Красен Кралев, председател на борда на директорите на MAG Communications: Още 10 години телевизията ще е лидер на пазара

Пари - 21 стр.
Красен Кралев, председател на борда на директорите на MAG Communications: Още 10 години телевизията ще е лидер на пазара

Боряна НИКОЛАЕВА

Търсят се алтернативни форми на външна реклама
► Господин Кралев, кои са големите ви клиенти?
- В момента основните ни усилия са върху работата по Леденика, Петрол, Евроинс, Пума. SUN media обслужва още Uniqa, Hayat Chemical, Alpha bank. Всички проекти са предизвикателство, защото клиентите ни се борят за челно място в своите пазари. Нямаме право на грешки. Всичките ни кампании до момента, смея да твърдя, са успешни.
► Кои са основните ви конкуренти?
- Не мога да кажа, че има конкуренция. В България има десетина комуникационни агенции, които работят на световно равнище. Знаете правилото, че не можеш да имаш двама клиенти от дадена индустрия. Така че има място за всички на пазара. Опитваме се да избягваме балканските взаимоотношения и начин на конкуриране. Има взаимно уважение, има зачитане територията на останалите колеги и смятам, че ние сме по-скоро партньори, отколкото конкуренти. Хората от бранша са изключително интелигентни, ерудирани и с тях лесно може да се върви напред.
► Как изглежда рекламният пазар в България през последните години?
- Рекламният сектор се развива изключително добре. Има повишение на инвестициите в рекламата. Най-добре се развива интернет пазарът, който има ръст от 60 до 100%. Разликата е голяма, защото няма агенция, която прецизно да измерва ръста на пазара специално за интернет и за външната реклама, която също се развива изключително бързо. Ръстът й е между 20 и 40%, въпреки че там се забелязва насищане на пазара, защото вече няма толкова свободни места за билбордове. Това, което е постигнато като разгръщане на мрежата, е стигнало почти максимума си, търсят се алтернативни форми за външна реклама.
► Такива са?
- Покривната реклама, големите конструкции по магистралите, които предстои да се развиват. Там има свободна ниша, която се запълва много бързо. А телевизионната реклама има ръст около 30%. Най-бавно напредва пресрекламата. Тя расте с около 10%, което се дължи основно на списанията. Според мен това идва от факта, че голяма част от младите хора не четат вестници, а ползват за тази цел онлайн изданията. Интернет се развива за сметка на ръста на вестниците.
► В момента в България коя е медията, която привлича най-много рекламодателите?
- Телевизията е безспорен лидер. Тя ще остане и в бъдеще номер 1 поне в близките 10 години, следвана от външната реклама и интернет. Най-големият ръст е в интернет, защото той е най-неразвит като пазар за България.
► А вестниците?
- Изключително интересно е какво ще се случи с този пазар. Според мен те са стигнали до ниво, откъдето няма как да падат по-надолу. Трябва да разберат, че за да останат на пазара, е задължително да наблегнат на онлайн изданията си.
► Почти няма вестник, който да не поддържа свой сайт.
- Да, вестниците имат сайтове, но трябва да се развиват. Струва ми се, че по-голямата част от издателите подценяват онлайн изданията и не обръщат същото внимание като на печатния носител. Електронното издание трябва да има друг характер, да има скоростта за поднасяне на информация като радиото, да се използва възможности за визуализация, каквито има телевизията. В по-голямата си част сайтове правят копия на броя на вестника от същия ден. Нямам предвид това. Имам предвид един пълноценен сайт, който да използва всичките възможности на интернет. Който се справи с това предизвикателство, той ще остане на пазара.
► Ще продължи ли навлизането на чужди рекламни агенции у нас?
- Тенденция в цял свят е 4-5 мегакомуникационни корпорации да властват на даден пазар и България не прави изключение. От 1994 г. част от по-големите международни рекламни агенции са представени у нас - със собствени компании или с български филиали. Много трудно можеш да оцелееш на пазара без подкрепата на големите международни корпорации. Хубаво ще е все пак да запазим българските компании и да продължим да сме сред лидерите в бранша.
► Как повлия на българския рекламен пазар появата на българската фондова борса?
- Не съм забелязал досега да е повлияла по някакъв начин. Компаниите, които участват на борсата, сякаш не са узрели за нуждата от качествени комуникационни услуги. Българските инвеститори и предприемачи все още изостават от начина на мислене на западните си колеги. Забелязва се, че български компании, които привлякоха западни мениджъри, качествено промениха подхода си към публичните комуникации и към маркетинга. А това неминуемо води до по-добри резултати.
► Какви са очакванията на българските мениджъри към една агенция за пълно комуникационно обслужване? има ли разминаване в изискванията им и това, което могат да получат?
- Те не познават силата на продукта, който ние предлагаме, и затова не го търсят толкова активно. Но тези, които са прозрели смисъла от него, само могат да спечелят. Директният маркетинг например не е развит достатъчно в България. Там има свободни ниши и потенциал за развитие, но още няма специализирани в тази насока компании. Може би защото бюджетите не са толкова големи. Същото важи и за PR индустрията - на пазара има не повече от 10 агенции, които поддържат прилично ниво на комуникациите. Все още бюджетите, които компаниите отделят за PR, не са достатъчни, за да поддържат високо ниво на тази индустрия. Парите за директна реклама продължава да са много повече.
***
Електронното издание на вестника трябва да има скоростта за поднасяне на информация като радиото, да използва възможности за визуализация, каквито има телевизията
***
Текст под снимка
Българските инвеститори и предприемачи не са осъзнали докрай ползата от публичните комуникации и маркетинга, казва Красен Кралев

вторник, 10 юни 2008 06:24:18