За млади интернет е бог. Но зъл

24 Часа - 12 стр.
За млади интернет е бог. Но зъл



Как кандидат-студенти са склонни да ограничат свободата (и анонимността)
Наложилиятсе образ на днешните млади задължително включва персонален компютър, пред който те прекарват дълги часове.
Сърфират из мрежата, чатят си и си разменят музика и филми, които са „източили" от торент сайтовете. Имат поне по два блога и дори да им се случи нещо интересно извън монитора, то е само за да го снимат и да го качат в своя фейс бук, където „на спокойствие" да го коментират.
Със смесица от тревога и страхопочитание гледаме как расте поколение, което е напуснало реалния свят и е емигрирало във виртуалния. Неговият
добър бог се казва интернет
Няма такова нещо обаче. Поне ако се съди по есетата на кандидат-студентите по журналистика, които писаха на тема „Анонимно в интернет". А техният изпит прилича на нещо като разширено социологическо проучване на поколението -можеш да си създадеш представа за него според собствените му представи.
Първо, оказа се, че интернет далеч не му е интересна тема, не буди въображението му. Личи по скучния тон на повечето работи, по клишетата и банализмите.
Личи и по количеството слаби и средни оценки, което значително надвишава това при предходната, уж много по-Ш1Ституционална тема - „До Брюксел и назад5'.
Може да се предположи, както често се случва, че младите са се опитали да възпроизведат очакването на старите, които ще ги оценяват. И че явно нямат добро мнение за тях. Но дори да е така, щом са делегирали правото си на мнение на друг, значи, че интернет не е достатъчно важен маркер за тях.
Или пък ще кажете, че приемат интернет като нещо толкова съкровено, че не става за изпит, че не биха го обсъждали с авторитети, които по условие не признават. Но доминиращото отношение към мрежата е като към нещо далечно и даже плашещо.
На първо място е страхът от преследване - в мрежата е лесно да се разбере от какво се интересуваш, с кого общуваш, въобще какво ти е в главата. През есетата минава сянката на „полицията на мисълта", но виртуална, което е увеличило шансовете й. И това едва ли се дължи на познание за Оруел. По-скоро е резултат на насаден у младите страх от собствените им увлечения - винаги ще се намери някой, който да се възползва от тях и да ги обърне срещу теб самия. Поколението вече е заразено от тревожност към социума, обхванала и виртуалното пространство, и никъде не се чувства у дома си. Интернет му изглежда повече примамка, мюре, отколкото избавление. Младите се боят от „чичковците", от което сами стават такива.
Появяват се дори откровено еснафски нотки - в интернет можеш да станеш жертва на всякакви измами. От тези на рекламата през кражбата на авторски права до това да ти източат сметката. Не е ясно какви точно сметки се опитват да опазят гимназистите, но повечето мислят мрежата като поредната нечестна игра. Така, както бащите им мислеха за прехода. А вече сме страна от ЕС и духът на съпротивата се е върнал в бутилката - малцина са тези, за които виртуалното приключение е по-важно от хипотетичните му последствия. Общият тон е назидателен, като най-крайните стигат до прозрения от типа „интернет е събрал цялата измет на света"
И бъдещите журналисти повече се пазят от него, отколкото допускат той да определя поведението им.
А най-големите страхове и най-сърдито размаханите пръсти са, че интернет позволява да заблудиш другите, че си такъв, какъвто искаш, но не можеш да бъдеш. Приказният момент и да се появява в есетата, отстъпва място на мелодраматични сюжети за хора, които са се запознали във виртуалното пространство, но когато са се срещнали в реалното, са се почувствали излъгани.
Проблемът за анонимността, а оттам и за възможността да играеш различни роли е вкаран в клишето „нож с две остриета". Като рисковете, естествено, са много повече от привилегиите. При това самата привилегия да конструираш собствения си аз във виртуалния свят всъщност се оказва риск за младите. Те приемат идентичността си като даденост, която не им принадлежи. Принадлежи на историята, на учебниците, на минали и настоящи публични ментори, но не и на тях самите.
Само така - с открадната идентичност, може да се обяснят подозрителността на младите към интернет.
Ако се съди по есетата, идва поколение, което вече е готово да замени прочутата свобода на мрежата срещу регламенти, санкции и намеса.
Разбира се, не с всички е така - има кандидат-студенти, които се чувстват и пишат като поданици на глобалния свят. А и пред другите има достатъчно време, за да станат.

сряда, 6 август 2008 03:57:56