Максим Бехар: Истинските звезди могат и без имиджмейкър

Новинар - 12 стр.
Максим Бехар: Истинските звезди могат и без имиджмейкър

Ирина ГИГОВА

Политиците говорят повече глупости и вършат по-големи поразии от Иван Айдъла, твърди известният PR експерт
МАКСИМ БЕХАР е един от най-изтъкнатите PR специалисти в България. В неговата професионална равносметка фактът, че агенцията му МЗ Commu-nications Group повече от 15 години работи честно и лоялно, има особена стойност. След 20-30 години ще бъде лесно да си почтен, казва той. В началото на прехода обаче беше почти подвиг. Миналата година екипът на Бехар бе обявен за най-добра PR агенция в света, а след престижната „Steves Award" сякаш над теб остава единствено... небе. Но експертът продължава да търси не-утъпкани пътища в бизнеса и нови лица, които да произведе в звезди. Неотдавна той се срещна със скандалния Иван Ангелов от „Мюзик айдъл", в когото неговите хора съзряха, че „има хляб". На звездни теми разговаряме и сега.
- Г-н Бехар, какви са измеренията на понятието „звезда" в България? Съгласен ли сте с твърдението, че у нас няма истински звезди, тъй като сме малка страна с нисък стандарт и тесен пазар?
- Мисля, че в България няма „звезди" по съвсем друга причина: няма критерии за звезди. За звезда минава някой, който е попаднал за няколко дена във вестниците - това е феномен, който аз наричам „попал в газету". Истинските звезди у нас на практика са Светлин Русев или Нешка Робева. Стоянка Мутафова, Георги Калоянчев, Тодор Колев, пък дори и Стефан Данаилов - най-добрите актьори, които България някога е имала. Валери Петров или, лека му пръст, Радичков. Групи като „Щурците" или „Сигнал". Те нямат нужда от PR агенция или консултант. Докато една голяма вълна от фолк и поп изпълнители, за които никой не би предположил, че съществуват, станаха известни, попадайки в предавания като „Биг Брадър", защото ги показваха по телевизията. Когато те свършиха, бяха известни още месец-два и се почувстваха нещастни и отритнати, затова поискаха отново да са известни, да са в медиите. А как, когато не са направили никога нищо в живота си, освен че случайността ги е извадила на екрана?! Истинската звезда е човек, който умее нещо, и поради това много други хора го обичат. Но трябва да умееш.
- Може би всяко общество си заслужава идолите, както си заслужава и политиците?
- Звездите - дали ги има или няма - са следствие и от ценностната систмема на един народ. Преди 20 години, когато се срути една система, се срутиха и всички ценности, но на тяхно място не дойдоха нови. В началото на 90-те не беше ясно кое е по-ценно - да бъдеш честен, или да продадеш нелегално това-онова и да спечелиш някой лев. Сякаш се оказа, че може би не е толкова хубаво да си честен, щом така си оставаш беден. Подобни открития сигурно са били болезнени за поне 7 милиона българи. И в един момент в това безценностно време израснаха някакви уж авторитети, които се харесваха, защото бяха своего рода бунтари и говореха или пееха неща, които 50 години бяха забранявани. В известен смисъл и младежът Иван от „Мюзик айдъл" 20 години по-късно е същата еманация на едно поколение, което си мисли нещата, които той казва. Това пак е израз иа протест. Поколението не псува, не обижда, а в същото време ври и кипи вътрешно. И когато се появи някой и каже онова, което и ние си мислим, мнозина започваме да го харесваме.
- Според вас като имиджмейкър
имаше ли други интересни „обекти" сред участниците в шоуто „Мюзик айдъл"?
- Иван ми се стори най-артистичен, най-нестандартен. От всички други ми беше почти все едно кой ще спечели. Въпрос на 2-5%. Дали ще е Нора или Тома - важно е за Нора или Тома. Обаче тяхната разпознаваемост за голямата публика не е толкова силно изразена. Според мене беше от значение тя да види един по-различен образ. Не казвам, че съм привърженик на простотиите на Иван. Но има политици и бизнесмени, които говорят по-големи глупости и вършат по-големи поразии, държат се много по-нагло, обаче ние не го забелязваме, защото го правят с усмивка и с едни дълги, сложни изречения. Какво по-некултурно от това този, когото си избрал и на когото си делегирал права, да те излъже?! Нима това не е по-арогантно, отколкото Иван да напсува от екрана? Смятам, че ако сега направят конкурс за артистично пеене, той ще спечели безапелационно, ако гласува жури, което разбира от музика и не се стряска като ощипана госпожица, ако някой псува. В крайна сметка това е състезание за талант, а не за етикет или кристално чист български език. Пак повтарям, не съм от фен дру-жинката на Иван, но съм привърженик на всичко нестандартно и кадърно.
- А имат ли шанс талантлвите новаци от „Пей с мен" извън контекста на дуета с известен изпълнител?
- Нормално е един тотален аматьор, макар и избран в предаването по някакъв критерий, да бъде засенчен от известния певец, с когото си партнира. Много от тези аматьори имат шанс да станат професионалисти, обаче трябва да бачкат много и това е процес с години. Времето на самото шоу е твърде кратко.
- Тоест звездите трябва да се създават, а не просто да се „откриват", така ли?
- Според мен те не се раждат, а стават такива с много труд и професионални умения, колкото и да звучи изтъркано. Всъщност „професионализъм" е ключовата дума.
Обичам и в другия си бизнес с корпоративни клиенти да поема никому неизвестни компания или продукт и след 1 година, като направим маркетингово проучване, да се окаже, че всеки знае за тях. (Между другото така беше с думата мол - феноменален случай, който според мен един ден ще бъде в учебниците по PR. От 10 души екип само двама-трима настоявахме тя да влезе в българкия език, другите бяха против. Година по-късно всеки знаеше какво е мол. Имаше актьори в ролите на Кирил и Методий, които официално приеха думата в нашия език, имаше и кукла Моли, която обикаляше търговския център да промоцира името, но дори и аз не съм очаквал толкова бързо то да бъде възприето.) Това е нещо, което обичам да става и с артистите, с които работим - за кратко време хората да ги запомнят. Но трябва да могат. Защото, ако имаш недостатъци, прекаленото появяване и реклама ги изтъкват.
- Споделяли сте, че доста трудно се работи с личностите от родния шоубизнес. Защо?
- Защото край тях има цяла армия от хора, които им казват: ти си страхотна, ти си велик, ти така, ти онака!... Тогава става това, което наричам човек да си повярва и да се вземе на сериозно. И в един момент, като го има всеки ден във вестниците, той казва: „Чакай малко, ти какво ме съветваш?! Аз знам как стават тия работи: написаха, че имам нови обувки, че гаджето ми е заминало за Антил-ските острови - ето, всички пишат за мене!" С хора на бизнеса, които ясно разбират позиционирането на своя продукт, аз имам аргументи, обаче с личностите от сцената и политиката имам... трудни аргументи. Въпреки че и сред тях се срещат такива, с които сме имали прекрасен синхрон и сме работили много добре.
- Коя смятате за най-успешната си кампания, свързана с хора от артистичния свят?
- Вярвам, че тя предстои! Много бих искал да си направим наш лейбъл със собствени изпълнители, които да промо-цираме. Не крия интереса си един ден на направим нещо общо с Азис, когото смятам за изключителен шоу мен. Вие сте първите, на които ще кажа, че имахме дълъг разговор с него на тая тема. Удиви ме, че има огромно желание да попива, да учи нови неща, да се развива и да има различни „роли". И това си личи във вечерното му шоу. Той има 5 роли на седмица, докато примерно Слави играе само Слави. Бих му помогнал да е още по-свеж и нестандартен, защото Азис е бранд в България. Не е малко всеки, ден да вадиш продукт, всеки ден да си пред камерите. А той има страхотна реакция пред камера. Същия рефлекс притежава и Бойко Борисов в интерес на истината. Някои си го имат вродено, на други им личи, че ние сме ги учили...
- Като стана дума - давате ли съвети и на нашите политици?
- Бих се предпазил от термина „съветвам ги", но дискутираме различни теми с много от политиците по върховете. Смятам, че колкото повече добре подготвени, цивилизовани, можещи, отговорни политици - независимо дали отляво или отдясно — толкова по-добре за страната! И във всички разговори се опитвам да им кажа: обещаете ли нещо, трябва да го изпълните, иначе ви е спукана работата. Ако сега все още минава, през 2012 или през 2015 година няма да мине!
събота, 14 юни 2008 07:55:00