Ралица Василева: Аудиторията вече прави новините

Монитор - 20 стр.
Ралица Василева: Аудиторията вече прави новините

Петя БАХАРОВА

Когато стана земетресението в Китай и нашата телевизия още нямаше екип там, пуснахме видео на зрител, казва водещата в CNN International
- Ралица, какво се случи с теб за едната година, в която не си се връщала в родината?
- Обикновено си идвам в България през юли, но тази година се наложи по-рано, тъй като записах да следвам отново. Уча "Политология" в "Джорджия стейт юнивърсити" - основният държавен университет в Атланта. Сега съм във ваканцията между пролетния и летния семестър. Тази седмица започвам отново, ще взема един летен курс.
- Това, че учиш "Политология", означава ли, че ще предприемеш някакви професионални промени?
- Не, смятам обаче, че политическите науки ще ми помогнат като журналист да тълкувам американската политика, избори и т.н. в по-голяма дълбочина. Това е друг тип предизвикателство за мен.
- Какво остави миналата година и какво завари в България сега като обществено развитие?
- Много ми е трудно да коментирам, защото си идвам в България само за две седмици годишно и през повечето време съм сред своите близки. Ако съдя по тях обаче, виждам, че нещата тук вече са на световно ниво. Начинът им на живот е такъв, какъвто е и на Запад. България вече не е изолирана, тя е част от света.
А на въпроса за развитието на страната през тази една година на теб ще ти е много по-лесно да отговориш, защото животът ти е тук, следиш процесите. Аз също го правя, но от огромно разстояние, което затруднява в известен смисъл при преценките.
Това, което хората ми казват за страната ни, е, че е добро място за туризъм, за инвестиции. Наскоро се наложи да отида при един лекар и ми стана много приятно, защото се оказа, че жена му и дъщеря му са идвали в България преди години. И те му разказали за гостоприемството, за това, какви прекрасни плодове и зеленчуци имало, колко хубава била страната ни. Тогава му казах, че скоро заминавам за България и той благородно ми завидя. Ето това са впечатления, които хора, живеещи в чужбина, са изразявали пред мен. Ще се въздържа обаче да правя каквито и да било обществено-политически коментари, защото не живея в тази действителност. Но съм свързана емоционално с България и за мен всичко тук е мило и хубаво.
- Българските медии внимателно следят предизборната кампания в САЩ. И особено състезанието между Хилъри Клинтън и Барак Обама за номинацията на демократическата партия. Как протича в Америка тази кампания?
- Вече 17-а година живея в САЩ и не съм виждала досега американците да се вълнуват толкова от политика. Политическите предавания на CNN правят изключителни рейтинги. Подобно нещо не се е случвало. Както и да се гледа на тези избори, те са прецедент и ще създадат история. Защото бъдещият президент на САЩ или ще бъде най-възрастният досега, имам предвид Джон Маккейн, или ще бъде цветнокож. Жена няма да e, защото Хилари Клинтън загуби от Барак Обама.
Кампанията е много интересна, защото само преди година никой не даваше шанс на Маккейн и на Обама да спечелят номинациите на собствените си партии. По едно време дори призоваваха Маккейн да се откаже, защото няма пари, няма нищо. Той обаче не го направи и ето, сега е основен претендент и ако го изберат, ще стане президент на САЩ на 72-годишна възраст.
Същото се случи и с Обама. Преди 4 години никой не беше чувал за него, а сега е кандидатът на демократите за президентския пост.
Освен интересните персонажи, участващи в тези избори, напрежението в Америка и разочарованието на американците от войната в Ирак, също си казват думата и кара хората повече да се интересуват от политика.
И най-важното е, че има надежда за добра промяна. Затова и Обама се ползва с голяма подкрепа. Той е добър оратор, говори за промяна, което активизира младите американци. Затова и голяма част от тях, които са привърженици на Демократическата партия, му симпатизират. Такива са моите наблюдения.
- Спомена, че вече 17 години работиш в CNN. Това е доста време и е интересно как поддържаш интереса си и добрата форма, разбира се?
- През тези години работата ми се е променяла. В момента водя уикенд емисиите на CNN, а през седмицата съм нещо като вътрешен репортер. Развивам теми за различни предавания. Влизам в студиото и ги обсъждаме. Следя това, което излиза по cnn.com - нашия портал, и най-вече това, което вълнува зрителите и читателите. Понякога, когато има интересно видео, пуснато от зрители, пиша малки репортажчета. Както вече казах, през уикенда водя новините. Тенденцията е да създаваме по-голяма връзка със зрителя. Да показваме това, което на него му е интересно или от което се вълнува. Казано по-накратко, обработваме информация, която идва от зрителите. Много е интересно.
- Наблюдава се такава тенденция - журналистът все повече отива на заден план за сметка на аудиторията, която сама прави новините. Какво е твоето мнение?
- Тенденцията е такава и тя неминуемо ще доведе до промяна и в нашата професия. Смятам обаче, че винаги ще има нужда от журналисти като хора, които разбират от информация, знаят как да я проверят, как да я подредят. Но пък така и на нас ще ни е още по-интересно, защото получаваме информация директно от хората и ще знаем какво всъщност ги интересува. Изобщо зрителите, читателите също са източник на информация, с който досега не сме работили и не сме се съобразявали. Ще дам пример. Когато стана земетресението в Китай Си Ен Ен още нямаше екип на мястото на трагедията, но пък получихме видео от зрител, заснел с телефона си бедствието и пуснахме кадрите.
Първите снимки от Бирма и от протестите преди месеци бяха пак от зрители. И ако не бяха тези хора и техните любителски снимки, бунтът щеше да бъде потушен и ние нямаше да разберем какво се е случило. Така че навсякъде има граждански журналисти.
Изобщо нещата се развиват и ние, журналистите, трябва да се приспособяваме към новите тенденции.
- На читателите ще бъде интересно да научат каква е средата на Ралица Василева извън CNN? С какви хора общуваш, с какво се занимаваш през свободното си време?
- Имам много приятели от различни националности - българи, американци, индийци, въобще средата е доста смесена. Най-често се виждаме по ресторанти. Много обичам да каня гости вкъщи, но заради работата ми е доста трудно да го правя. Доста често се виждаме в един български ресторант, който отвориха в Атланта. Държат го българи от Пловдивско, казва се "Родопи". Иначе на ресторанта пише, че предлага европейска кухня и отдолу с малки букви е написано "Родопи", защото американците са чували Европа, но с България и Родопите не са особено запознати.
- Когато си в България, сигурно гледаш българска телевизия и новини. Какво е мнението ти?
- Да, следя програмите и новините в България и ми прави впечатление, че са направени много професионално - водещите, дискусиите са на доста добро ниво.
- Двете седмици ваканция в родината свършиха. Имаш ли някакви по-специални планове, които ще реализираш през следващата година?
- Засега ще наблягам на работата и ученето. През лятото ще изучавам Американския конгрес. Много ми е интересно, защото голяма част от законодателството на страната излиза оттам. Любопитно ми е вътрешно как се решават тези неща, как работи този конгрес. Много съм чела за решенията му, но ми е интересен механизмът на работа, кухнята. По-нататък ще изучавам сравнителна политология.
- Кое е последното интервю с известна личност, което те е впечатлило?
- Преди две седмици интервюирах "Дюран Дюран". Те имаха концерт в Атланта и бяха поканени в студиото. В редакцията настъпи такава радост. Моите по-млади колежки дойдоха с час по-рано на работа, само и само да се снимат с тях. Оказаха се изключителни симпатяги и след интервюто останаха, докато всички се снимаха с тях.
Много бяха симпатични и понеже аз не съм свикнала да интервюирам музиканти, по-лесно ми е политици, се бях подготвила добре. Разговорът продължи 6 минути, което е доста дълго време за стандартите на CNN. Оказаха се страшно умни, с чувство за хумор и с мнение. Получи се много хубав разговор и предизвика емоции в телевизията.

вторник, 10 юни 2008 05:19:58