна революция, която разби монопола на държавната телевизия и създаде истински тв пазар, българският ефир е изправен пред нови, големи промени.
Само си представете - предстоящата цифровизация на ефира ще направи националните канали от три на поне 15 и има шанс сериозно да размести позициите на днешните лидери.
Битката за преразпределение на ефира се очертава като доста свирепа - сегашните силни играчи правят всичко възможно, за да запазят позицията си, а новите претенденти не щадят сили в опитите да се наместят на ограничения, но доста печеливш телевизионен пазар. Макар и още да не се вижда лесно, войната вече е започнала и се води с всички възможни средства. В нея участват от министър-председателя, през министри до депутати и висши чиновници. Интересът на големи международни компании включи в играта бизнесмени от световен мащаб и дори държавни глави от други европейски страни.
Малко теория
Съвсем накратко, цифровизацията на българския ефир се случва по две причини. Първата е чисто техническа. Развитието на технологиите прави възможно на една телевизионна честота да се излъчват няколко програми с много по-високо качество и допълнителни услуги. Така в ефира ще се конкурират повече телевизии, което, освен че е по-демократично, води и до намаляване на цената на рекламното време. И ако сега най-големият дял от рекламния пазар отива в двете частни национални телевизии - bTV и "Нова тв", при цифровизацията това може и да не е точно така, защото каналите няма да се делят на кабелни и ефирни. Това от своя страна е положително за цялата икономика, защото дава достъп на повече компании до най-ефективния рекламен носител. Втората причина за цифровизацията на българския ефир, уви, не е свързана с очевидните ползи от нея.
Европейският съюз задължава всички държави членки да започнат процеса по въвеждане на цифровия сигнал и да прекратят напълно аналоговото тв излъчване и до 2012 г.
Българските драми около цифровизацията всъщност започват още с този срок, защото съмненията, че той ще бъде спазен, са доста големи. Техническата промяна - самата дигитализация, трябва да бъде подготвена от сериозни промени в законите, които регулират лицензирането на телевизиите, техните програми и излъчването им. Този процес отнема време, интелектуален ресурс и най-вече срещу него има сериозна съпротива от сегашните силни играчи на пазара.
Промяната обаче е неизбежна и затова основните играчи на пазара вече са съсредоточили силите си в друга посока - да запазят колкото е възможно по-голяма част от цифровия ефир за себе си.
Какво ще се случи
По-отгоре погледнато, в цифровизацията на телевизионния ефир има два основни момента. Първият е изграждането на цифровите мрежи (доскоро в "Капитал" наричахме цифровите мрежи мултиплекс), а вторият е кои тв канали ще се качат на тях.
Кой ще изгради цифровите мрежи е важно по няколко причини. Според един от възможните сценарии операторът на платформата ще има възможност да избира кои програми да разпространява, което го превръща във важен играч на медийния пазар - той ще бъде нещо като малък частен регулатор. Цифровата мрежа сама по себе си е и доста привлекателен бизнес, защото ограниченият ресурс гарантира високи цени и сигурна заетост.
Резултатът в мача за тези мрежи, или поне за част от тях вече, е ясен. Те се определят от промени в Закона за радиото и телевизията (ЗРТ), които предстои да бъдат гласувани на второ четене в пленарната зала на парламента. Предвидени са два етапа на цифровия преход. При първия (от 2009 до юли 2010) една компания ще може да получи след конкурс разрешение да изгради и експлоатира трите цифрови мрежи с национален обхват, всеки от които може да излъчва 4 или 6 тв програми. Заедно с това е предвидено да започне и конкурс за избор на компания, която ще изгради и експлоатира трите мрежи, предвидени за втория етап на цифровизацията (юли 2010 до 2012). В него няма да получи разрешение за участие компания, която е участвала в първия конкурс.
Засега е ясно, че операторът на трите цифрови мрежи в първата фаза ще е един и същ. Тази част от битката за цифровия ефир също (малко незабелязано) вече приключи. Аргументът за това на водещия при цифровизацията орган КРС съвпада и с този на правителството.
"Провеждането на три отделни конкурса за мрежи с национален обхват за първия и втория етап от прехода, както и издаване на три разрешения на три предприятия, за да градят три отделни мрежи, не би довело до успешно въвеждане и в срок на цифровата телевизия в България. Освен това е необходимо да се вложат значителни средства за изграждането на цифровата мрежа, поради което би било по-удачно за първия етап същите да бъдат изградени от едно лице, избрано чрез конкурс, проведен от КРС. По този начин ще бъдат спестени значителни средства, като според нас рискът по отношение на вложените инвестиции значително намалява", коментираха пред "Капитал" от КРС. Според тях, ако бъде възприет "изцяло този модел, биха могли да възникнат проблеми от гледна точка на конкуренцията заради опасността бъдещото предприятие да има господстващо положение на съответния пазар. В този смисъл считаме за удачно да се предвиди възможност за изграждане на един обществен мултиплекс от едно предприятие, а другите два търговски мултиплекса да бъдат изградени от друго предприятие", гласи официалната позиция на далекосъобщителния регулатор.
Иначе казано, позицията на държавата е, че следващата година ще избере една компания, която да изгради и поддържа две от цифровите мрежи за комерсиалните телевизии, а третата ще бъде оставена за канали като БНТ.
Междувременно миналата седмица БТК обяви, че е сключила сделка за продажба на поделението си, което се занимава с разпространение на радио- и телевизионни сигнали - т. нар. НУРТС на австрийската компания ORS (вижте подробности на стр. 14). Това беше прието на пазара като знак, че конкурсът за оператор на двете комерсиални цифрови мрежи вече е предрешен, защото инвестицията в подобна компания без гаранции, че тя ще получи този бизнес, е доста рискова. Според различни източници от медийния пазар темата за участието на ORS (компания с преобладаващо държавно участие) в цифровизацията е обсъждана между премиера Сергей Станишев и австрийския канцлер Алфред Гузенбауер при посещението му в София преди месец. Ръководството на ORS от своя страна съвсем открито заявява интереса си към предстоящата модернизация на българския тв пазар (вижте повече на стр. 15).
Кой какво иска
И така, ако приемем, че операторът на трите цифрови мрежи от първия етап е ясен, остава другият сериозен въпрос - кои програми как ще се качат на тях. Засега сигурно е едно - че сегашните национални телевизии bTV и "Нова" ще получат статут на задължително разпространявани програми. Подобна заслуга през закона (с пълната подкрепа на управляващите) си извоюва и сглобената от Красимир Гергов трета частна национална телевизия ТВ2.
За да се разберат позициите по текущата битка, трябва да се върнем малко по-назад в историята на тв пазара. През последните години собствениците на bTV и "Нова" стартираха излъчването на още няколко канала - телевизиите Fox за Balkan News Corporatrion и Diema за шведската компания MTG. Те са по-тясно профилирани в различни целеви групи от аудиторията, така че на рекламодателите да се предлагат по-добър фокус за различните им нужди.
Битката, която в момента се води, е как на тези канали да се гарантира национално покритие, като се качат на цифровите мрежи.
Един от основните аргументи на сегашните лидери на тв пазара е, че те имат лицензи за честотите, на които излъчват, за много по-дълъг период, вложили са в тях пари и сега нямат възможност да си върнат. "Нова тв" е инвестирала в предавателна мрежа 7 млн. евро, коментира консултантът на медиата Силва Зурлева. Според нея дори задължителното разпространяване не е достатъчно, за да компенсира тези разходи. Предложенията на bTV, "Нова" и Асоциацията на българските радио- и телевизионни оператори (АБРО) бяха внесени от депутата от ДСБ Светослав Малинов, но на този етап нито едно от тях не е одобрено от парламентарната медийна комисия, а други точки са отложени за допълнително обсъждане на следващо заседание.
Позицията на частниците беше подкрепена от официално съвместно писмо до премиера Сергей Станишев от името на главния изпълнителен директор на News Corporatrion (собственик на bTV) Том Мокридж за Европа и главния изпълнителен директор на Modern Times Group (MTG собственик на "Нова тв") Ханс-Холгер Албрехт. Миналия четвъртък Мокридж дори проведе среща по този въпрос със Станишев. През тази седмица тайна среща със Станишев имаше и Албрехт.
Тяхната идея е държавата да направи разграничение между телекомуникационния оператор, който ще получи лиценз за цифровата мрежа, и оператора на мултиплекса, който трябва да управлява пакета от програми, излъчвани от него. Частните медии настояха едно и също лице да може да управлява мултиплекса и да създава програми. Мотивът им е, че само продуцентите на предавания (ако "Капитал" беше телевизия, щяхте да видите как пишещият тези редове ви намига ;-) могат да предложат на зрителите добър пакет от различни програми. Депутатите обаче в пристъп на здрав разум (засега) отхвърлиха тази идея. Ако тя бъде осъществена, ще означава, че има сериозен шанс на входа на едната цифрова мрежа да застане bTV и да качи своите програми, а на другата - "Нова тв", която ще направи познайте какво. Това, на кратко, би обезсмислило една от основните ползи от цифровизцията - разнообразието и конкуренцията в ефира.
В моментния вариант на проектозакона решенията за това коя програма да се качи на цифровата мрежа ще се взимат от СЕМ. Той трябва да определи вида и профила на две българските телевизионни програми, които да бъдат задължително разпространявани. При избора и на другите програми, които ще качват на цифровата мрежа, собственикът му пак трябва да съгласува намеренията си със СЕМ.
Дебатите по измененията в медийния закон продължават и през следващата седмица. Ако все пак се внимава за сроковете, поставени от ЕС, те трябва да бъдат приети до края на годината. Това е малко вероятно да се случи, но по-важно е друго.
В момента народните представители от всички партии са подложени на сериозен натиск от различни групи с интереси да участват в преструктурирането на медийния пазар. Важното обаче е да се приемат такива правила, че втората телевизионна революция да бъде в интерес на хората - в ефира да има повече и различни играчи, за да има повече конкуренция. Или иначе казано, повече хора да спечелят по малко вместо няколко човека да спечелят много.