Изстраданият мир между пиари и медии

сп. Мениджър - 148 стр.
Изстраданият мир между пиари и медии

Светлана САВОВА

За съжаление той все още е твърде далеч. Но има път към него. Какъв може да е той, ще научите в този текст
ТОЗИ ТЕКСТ Е ПРОВОКИРАН от интервюто с програмния директор на "Дарик радио" Константин Вълков - "Бъдещето е на медии, свободни от пиар", което "Сп Мениджър" публикува в брой 4. Предизвикателната му позиция ме накара да дам още една гледна точка, като допълнение, а не като контрапункт.
Съвременните тенденции в развитието на информационната и комуникационната среда натежават в полза на прочита, че пиар съобщенията и новините могат да бъдат
двете половини на една тема, за да се вникне по-задълбочено в нейната същина. Ще кажете: това е позиция, защитавана от хората, които създават т.нар. пиари, които се чудят какво "по-нечувано" да направят, за да привлекат медиен интерес. Всъщност това е гледна точка на един любопитен и изкушен от информационния поток човек, който предпочита да получава наистина новинарска стойност. Тук на дневен ред идва темата за разпознаване на качествената информация, за сериозната експертиза и за задълбочената подготовка, особено в област като връзките с обществеността. Нуждата да си достатъчно подготвен, че да можеш да четеш между редовете или да чуваш, слушайки, става все по-спешна. Е, тогава сигурно ще успееш да подготвиш и изпратиш на колегите от медиите информация, която наистина би им служила
като сламка или би им дала възможност да доразвият темата, по която работят. Но кога това е възможно? Кога наистина помагаш, вместо да отегчаваш с "новини с натрапчив
вкус на рекламно послание"?
Отговорът е колкото очевиден, толкова и комплексен:
- Когато знаеш за какво говориш. Познаваш областта, в която пишеш, толкова, че да знаеш това новина ли е или не.
- Когато знаеш кога или на кого да изпратиш съобщението. Добре е, ако материалът се изпрати преди редакционното затваряне. Или пък например спестиш прикачването на снимки към колегите от радиото или телевизията. Не че те не искат да гледат цветни фотографии, а защото не им помагаш, като ги караш да чакат да се източи 5 MB файл, за да стане ясно, че няма да могат да се възползват от иначе атрактивните кадри.
- Когато познаваш лично журналистите, с които ежедневно работиш, и не само не им бъркаш имената, ами знаеш
от каква точно тема те се интересуват, кой ресор покриват, за да изпратиш нещо, от което те наистина ще имат полза. В резултат и крайният потребител ще научи нещо наистина интересно.
- Когато, вместо да се обадиш с иначе любезно загрижен тон и "парещ" въпрос: "Получихте ли прессъобщението и ще го публикувате ли?", употребиш повече време в задълбочено разработване на материала, така че, дай боже, медията сама да те потърси с молба за нещо повече по темата.
На практика се изисква доста подготовка, преди да натиснеш бутона Send до група от имейли. Иначе често ще продължаваш да чуваш в разговор с колеги от медиите:
"Кога най-сетне ще разберат тези
пиари, че не пиша за телекомуникации, а за здравеопазване". Това, което наистина би направило разлика и би променило образа на онези, които работят в пиар индустрията, е особеното внимание към всеки етап от ежедневната работа. Като се започне с пулсиращата необходимост от любопитство и сериозно познаване на сектора, за който работиш. Премине се през постоянно консултиране на редица информационни източници, и то по възможност, възползвайки се от лесния достъп до международни такива. Интелигентно четене между редовете, така че да уловиш навреме тенденция и да използваш момента. И се стигне до задълбочено познаване на медиите и спецификата на
техния "начин на живот." Тогава може би вместо да са врагове, медиите и пиар специалистите ще работят в едно поле и като резултат крайният потребител на информация ще се чувства наистина информиран и няма да се лъже в това свое чувство. Въпрос на интелигентност е да си осигуриш достъп до подходящите издания, които следят и анализират различните сектори. Нарочни срещи със специалисти в сектор здравеопазване, ИТ и телекомуникации, финанси също биха позволили надникване отвъд дадена тема. Разговор с журналист, който отдавна разнищва определен проблем, ще подскаже от какви данни наистина се нуждае, за да ги потърсиш от клиента, за когото работиш, и да ги изпратиш обратно, и то навреме.
Или например, преди да предложиш програма в областта на корпоративната социална отговорност, си направил проучване поне в интернет пространството,
за да защитиш устойчивостта на предложената идея, да отговориш на истинската необходимост на обществото и отразиш световните тенденции в тази област. Тогава възможността да заинтригуваш медиите нараства сериозно. Не е нужно един пиар специалист да знае всичко, но помага, ако знае на коя врата да почука, за да получи "просветление".
Ако стимулираме любопитството си, ангажираме се по-настойчиво с изграждане на ясни стандарти за развитие на пиара в България, имаме апетит към новите подходи в професията и създаваме същия апетит у партньорите си, тогава най-вероятно няма да се налага да създаваме с усилия новини. А това винаги си личи.
За да се стигне до този момент обаче, има доста работа да бъде свършена. Работа, за резултата от която са отговорни поне три страни:
Медиите да бъдат безкомпромисни към псевдоновините.
Пиар специалистите да бъдат безкомпромисни към качеството на подаваните материали.
Компаниите да бъдат безкомпромисни към качеството на получаваната пиар експертиза.
Тогава наистина ще има полза целият информационен и комуникационен пазар в България и все по-малко ще се говори за пиар и медии като за два враждуващи лагера.
неделя, 8 юни 2008 04:38:28