Здравата журналистика и неприемливите предразсъдъци

Новинар - 12 стр.
Здравата журналистика и неприемливите предразсъдъци



Време е за нов и търсещ дебат за това как да различаваме здравата и предизвикателна журналистика от неприемливите предразсъдъци и нетолерантност”, казва Ейдън Уайт, генерален секретар на Международната федерация на журналистите в нарочно писмо до Съюза на издателите. Неговото обръщение е резултат от несъстоялата се дискусия по повод връчената награда „Черноризец Храбър” на автора на „Новинар” Калин Руменов. И най-вероятно от едностранното информиране на Международната федерация на журналистите. Преди месеци една подписка на граждански движения и отделно придвижващи се граждани се обяви за отнемането на наградата на Калин Руменов с мотив „враждебно слово и расизъм” в текстовете му. По-късно „потрес” от г-н Руменов изразиха и Пол Биндер (говорител на групата ВАЦ) и Кнут Прийс, шеф на кореспондентското бюро на ВАЦ в Брюксел.
Като издатели на „Новинар” намираме това изречение на г-н Уайт за ключово. За да има подобен дебат, най-вече трябва да се опитаме да различаваме, а не да лепим етикети. Защото свободата е на първо място свобода към другояче мислещите.
Да бъде определен един автор като расистки и говорещ с езика на омразата е необходимо поне да бъдат познавани неговите текстове, а не само откъси, любезно предоставени от организации, чиято основна дейност е да „продават” официализирана от тях представа за „толерантност”, „расизъм” и „език на омразата”. Нне приемаме тона на писмото на федерацията. Не може да бъде наречен „срамен акт” един избор. Изборът е избор между много възможности, направен е от журналисти – колеги на Руменов, а не от издатели или собственици на вестници. Това е техният избор, независимо дали сме съгласни или не с него. Това е и начинът на гилдията да се саморегулира, а не да бъде регулирана от издателите и собствениците на издания. В този смисъл „провалът на българските собственици на медии, които не могат да намерят общ език с журналистите”, е, меко казано, нелепа формулировка, с която не сме съгласни. Като издатели сме просто съорганизатори на този конкурс, но не и негово жури или селекционна комисия.
Руменов бе отличен в категорията „млад автор” именно заради често остро-провокативните му текстове към проблеми, които традиционно се замитат под килима на общественото внимание. Самите ние неведнъж сме имали забележки към езика му и границите на свобода, но като издатели изключително внимаваме не ние да поставяме тези граници, а именно гилдията на журналистите.
В този смисъл адресатът на писмото е генерално сбъркан. Това е все едно почитаемият Ейдън Уайт да се разсърди на интернет заради съдържанието на отделни сайтове.
С удоволствие бихме участвали нов и търсещ дебат за границите на свободата в медиите, но именно в дебат. А не в приемане на подписки и заплашителни писма. Подписката е доста компрометиран жанр на публичното въздействие – особено в едно общество, което с много мъка напусна състоянието на официализирана колективна правота на индивидуалното невежество, каквато представляваше журналистиката по времето на социализма. Специално ние, издателите на „Новинар”, не вярваме на подобни актове.
Дебат по темата не е имало, защото нито един от подписалите тази подписка (и очевидно сезиралите Международната федерация на журналистите) не се е обърнал към страниците на нашия вестник с текст, отстояващ различни позиции по третираните от Руменов теми. Ние без всякакво съмнение бихме публикували такъв текст и бихме направили всичко възможно, за да може да бъде чуто всяко мнение.
Факт е, че подобно нещо не съществува и ние молим някой да представи доказателства за противното. Как да има дебат, когато едната страна не разговаря, а пише декларации?! В същността на думата „медия” стои понятие за свързаност, среда, споделяне. Ние вярваме, че това е смисълът на нашия труд в услуга на обществото и не бихме изневерили на тази си представа. За нас като издатели е далеч по-опасно да раздаваме определения и изобщо да журираме представите на журналистическата гилдия за толерантност, език, свобода, теми, отколкото да бъдем обвинени в расизъм. Журналистическата общонст трябва да се саморегулира, а не да бъде наставлявана от нас! И понеже това е наше кредо, ние твърде спокойно гледаме на това писмо, както и на всеки акт, който се опитва да ни вмени вина за нещо, което не само не определяме като наш предмет на дейност, но и смятаме, че е укоримо, ако го правим.
вторник, 16 септември 2008 05:08:46